Патриархът на Българската православна църква Максим бере душа след инцидент - падане и нараняване, което е драматично за всеки 91-годишен старец. ОФИЦИАЛНО От болница "Лозенец" казват, че патриархът вече е добре и вероятно ще бъде изписан в понеделник, а след падането се е разминал само със синини и натъртвания. Директорът на болницата д-р Любомир Спасов поел ангажимент лично пред патриарха да не разгласява никакви подробности относно състоянието му, нито да пуска външни хора при него. НЕОФИЦИАЛНО Състоянието на патриарх Максим се влошава, съобщили вчера източници на "Монитор" от Правителствена болница. Според тях Максим е претърпял операция, защото костта му била счупена. Вчера тръгна и слух, че патриархът има и възпаление на белите дробове. Изборът според устава Според Устава на Българската православна църква, при избора на патриарх важат следните правила: той трябва да е митрополит и да е управлявал епархия поне 5 години, да не е по-млад от 50 години, да се отличава с прави мисли върху православната вяра и с точно съблюдение на църковния ред, да се радва на добро име както пред народа, така и пред правителството. Патриархът се избира от всички архиереи на църквата, по 7 представители на всяка епархия.

Като преференция се посочват връзките на варненския владика с руската патриаршия. В лобито му от висшия клир влизали Неврокопският митрополит Натанаил, Ловешкият - Гавриил и Търновският - Григорий. Вторият претендент за патриаршеското було е Русенският митрополит Неофит. Зад него стои  Доростолският владика Иларион. Той бил предпочитан от свещениците заради благия си характер. Владиката е и един от любимците на патриарх Максим. Според източници на "Монитор" той имал реални шансове в битката за бялото було, но президентът Първанов имал предпочитания към Кирил.

Неврокопският митрополит Натанаил доскоро беше смятан за един от основните конкуренти за патриаршеския трон. Социалистите обаче били притеснени от връзките му с гръцката православна църква. Владиците признават, че Неврокопската митрополия под негово ръководство се е превърнала в една от най-богатите. Натанаил е разкрил три свещоливници на територията й, които носят добри приходи. Свещениците обаче не били доволни от строгите порядки, въведени от владиката в епархията. Колкото и да се стремят към патриаршеския жезъл митрополитите Григорий, близък до БСП, и Дометиан, който въпреки специализацията си в Русия е смятан за прозападно ориентиран заради обучение във Франция, Швейцария и Англия, нямат шансове поради факта, че се изпокараха с всички свещеници от епархиите си за заплати и осигуровки.  Това са основните кандидати за патриаршеско було, но ако изборът на патриарх се направи в момента, забави ли се -нещата стават други. След година в патриаршеската надпревара ще се включат и владиците Гавриил Ловешки и Галактион Старозагорски. Дотогава те ще са навъртели по пет години митрополитски стаж. Толкова трябва да имат според устава на БПЦ, за да се състезават за бялото було. Зад Гавриил стоят руски интереси, а зад Галактион - западноевропейски. И двамата митрополити гледат към трона на Максим.

Няма човек да не е грешил, цитира Библията той

Н. светейшество живее като аскет

91-годишният патриарх Максим води скромен и тих живот. Обича да цитира Библията, че няма човек да е живял един ден на този свят, и да не е грешил. "Грешки може да съм допускал, но компромиси във вреда на църквата ­ никога. Когато е трябвало да избирам, съм избирал което ще е по-полезно за църквата, не за мен", признава той.
Две жени, които се грижат за скромното жилище на духовника, и шофьорът Стоян Крушкин са антуражът на дядо Максим. Всяка сутрин той оправя сам леглото си, а денят му започва със силен цейлонски чай и препечена филийка типов хляб с бучка сирене. Максим не пие студена вода, освен ако сам си я наточи от извора на патриаршеската резиденция в Драгалевци. Понякога пийва и по малко вино, разредено с вода.

"Патриархът е много естествен и земен, земни са и желанията му. Обича топла селска питка с шарена сол, има навика да откъсне направо от градината домат или ябълка, да я избърше и хапне", разказва гувернантката Светла. Има два персонални автомобила, но пред беемвето предпочита мерцедеса, защото возел по-хубаво.

Любимата му църковна служба е светата божествена литургия. Тя се прави всяка година на датата на интронизацията му за патриарх.

Ловешкият митрополит Максим оглави православната църква на 4 юли 1971 и смени на поста покойния патриарх Кирил. Тогавашният главен секретар на ЦК на БКП Тодор Живков завързва добри отношения с новия глава на духовния клир и изпълнява молбите му за възстановяване на Духовната семинария в Черепишкия манастир, както и на църквата "Св. Спас" в София, която Министерският съвет решил да събори, спомнят си духовници.

Битката e за над €5 млрд.!

Битката за това, кой да управлява Българската православна църква, всъщност е битка за това, кой и как да управлява имотите за над 5 млрд. евро, собственост на духовната институция. От години БПЦ е неизменно в класациите на най-богатите собственици в България. В тази сума влизат оценкате на земите, църквите, манастирите и сградите. Цената на горите, принадлежали преди 9 септември 1944 година на църквата, сега никой не може да изчисли. Стойността на уникалните паметници на културата, икони и църковна утвар, собственост на църквата, също не е калкулирана. Само в София БПЦ владее няколко сгради в центъра на столицата, магазини, които отдава под наем, жилищен блок и модерен бизнес център .

Според изчисления на хора от обкръжението на дядо Максим пък, отцепените от вече бившия алтернативен синод 107 църковни имота могат да носят допълнителен ежегоден приход от над 30 млн. евро. Тези пари обаче все още не могат да влязат в касата на БПЦ, тъй като трябва да се водят съдебни дела за тях. За някои има заведени, но резултат все още няма.

Скандалът с имотите на църквата се разрази ожесточено през юли 2004 година, 18 месеца след като 39-ото Народно събрание прие новия Закон за вероизповеданията. Тогава патриарх Максим тръгна да си прибира всичко, заграбено от разколниците, като сезира прокуратурата и следствието за невъзможността православната църква да влезе във владение на собствеността си. Преди това изпрати нотариални покани до Инокентий, в които нареди в едномесечен срок хората му да напуснат църквите, в които служат. Тъй като те отказаха, се наложи това да стане с намесата на полицията, а разколниците останаха на палатки пред храмовете.

Бунт на свещеници отлага църковния събор

Бунт на свещениците от няколко епархии - Врачанска, Видинска, Ловчанска, Русенска и Великотърновска наложил отлагане на Църковно-народния събор на Българската православна църква (БПЦ), научи "Монитор". Причина за гнева на поповете бил новият устав на църквата, в който щяла да бъде гласувана идеята на финансовата комисия при БПЦ за автономия на митрополиите.

Документът предвиждал църковните настоятелства сами да плащат заплатите на свещениците. Трима владици подкрепяли поповете, които, ако уставът бъде приет, ще поискат смяна на патриарха.

"Оправданието с устава е само предлог, проблемът е във финансовата комисия, каза пред "Монитор" висш свещеник. Другата комисия, която отговаря за измененията в устава, не се е събирала от шест месеца". Той допълни, че задочно научил за смяна на председателя й - Сливенския митрополит дядо Йоаникий с Кирил Варненски.

"Не зная какво се случва, но мисля, че вкараха патриарха в болница, за да има с какво да се извиняват за отлагането на събора", каза член на църковно настоятелство пред "Монитор". Доказателство за това били противоречивите информации за здравето на дядо Максим, които се давали от църквата и болницата.

Идеята за самоиздръжка на епархиите е на Неврокопския митрополит Натанаил. По сега действащия устав всяка митрополия внася процент от доходите си в касата на Светия синод и парите се преразпределят. Така на практика богатите епархии издържат бедните.

Ако се приемат промените, всяка митрополия ще плаща сама заплатите на свещениците си, както и здравните и пенсионните им осигуровки. Вече има двама осъдени свещеници за неизплатени заплати - дядо Григорий и дядо Дометиан. През юли т.г. църквата въведе финансова дисциплина, според която възнагражденията на поповете зависят от извършените частни и обществени обреди.

Промяната беше направена с цел да се избегнат съдебните дела за имоти заради разколниците, но според свещеници сега това би било чист сепаратизъм. За да няма прекалено богати попове, Светият синод прие щатна таблица с цени.
Тогава патриарх Максим обясни промените с липсата на държавна субсидия за издръжката на църквата и неотложната нужда от редовно изплащане на месечни възнаграждения на свещенослужителите му. Държавната субсидия за БПЦ тази година е около 2 млн. лв., но 800 000 лв. от тях са за храмовете ни в чужбина.

"Ще се оправяме с Божията помощ, както можем, но първо нека определим датата на събора и, ако самоиздръжката на епархиите стане факт, тогава ще говорим", коментира Русенският митрополит Неофит.

Претендентите:

• Митрополит Кирил,  със светско име Богомил Петров Ковачев. Роден е на 8 юни 1954 в село Царев брод, Шуменско. Завършва обучението си в Софийската духовна семинария през 1974 . След това специализира  в Атина и Москва. Бил е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, както и игумен на Троянския манастир и главен секретар на Светия синод. От 1989 е Варненски и Преславски митрополит.

• Митрополит Неофит, със светското име Симеон Николов Димитров. Роден е в София на 15 октомври 1945 година. Образованието си получава в София и Москва. През 1975 година е подстриган за монах в Троянския манастир. Лично патриарх Максим го ръкополога за йеромонах през 1976 г. Бил е главен секретар на Светия синод, от 1994 година е Доростолски и Червенски митрополит, а след разделянето на епархията става Русенски митрополит.

• Митрополит Натанаил, със светско име Илия Иванов Калайджиев. Роден е на 16 ноември 1952 в село Копривлен, Гоцеделчевско. Учил е в Софийската духовна семинария, в духовната академия на Софийския университет, в Атинския богословски факултет и в Германия. Подстриган е за монах от Ловчанския митрополит Григорий. През 1975 става йеромонах, през 1980 - архимандрит, а от 1994 година е Неврокопски митрополит.

• Митрополит Дометиан, Ссъс светското име  Димитър Попвасилев Топузлиев. Роден е на 11 ноември 1932 в село Хасовица, Смолянско. Учил е в духовната семинария в Черепиш и в Богословския факултет на Софийския университет. Замонашва се през 1959 година. Специализира в Русия, Франция, Швейцария и Великобритания. През 1963 година става архимандрит, а през 1974 - епископ. През 1987 е избран за Виднски митрополит.