|
22 септември е отбелязан в календара с
червени цифри, а под тях с мънички черни букви е написано
"Ден на независимостта". Въпреки това обаче националният
празник на България не е на тази дата. Защо?
Защото в началото на 90-те години така реши Народното
събрание, а и президентът Желев издаде указ. Но през
всичкото това време нито една от политическите сили - била
тя на власт или в опозиция, не си мръдна и малкия пръст, за
да коригира конфузния факт. Май имаме мълчаливо съгласие
темата да не се пипа, който и да управлява.
Това именно мълчание е много интересно. То не е присъщо нито
на политическия ни "елит", нито на нароилите се "професори",
дето по телевизията дават акъл за всичко. В сравнение с
участието на наш военен контингент в антитерористичната
коалиция в Ирак спорът за датата на националния ни празник
може да мине и за дребнотемие. Но не е. Което проличава
веднага щом нещата се назоват с истинските им имена.
И тъй: кое какво е?
Официално датата на националния ни празник е
3 март. Аргументът е, че на този ден през 1878 в Сан Стефано
бива подписан договорът, с който войната между Русия и
Турция се смята за приключила и с който на Балканите се
създава голяма българска държава. Тук обаче е задължително
да се посочат някои важни подробности.
Първо, преговорите за мирен договор са се водили само между
двете воювали сили - едната победител, другата победен.
Никой от българска страна не е участвал. Второ, с този
договор България не става суверенна държава. Българското
население в границите на Санстефанска България не получава
независимост. Договорът дава право на Русия да държи
завладените земи под окупация две години. Сиреч освобождение
на българското население в истинския смисъл на думата няма.
Турската окупация просто се заменя с руска. Трето,
Санстефанският мирен договор е анулиран само четири месеца
след подписването му. Анулира го Берлинският конгрес (13 юли
1878), свикан от европейските велики сили специално за
целта. Конгресът завършва с прекрояване на Балканския
полуостров така, че Санстефанска България просто изчезва.
Създаденото княжество има статуса на политически и военен
васал, а така наречената Източна Румелия е под
върховенството на турския султан. Важно обстоятелство във
връзка с Берлинския конгрес е това, че разпокъсването на
Санстефанска България не е дело само на западноевропейските
сили - то става с подписа и на Русия. А що се отнася до
Македония и Беломорска Тракия, те са върнати на Турция
изцяло.
Е, какво от казаното дотук заслужава да
бъде чествано като празник?
При това не какъв да е празник, а национален
празник? Свиканият само четири месеца след руската победа
над Турция конгрес в Берлин е доказателство, че винаги
когато в руската външна политика излезе на показ успешно
осъществена стъпка по посока на проливите (от които на
практика зависи дали двете морета - Черно и Мраморно, ще са
отворени или затворени към водите на Средиземно море, а от
там и към Атлантическия океан), европейските сили мигом се
обединяват. Със Санстефанския договор ние не можем да се
гордеем. Още по-малко пък можем да се гордеем с Берлинския
конгрес.
Не са едно или две доказателствата, че важни
истини около Руско-турската война или се изопачават, или се
потулват. Вземете например мотивите на руския император да
влезе във война с Турция. То било заради поробените от
османците българи. Царят Освободител страдал от съдбата на
славяните на Балканите и заради тях тръгнал да воюва.
Истината, разбира се, е друга и вече и децата я знаят - че
причината е във вечния стремеж на руснаците да излязат на
открито море, каквото е Средиземно. Пък на Александър II му
казват "Освободител" не защото ни е безкористно освободил от
турците, а защото отменил крепостничеството в самата Русия.
А какво става на 22 септември?
Защо - откъдето и да го погледнеш,
националният ни празник, ако искаме да има такъв, трябва да
бъде на тази именно дата? Защото в този ден през 1908 г. във
Велико Търново Фердинанд обявява независимостта на България,
а себе си провъзгласява за цар. Във връзка и с това събитие
трябва да се споменат важни подробности. Първо е това, че с
едностранния си акт Фердинанд (вече цар) явно нарушава
договора от Берлинския конгрес. Но той преценява (и
правилно), че европейските сили няма да му търсят сметка.
Защото тъкмо тогава и Австро-Унгария нарушава договора, като
анексира Босна и Херцеговина. Нещото, което тогава още никой
не знае, е фактът, че Виена действа по този начин просто
защото за такова развитие Фердинанд е действал години наред.
Преценил е (и пак правилно), че малкото нарушение ще мине
под сянката на голямото. Тоест, че България ще се промъкне
покрай Австро-Унгария. Любопитен щрих от картината е, че
Фердинанд, който по онова време се е славил като
изключително ловък дипломат, дълго време обработва Виена,
поощрявайки я да наруши Берлинския договор, като анексира
Босна и Херцеговина. И хитро използва личната вражда между
външните министри на Русия и Австро-Унгария - Изволски и
Ерентал. Освен това има солидна подкрепа и от своето
правителство с премиер Александър Малинов.
Защо тези истини липсват
в дебата за националния празник на България?
Дали защото, като се каже какви са били мотивите на руския
император да тръгне през България към Цариград, братята
руснаци ще се обидят? Да, може и да се обидят. Но вече се
видя, че бързо им минава - просто защото Русия при Путин е
много различна от Русия преди Путин. Затова нека сме наясно.
По времето на СССР непрекъснато се изопачаваха или се
премълчаваха истини. Сега това става за сметка на този,
който го прави. Затова опитите по тази линия намаляват.
Вярно, че в момента в дневния ред на обществото не присъства
проблемът за националния ни празник. Но ще дойде ден, когато
изведнъж ще се наложи да обясняваме защо празникът ни не е в
деня, когато държавата ни е обявила своята независимост и
защо честваме деня, когато турската окупация е била заменена
с руска. |
