|
През
последните дни масирано и настойчиво напоследък турски деца и
младежи в Германия получават на мобилните си телефони съобщения от
непознат източник. В тях се разказва гротескна за здравия разум, но
стряскаща и водеща много от децата до невроза история:
|
«Едно момиченце слушало силна музика докато майка му
рецитирала в съседната стая стихове от Корана. Майката
помолила дъщерята да намали музиката. Я млъквай, казало
момичето. Когато майка му продължила да чете на глас, детето
грабнало свещената книга и я разкъсало на две. В този момент
дъщерята лумнала в пламъци. Майка й се опитала да я спаси и
метнала върху нея едно одеяло. Когато отдръпнала одеялото,
тя видяла нещо зловещо. Момичето се било превърнало в
чудовищен изрод. В момента то се намира в санаториум в
Холандия. Семейството е съгласно, дъщеря им да бъде убита с
инжекция.» |
 |
Към
съобщението е закачена и поразяваща фантазията снимка.
Социални работници от берлинските «проблемни» смесени райони
Кройцберг и Нойкьолн разказват със загриженост, че това и подобни
послания попадат на много плодородна почва сред подрастващите от
мюсюлмански семейства. Турски експерти са убедени, че кампанията е
режисирана от фундаменталистки ислямски групи, които умело използват
модерната техника - на практика няма турско дете в Берлин без
мобилен телефон, електронните съобщения са за тях най-естественото
средство за комуникация. Целта на посланието на ужаса според
берлинския социолог Хакан Аслан е ясна - сплашване на децата,
приобщаването им към консервативните, изолационистки изисквания на
Исляма в неговата фундаменталистка трактовка. Разговори на
журналисти с деца и младежи на по 16 - 17 години показват, че
повечето вярват на приказката за наказаното момиче. Тези, на които
интервюиращите я показват за пръв път, с готовност допускат, че
описаното се е случило наистина. Според експерта по ислямизъм
Клаудия Данчке, точно това е и целта на изпращачите на посланието.
Те си служат с познати от Корана схеми, който е наситен с множество
разкази за трансформации. Това, че Аллах може да превърне едно
непослушно момиче в маймунообразен изрод, звучи напълно убедително
за децата и ги кара да настръхват от ужас.
Училищните власти са предали на полицията доказателствени материали
сред които позиви със същото съдържание, разпространявани в школи по
Коран. От полицията случаят е достигнал до Службата за защита на
конституцията. Неин говорител заяви, че подобни случаи били
регистрирани в Холандия и в Саудитска Арабия, че източникът на
посланията бил засега неизвестен, но че властите били убедени, че
«никой здравомислещ няма да приеме тези глупости за истина».
Изводите на директора на едно от средните училища в Берлин, прочуло
се в цяла Германия като първото по рода си, в което няма нито един
ученик от немски произход, са доста по-различни от заключенията на
говорителя на вътрешното разузнаване. Според него особено момичетата
в неговото училище са под силното впечатление на ужасяващото
съобщение. При това децата от семейства, посещаващи редовно някоя от
берлинските джамии са особено склонни да приемат историята за вярна.
Толкова по-голям е и страхът, който децата изпитват.
Мерките, които директорът планира, за да се бори със средновековната
по дух кампания в епохата на глобалната мобилна комуникация,
накараха сина ми тийнейджър само да се подсмихне. Директорът
разпратил окръжно по класовете, че ако на нечий телефон бъде открито
въпросното съобщение, уредът щял незабавно да бъде иззет. Синът ми
вдига рамене: «Глупости, учителите нямат въобще право да проверяват
телефоните на учениците. Това е нарушение на човешките права и ако
се случи, срещу учителя веднага ще се направи оплакване и той със
сигурност ще си изпати от началството».
Известно е, че голяма част от наричаните тук официално «турски
съграждани», т.е. гурбетчиите от 60-те години, техните по-късно
пристигнали съпруги и деца, родените вече в Германия внуци на
първите поколения - някои междувременно с немски паспорти, други все
още свързани документално с Турция - в културно, че дори и в
социално отношение живеят почти без никакви контакти с новата си
родина Германия. Евтини, изобилно заредени турски хранителни
магазини, турски кафенета и закусвални, турски клубове, бръснарници
и шивачници, турски лекари и адвокати, турска преса и многобройни
турски сателитни канали дават възможност за почти целодневно
пребиваване в битова и културна среда, която е доста различна от
традиционната за страната домакин - Германия. Само по себе си това
обстоятелство не би трябвало да буди безпокойство, защото
съседството на две култури на теория обогатява всяка от тях и прави
живота по-интересен.
Така
е на теория.
През
последните години се засилват подозренията, че това оптимистично
предположение се разминава с жизнената реалност. Обикновено
причините се търсят във все по-интензивната работа сред младежите на
организации като Ислямската федерация, в напълно неподконтролната на
училищни или други германски власти проповедническа дейност в
часовете по ислямско вероучение, които учениците посещават паралелно
с държавната образователна система.
Практиката показва, че само едно алтернативно малцинство от
германска страна проявява интерес към живота на своите «турски
съграждани» и този интерес най-често остава на фолклорно-кулинарно
равнище. Обратно - турското присъствие в културния, интелектуалния,
та дори просто в обществения живот тук, почти не се забелязва. Мои
гости от Великобритания, с нейния пъстър и в буквалния смисъл на
думата културен свят, винаги се учудват, че почти напълното
отсъстват турски имена и физиономии в печатните медии или на
телевизионния екран. Причините очевидно са двустранни и едва ли се
побират в едно писмо.
Надеждата за мнозина доброжелателно настроени към перспективата за
мултикултурно съжителство в Германия е в младото трето поколение на
турските преселници - днешните тийнейджъри, които преминавайки през
немската образователна система би трябвало неминуемо да станат
посредници в общуването между двата етноса, а защо не – и между
двете страни. Живеем в постмодерна епоха...
Но
посредничеството временно се отлага. |
