Българско общество за индивидуална свобода

Проблемът с работните заплати остава в политическия дневен ред и не може да бъде иначе, след като правителството вече дори формално и открито се нарича социалистическо. В Industry Watch следим пазара на труда по скоро от перспективата на работодателите, като преследваме оценка на реалната цена на труда. Тук представяме сравнителен анализ на средните заплати в основните градове на България, като се базираме на данни, специално събрани за доклада ни Biggest Cities Review от “Витоша рисърч”.

Средните заплати

Всъщност официалната статистика дава добра основа за оценка на заплатите.

Съществува нещо като консенсус в изследователските среди, че официалната статистика не е надеждна по отношение на работните заплати. Това вероятно е така, ако се ограничим до данните за частния сектор. Ние избираме обаче малко по-различен подход.

За основа на оценка на средните заплати в отделните индустрии може да се използва наличната статистика за работните заплати в държавните предприятия (средно за страната около 400 лв. през второто тримесечие на 2005 г.) Като се има предвид характерът на позициите в обществения сектор, би следвало да допуснем, че за работа в частния сектор (което значи повече натоварване) хората ще очакват по-високи заплати от 400 лв. Следователно използваме тези числа като долна граница в оценката ни за заплатите в частния сектор на икономиката.

За горна граница на тази оценка използваме представителни данни, получени при отговор на въпроса “При какво възнаграждение бихте сменили работата си?” В пилотното изследване с подобна методология от “Витоша рисърч” получихме данни, които показват средна заплата за страната около 500 лв. Това трябва да се има предвид като горна граница на нашата оценка за заплатите в частния сектор, понеже хората вероятно са готови да сменят работата си за повече пари, отколкото получават в момента.

Склонни сме да мислим, че средната стойност от около 450 лв. е сравнително коректно приближение на средните заплати в частния сектор в България (това се базира на допускането, че за промяна на работата хората биха очаквали около 10% повече в сравнение с текущите им доходи).

Колко получават хората в най-големите градове?

Очаквано данните показват, че основните градове в България предлагат средно по-високи заплати от останалите. Средно за всички областни градове заплатите са около 500 лв., докато в София те са над 700 лв. Основният фактор зад разликите в средните заплати остава разликата в производителността на труда в материалните сектори. Но трябва да добавим и разликите, които произтичат от натрупване на високоплатена държавна администрация в София.

Варна и Бургас са характерни с относително скъпия труд (виж повече в “Индикатор във фокус”), но вероятно заради разликите в индустриите, които са концентрирани в отделните региони, те показват по-ниска средна заплата от останалите основни градове. Така например базовата цена на труда в Пловдив е по-ниска от тази във Варна с около 13%, но средните заплати в Пловдив са по-високи.

Сравнението на номиналните заплати може да бъде подвеждащо за някои решения. Едно и също количество левове купуват различно количество услуги в София и Плевен например. Може ли един работодател на привлече работник от Стара Загора в София, като му обещае 10% по-висока заплата? По-скоро не, като се има предвид, неговите разходи за живот ще са 11% по-високи.

Реалното сравнение на средните заплати правим, като представяме заплатите в “левове в София” - опит да изравним покупателната способност на парите, които получават хората в различните градове. Така виждаме, че разликите между София и останалите градове не са толкова големи, колкото изглеждат. Например вторият по-големина град предлага заплати, които средно са само с 8% по-ниски от столицата. Ако успеем да изчистим ефекта на държавната администрация, вероятно разликата ще е още по-малка. Все пак важно е да се отбележи, че София остава лидер като град с най-висок жизнен стандарт, ако мерим това по заплатите, измерени в количество стоки и услуги.

Реално богатство

В тримесечния доклад "Богатство и финансово посредничество в България", съвместно наше издание с "Икономедия" АД, правим редовна оценка на финансовото и нефинансово богатство на домакинствата в България. Градските жилища съставляват най-значима част от нефинансовото богатство на домакинствата и за тях съществува сравнително надеждна статистика. Общата стойност на жилищата в градовете достигна 73 млрд. лв. по данни за второто тримесечие на 2005 г. (Останалата част от нефинансовото богатство, включително други недвижимости, не са включени в изчислението.)

Тук представяме оценка на нефинансовото богатство, измерено по този начин, на човек от населението на големите градове. София в тази сметка не е лидер, като е изпреварена от морските градове, както и от Стара Загора. Богатството свързваме с пазара на труда по относително очевидна теория: по-богатите хора биха имали по-ниска склонност да работят при други непроменени условия.

В това отношение е важно какво е “реалното” богатство не само в смисъл на жилищна собственост, но и измерено в количество потребителски стоки и услуги. Подобно на сметката за реалните заплати представяме реалното богатство в “левове в София”. Пловдив изпреварва София, а Стара Загора изпреварва Варна по реално богатство на глава.

Може би това е една от причините за по-еластичното предлагане на труд в София в сравнение с Пловдив например. За едно и също увеличение на работното време заетите в София очакват 13% увеличение на заплатата, докато заетите в Пловдив - 15%. Това е точно обратното откритие на очакваното, че при по-високи нива на възнаграждение (каквито са в София) еластичността на предлагането на труд ще бъде по-висока (т.е. работниците ще очакват по-голямо увеличение на заплатата).