|
По покана на американската страна
президентът Първанов отива на посещение в САЩ. Най-важната
му среща ще бъде с президента Буш
Малко ще е, ако кажа, че от предстоящите
срещи на г-н Първанов във Вашингтон ще проличи какво е днес
състоянието на българо-американските отношения. И не само
докъде сме стигнали във връзките ни с най-мощната в света
ядрена суперсила, но и като какво развитие можем да очакваме
в бъдеще.
За непредубедения наблюдател е наистина много
интересно да следи как се отнася към темата "САЩ"
българският политически елит. Ако може по някакъв начин да
се избегне, избягва се. Ако може да се заобиколи, заобикаля
се. Цензура? Не, разбира се. Имаме пълна свобода на словото.
Имаме свободата както да предъвкваме едни и същи неща до
втръсване, тъй и да се правим на разсеяни пред събития или
проблеми, които парят. Кой казва, че у нас автоцензура
нямало. Най-убедителното доказателство, че я има, е именно
темата "САЩ".
Сега във връзка с пътуването на Първанов ще е
доста трудно да се говори за САЩ с половин уста. Защото те,
Щатите, начело на които със спечелен на избори втори
президентски мандат стои Джордж Уокър Буш, присъстват като
главно действащо лице в две важни за страната ни събития.
Едното е така нареченото трансформиране на българските
ангажименти в Ирак, другото са преговорите за военните бази
на наша територия.
Иракската "трансформация"
Какво точно означава това "трансформиране" на
ангажиментите ни в Ирак, и на мен не ми е съвсем ясно. Скоро
обаче ще научим. Защото думата значи промяна, измислена не
във Вашингтон, а в София. Буш и съответните представители от
неговата администрация ще искат обяснение защо на България є
е нужна "трансформация" на ангажиментите и какви всъщност
промени искаме. Доколкото ми е известно, до края на тази
година главните проблеми около демократичното устройство на
Ирак ще бъдат решени и властта изцяло ще премине в ръцете на
самите иракчани. С тази фундаментална промяна някои от
основните ангажименти, свързани с наличието на български
контингент в състава на войските на антитерористичната
коалиция, ще се променят от само себе си. Или ще отпаднат
изобщо. Защо бяха тия предизборни изявления от представители
на БСП, че ако спечелят изборите, първата им работа ще е да
изтеглят войниците ни от Ирак. Излишно изсилване, след като
изтеглянето на коалиционните сили си е и тъй-тъй предвидено
по план.
Казусът с базите
Случайно или не, но никак не е без значение,
че тъкмо сега, когато за САЩ тръгва българска делегация,
водена от държавния глава, започват преговори за
установяване на военни бази на българска територия. Но за
какви бази става дума? За бази на САЩ или на НАТО?
Тук отново се сблъскваме със странното
явление - много-много за САЩ да не се говори. А ако няма
как, да се говори колкото е възможно по-малко. И истината да
се заобикаля. Така наши вестници пишат, че преговорите щели
да бъдат за "бази на НАТО". Но не е така. Базите ще са на
САЩ, но ще могат да се ползват и от НАТО. И (което е съвсем
ново) ще могат да се ползват и от страните домакини. Тоест и
от българските въоръжени сили. Кое в случая е същественото?
То е, че базите ще са малки и специализирани за бърза
реакция. Съставът им ще е между 1000 и 3000 души, изпращани
на ротационен принцип. Известни са и предпочитанията -
полигонът Ново село близо до Сливен, военното летище Безмер
край Ямбол и пристанището на Бургас.
Едно от нещата, свързани със САЩ и базите, е,
че решение във Вашингтон за предислокация на войски и
съоръжения в посока изток вече е взето. Имаме ли ние интерес
новите бази, макар и малки, да дойдат на наша територия?
Естествено, че интерес имаме, и то голям. Покрай базите на
САЩ в страни като Япония и Германия (или като Турция и
Гърция) влязоха през годините на Студената война милиарди
долари. В по-малки мащаби същото ще стане и със страните
домакини на новите бази.
Разбира се, ако правителството, начело със
социалиста Станишев, не стъпи накриво. Установени са два
важни принципа в политиката на САЩ по отношение на базите в
чужбина. Първо, че е абсолютно необходимо населението в
района да няма нищо против да съжителства с американската
база. Ако се чуе дори само един глас от местното население
против присъствието на американска военна база, САЩ се
отказват и търсят друго място. И, второ, че се отказват и
ако преценят, че позициите на двете страни в преговорите за
базите са далеч една от друга и няма възможност да се
доближат. Това, последното, е важно да се знае, за да няма
изненади. Хората, които от американска страна водят
преговори за базите, просто си събират папките и си тръгват
- при тях няма пазарене. Ако искаш съгласие, ОК. С взаимни
компромиси можем да стигнем до споразумение. А ако се
опитваш да правиш фасони и си въобразяваш, че можеш да
постигнеш нещо с пазарене, нищо няма да излезе. И пак си
тръгват.
Американските емоции
Вече е ясно, че глобалното предислоциране на
американските въоръжени сили ще се осъществи още докато
Джордж Буш е в Белия дом. И тази огромна операция, която
засяга хиляди и ще обърка сметките на не един или двама
крале и президенти, ще вкара и България в схемите на
Вашингтон във войната с тероризма. Няма как иначе. Нашата
външна политика и в краткосрочен план ще има като приоритет
№1 влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007
година - което е нормално. Така трябва да бъде и ще бъде.
САЩ обаче са друго. Парадоксално е, но е факт, че страната с
Брутен вътрешен продукт по-голям с 500 милиарда долара от
БВП на Великобритания, Франция, Германия, Русия и Япония,
взети заедно, допуска повече емоции в международните си
отношения от всички останали. Но е истина. Не би трябвало,
но е истина. Може би защото САЩ си съзнават силата и
възможностите. А страна като нашата - колкото човешка длан,
но богата с човешкия си потенциал, е длъжна да знае на кого
и доколко може да разчита. За американеца думата приятел е
много важна. Ама не бивало в политиката да има емоции. В
международните си отношения САЩ доказват, че емоцията също
трябва да участва. И нима не е вярно, че без емоция нищо не
е човешко. |
