|
Някогашната комунистическа пропаганда беше обявила Латинска
Америка за задният двор на САЩ. В известен смисъл това беше
вярно, но в задния двор се заселиха и странни субекти -
остров на свободата с голям ГУЛАГ, чилийски марксисти с
апетит за национализация на медни мини, сандинисти, които
опустошиха страната си.
Историята на Латинска Америка винаги е била бурна.
Достатъчно е да си спомним за кървавата съдба на Панчо Виля,
Емилиано Запата и Жетулио Варгас. Левичарските митове също
са част от тази история, например за Салвадор Алиенде,
президент на Чили. |
 |
Малко
известен факт, е че Алиенде беше избран на 4 септември 1970 само с
36.2% от имащите право на глас, т.е. той беше президент на
малцинството. Или легендата за героичната му смърт в двореца Ла
Монеда, когато се сражавал с оръжие в ръка срещу превратаджиите.
Според очевидци той се самоубил в началото на преврата с автомата
си, подарък от Кастро.
Друг
левичарски мит, но вече световен е за Че Гевара, който е създателят
на кубинският ГУЛАГ.
Всички
знаем за него, но малцина са чували за кубинският дисидент Армандо
Валадарес (защо ли?). Той е лежал в затвора Исла де Пиняс от 1960 до
1982. От прозореца на килията си наблюдавал събитията в Залива на
свинете, когато Кенеди неуспешно се опита да свали режима на Кастро.
Ето какво пише Армандо Валадарес за Гевара в книгата си Against
Аll Нope:
“Той
беше безмилостен убиец. Много хора умъртви лично, много повече
умряха по негова заповед."
Гевара
ръководи масовите екзекуции в началото на 60-те в крепостта Ла
Кабана - личната кланица на лекар, който отнема човешки животи.
Преди да замине за Боливия, за да изнася революция, се постара да
разруши кубинската икономика като директор на Националната банка.
Американският писател от кубински произход Умберто Фонтова го описва
като “комбинация между Берия и Химлер”.
Бих
прибавил, че единствената разлика между Пол Пот и Гевара, е, че
последният не е учил в Париж.
 |
Но и от другата страна на барикадата имаше зли дела. През
1973, когато Чили изпадна в анархия, тежка икономическа
криза и хиперинфлация, а в страната свободно вилнееха
враждуващи леви и десни въоръжени групи, военните се
намесиха и свалиха правителството на Алиенде. След това,
според злощастната латиноамериканска политическа традиция,
побързаха да ликвидират хиляди от политическите си
противници.
Генерал Омар Торихос, президент на Панама, загина в
самолетна катастрофа през 1981, точно, когато се канеше
постепенно да |
|
В южната част на Новия свят карнавалът по своеобразен начин
се пренася от улицата в кулоарите на политическия живот |
национализира Панамския канал. Според нови източници, преди смъртта
си генералът е преговарял с японците за построяване на нов канал,
което силно разгневило САЩ.
Хайме
Ролдос, президент на Еквадор загина също при самолетна катастрофа,
през същата 1981. Преди катастрофата засегнал петролните интереси на
американски компании в страната си.
И в
двата случая има сериозни подозрения, че ЦРУ има нещо общо с тези
инциденти.
В наше
време, след падането на комунизма, в света на Новия ред, бурната
история на Южна Америка невъзмутимо продължава. В богатата на петрол
Венецуела президентът Чавес миналата година победи в референдум за
отзоваването му, след като смаза с репресии опозицията. Този
колоритен ляв радикал, приятел на Садам Хюсеин, Кастро и Кадафи,
когато не се обяснява в любов на Държавния секретар на САЩ, заплашва
Америка с петролно ембарго, опитва се да свали правителството на
Перу, купува оръжие от Русия (50 МИГ-а, 40 бойни хеликоптери, 100
хиляди автомати “Калашников”) и е основен доставчик на боеприпаси и
храни за наркотерористите от ФАРК, въоръжена марксистка групировка,
която се сражава срещу дясното правителство в Колумбия.
Бащата
на Чавес, който е губернатор на щат във Венецуела, наскоро издаде
декрет за експроприирането заграбването) на мелница, собственост на
“Полар”, - най-голямата частна компания в страната. Много частни
ферми също бяха национализирани.
През
последните месеци Уго Чавес засили сътрудничеството си с Кастро. В
мащаби, непознати от 60-те, двата режима създадоха зловещ съюз и
агресивно търсят влияние в Латинска Америка. В същото време двете
регионални сили Бразилия и Аржентина, които биха могли да се на
противопоставят на това, бездействат.
На 4
декември т.г. в Боливия ще се проведат парламентарни избори, които
могат да доведат на власт трети член на този съюз – Ево Моралес,
марксист, но и собственик на макови плантации. Кастро и Чавес
усилено действат в негова подкрепа.
Бразилското правителство, което благосклонно не обръща внимание на
дейността на Чавес, оказва натиск над Парагвай да остане в
доминираният от Бразилия търговски блок
MercoSur.
Външният министър на Бразилия безпрецедентно поиска от Парагвай да
обяви подробности за военното си сътрудничество със САЩ. В отговор
Парагвай заплаши, че ще напусне
MercoSur
и ще се присъедини към спонзорираната от САЩ
Free
Trade
Area
of
the
Americas.
Сега в
Бразилия бушува корупционен скандал. Лявото правителство на
президентът Лула да Силва е обвинено в незаконно финансиране на
президентските избори преди няколко години от… Уго Чавес! Може би
това е причината за ярката благосклонност на регионалната сила към
Венецуела?
Парагвай, където управлява десницата, има дълга граница с Боливия.
Плантаторът-марксист Ево Моралес вече заяви, че ако спечели изборите
ще национализира енергийната промишленост. Ако това стане, Парагвай
ще бъде наводнен с бежанци и с всичките последствия от това. Но
по-важното е, че през Парагвай минават тръбопроводите с естественият
газ (тръбите могат да минат само под земята, Парагвай няма излаз на
море) от Боливия за Бразилия и Аржентина. Т.е. двете най-големи
страни в Южна Америка зависят енергийно от този, който контролира
малката страна.
Точно
заради това Кастро и Чавес хищнически се намесват във вътрешните
работи на Асунсион. Тази година Кастро изпрати 700 “лекари” в
Парагвай, които се опитаха да свалят правителството. Миналият месец
“лекарите” бяха изгонени поради тази причина. Но според медиите
много кубински представители не са подновили работните си визи и
сега са в неизвестност. Като имам предвид изобилната подривна
дейност на Куба през 70-те и по-късно, когато изпращаше хиляди
военни “съветници” с подходящ цвят на кожата в Мозамбик, Ангола и
другаде, не е трудно да си представя с какво се занимават тези хора.
В
началото на тази година марксистките наркотерористи от ФАРК, заедно
с местни бандити, отвлякоха и убиха дъщерята на бивш президент на
Парагвай. Това разтърси нацията. Организаторът на престъплението
Родриго Гранда, “външният министър” а ФАРК, осъществи акцията от
Венецуела, където получи помощ за това, както и политическо
убежище.
Посланикът на Парагвай във Венецуела, която е жена, беше жестоко
пребита в центъра на Каракас, посред бял ден, веднага след
заупокойната литургия за папа Йоан-Павел
II.
Когато жертвата отиде да протестира във Външното министерство,
служителите безцеремонно затръшнаха вратата в лицето и.
В същото
време Бразилия и Аржентина не направиха абсолютно нищо, за да
защитят Парагвай. Точно заради това президентът Никанор Дуарте
потърси помощ от САЩ. По време на скорошното посещение на Доналд
Ръмсфелд беше подписан договор за сътрудничество в борбата с
тероризма, срещу разпространението на наркотиците и най-важното - за
разполагането на малък контингент от 400 морски пехотинци в
Парагвай. Очевидно при създалите се обстоятелства малката страна има
нужда от това.
Подкрепата на САЩ, обаче, разгневи Бразилия. “Не виждаме
необходимостта от военна база в региона” – заяви представител на
бразилското външно министерство. Няма съмнение, че за лявото
правителство на президентът Лула да Силва една американска военна
база е много по-опасна, отколкото съседен сателит на комунистическа
Куба, който ще контролира енергийните потоци към Бразилия.
Но в
Парагвай хората знаят, че Америка е стар приятел. От 1864 до 1870 в
Латинска Америка бушува най-кръвопролитният конфликт – Войната на
тройния съюз. Парагвай воюва срещу Бразилия, Аржентина и Уругвай и е
разгромен - губи около половината от населението (300 000 души) и
половината от територията си. Страната е окупирана до 1876. През
1878 президентът на САЩ Ръдърфорд Хейс е помолен от аржентинците
да бъде арбитър за спорната област Чако, надявали се те да я
получат. За всеобща изненада, обаче, американският президент отсъжда
в полза на Парагвай. Оттогава президентът Хейс е национален герой
там.
И така
старите призраци на червеното минало в Латинска Америка се надигнаха
за нов живот - плантатор-марксист и кандидат за президент, който
иска да национализира енергийната индустрия на страната си, ляв
президент на регионална сила, предпочитащ за съсед комунистически
сателит, ръководител на голяма петролна страна, помагач на
наркотерористи и комунисти.
И всички
те са свързани с вездесъщия комунистически диктатор-ветеран,
командир на острова на “свободата”.
Ще може
ли Америка да ги спре? |
