|
Явил
сте се на конкурсен изпит за асистент или докторант с множество
кандидати. Независимо че може да се направи градация по получените
оценки, победителят ще бъде
oпределен
след тайно гласуване от конкурсната комисия.
Изработил сте своята докторска дисертация. Рецензентите ви са
определени с тайно гласуване. Чакате с напрежение резултатите от
това тайно гласуване на Специализирания научен съвет. Може никой да
не се е изказал отрицателно по време на защитата и пак да получите
доста гласове ”не”. Може и трите ви рецензии да са положителни и пак
да ви отхвърлят. А може две от рецензиите да са отрицателни и да
минете…
Същата история приблизително се повтаря когато ви избират за доцент.
Подготвил сте добър доклад и искате да ви командироват на
международен симпозиум в чужбина. Докладът ви е одобрен с гласуване
на колоквиум или катедрен съвет. Директорът/ректорът не може (или не
желае) да ви командирова на своя глава. Трябва директорски/ректорски
съвет да реши с гласуване.
Атестиран сте положително от комисията по атестиране. При тайното
гласуване в Научния/Факултетния съвет получавате два отрицателни
гласа.
Избран сте с тайно гласуване за член на Общото събрание на
факултета/института/университета. Провеждат се избори за членовете
на научния/факултетния съвет. Нали гласуването е тайно, използвате
случая да пуснете ”не” за трима от колегите си, с които често се
конкурирате….
Избран сте за член на научния/факултетния/академичния съвет.
Тържествено четат имената на избраните членове на съвета, подредени
по… броя на получените гласове. Вие сте доста напред в класацията.
Добивате самочувствие на мног добър учен…
Трябва да се избира нов завеждащ на катедрата, в която работите. Вие
сте най-старшият. Избират с тайно гласуване друг, който по-добре
”работил с хората”.
Идва
време да ви пенсионират. Като хабилитиран, би могло да ви оставят
оше няколко години. Това се решава с две последователни тайни
гласувания от катедрения и факултетния съвети.
Могат да се изброят оше много подобни ситуации, с които се сблъскват
учените в България. Не напразно в Закона за висшето образование е
казано: ”Академичното самоуправление се изразява в изборност и
мандатност на всички органи на управление”. Забележете - на
ВСИЧКИ органи. Да не би случайно някой директор/ректор да назначи
някого. Да не би случайно някой да бъде избран ”отгоре-надолу” (от
тези с по-висока научна степен), а не според демократичното
”отдолу-нагоре”. Според този закон върховната управленческа власт
произтича от ”академичния състав”, дефиниран като
”висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски,
изследователски и художествено-творчески състав”. А разберете кой
влиза в него…
Знаем, че в България въобще обичат много да гласуват, и то по
възможност, тайно. Българинът е разбрал че е много важно 'да се
сработва с колектива'. Това сработване и гласуване знае много
апаратни игри. Има хора, които са родени за тях, взаимно се
поддържат и много умеят да стават изразители на 'колектива', да му
дърпат конците и да го използват за лични интереси… Но ако
популизмът е неизбежен в много области, в науката той е пагубен.
Нима в България не им прави впечатление, че организацията и
управлението на Западните научни институции се базира на по-други
принципи, въпреки че формално много от органите на управление имат
своите аналози? Че там избират ”отгоре-надолу”. Че там не се гласува
толкова много. Че там е важно да се постига консенсус, а не да се
гласува тайно с обикновено мнозинство?
Примери много:
-
В САЩ университетския сенат се назначава от президента, а бордът
на регентите - от губернатора на щата;
-
В Германия част от членовете на университетските съвети се
назначават от министри; научният сенат се самоизбира;
-
Присъждането на докторските степени става с консенсус;
-
Когато трябва да се избере нов завеждащ катедра не питат
асистентите в катедрата кой да бъде той;
-
Решението за публикуване на една работа не се взема с гласуване,
то се разрешава отговорно от завеждащ катедра/директор.
Науката се движи от единици, които дърпат напред. Както
организационните структури, така и оценката на научните постижения
трябва да се формират съобразно принципа на йерархията (peer-judgment-принципа),
изискващ принадлежащите към дадено научно ниво да бъдат определяни
само от тези, които принадлежат към това, или по-високо, научно
ниво. Подобно на занаятчийството през Европейския ренесанс, в
гилдията на майсторите в науката се влиза само след чиракуване и
признание, давано от ”сенат на най-мъдрите” на етапи, в зависимост
от творчески постижения. Науката е определено консервативна система,
не търпяща популистко демократизиране, защото то много лесно може да
доведе до нейното вулгаризиране.
Успешното управление на научен проект/институция се обуславя от
свободата за творческо търсене, а не от интересите на широкия научен
състав. Управленческата инициатива трябва да принадлежи на
”най-мъдрите”, които, основавайки се на логиката и дисциплината на
научното мислене, гласуват доверие и предоставят власт на тези,
които са се откроили над останалите с идеи, макар и ”нестандартни”.
Българската наука е уникална със своята изборност ”отдолу-нагоре”.
”Общи събрания” се свикват периодично и заседават с дни наред; на
тях се гласува многократно, понякога по десетки пъти на ден. Само че
в науката работите с такова гласуване не вървят. Защото обикновено
истината е там, където се получават най-малко гласове. |
