11-10-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

11 октомври 2005 14:20

Не че някой ме пита

 

Паралелни репортажи, паралелни светове

Белчо Дончев

интервюиран интервюиращ

 

В благородната шизофренична надпревара на социологически агенции, вестници труд, еди колко си чáса без неколко минути,стандарт, монитор  и останалия национално безотговорен аудиовизуален, електронен, електрически и канализационен в смисъл канализиран медиен софтухард, безусловно липсва едно мнение. Това на електоралната единица, каквато безусловно, безславно и безнадеждно е водещият това предизборно студио. Не, че някой го пита, или се интересува, но ей-така, разговорът за да върви, диспут да се пунтира, майтап да става, нека го интервюираме:

- Добър ден, предстоят частични избори за кмет на София, ориентиран ли сте вече между кандидатите, имате ли свой фаворит?

- Ми то, всички са маскари. И тия, и ония.

- Тук става дума за личности, за мажоритарен избор, не за партии. Какво ще кажете за генерал Бойко Борисов. Добър кандидат ли е?

- Абе, като кандидат е много, ама много добър! Един такъв - много, винаги  и във всичко. Обаче за кмет не става. Нека си остане кандидат. Отива му! Като го гледам, все ми се върти една казармена песен:

Изправи се гора от стомана,

насочете се бойни дула...

- Интересна музикално-песенно-поетична асоциация...

- Аз и за Татяна Дончева имам такава, дето я рече: асо... асо...

- Асоциация? Интересно да я чуем.

Електоралната единица пее:

В наше село тракториста

люби звеноводка млада.

Тя живее в друго село,

той по нея страда...

- В какъв смисъл асоциирате дази социалистическа народна песен с кандидатката на социалистите?

- А ми все ми се струва, че некой я тракторист, я агроном некъде ще страда, ако я изберат за кмет на София.

- А за някой друг кандидат имате ли такива асоциации?

- Апсилютно! Като видя Венци Димитров, в незабавност ми се припява те това:

Кацнал бръмбар на трънка

и започнал да дрънка,

дочула го мушица

със примряла душица...

в смисъл, че тая примряла душица е единственият му електорат за която той се напиня толкоз.

- А за Светослав Гаврийски?

- Него много не го знам, щото много-много не го показват. Може да съм проста електорална единица, даже и нула, но от бай тошово си знам: щом вестниците фалят некого, начи е техно момче. Кога плюват некого - значи е наше!

- Какво значи наше и какво тяхно? Кои са те и кои-ние... тоест - вие...тоест...

- Ти май нещо се обърка? Ами питаш ли ме мене? Айде, че имам работа.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо