Помпозната 60-а юбилейна среща на Общото събрание на ООН на 170 президенти, крале, премиери и кървави диктатори завърши с провал в Ню Йорк. Участниците се съгласиха, че тероризмът е лошо нещо, но не успяха да постигнат съгласие какво точно е това. Разширяването на Съвета за сигурност беше отложено за неопределено време. Световните ръководители се упражняваха по безплодно красноречие, така типично за ООН. Президентът на Зимбабве Робърт Мугабе призова организацията да “остане вярна на първоначалните принципи и цели, за да се бори за мир, сигурност и развитие”. Това щяло да подари на бъдещите поколения много по-сигурен, процъфтяващ и стабилен свят. Без да обръщам внимание на тази позабравена лексика,

Две подобни по силует (но много по-мащабни!) сгради бяха съборени от терористи с коварен авионабег на 11 септември преди близо четири години. От това пострада световната търговия. Промени се тотално обликът на Манхатан, какъвто го знаем от филмите или - по-щастливите от нас - от лични визуални впечатления. Според автора, тази сграда може набързо да промени предназначението си, без това да се отрази на света по този драматичен начин.

характерна и за близкото българско минало, бих искал да напомня, че този борец за справедливост през май т.г. изравни с булдозери бедняшките квартали край Хараре, в т. нар. операция по прочистване. В резултат около 300 хиляди души се оказаха без дом, тези, които се съпротивляваха, бяха изпратени в концлагери. Същият оратор “експроприира” 22 милиона акра от белите фермери, като промени за 17-и път конституцията след независимостта от Великобритания (1980), за да си осигури съдебен имунитет.

Уго Чавес, президент на Венецуела, известен още като помагач на наркотерористите от ФАРК и на комунистическия режим на Кастро, произнесе банална антиамериканска реч под бурните ръкопляскания на присъстващите.

През януари 2003 благодарение на ротационния принцип Либия беше избрана за една година председател на Комисията по човешките права на ООН въпреки съпротивата на САЩ. Дори само този странен избор, появата на “експроприатора” и речта на антиамериканеца от Венецуела на световната трибуна са ярко доказателство за моралния банкрут на ООН. Не е необходимо да си спомняме за Сребреница и Руанда.

Разбира се, ООН е само сбор - етичен, количествен, качествен от страните членки. Може би заради това през 2003 държавите от Арабската лига, ASEAN, Организацията ислямска конференция, Африка и Движението на необвързаните страни гласуваха против САЩ средно 85% по всички обсъждани въпроси в Общото събрание! Предполагаемите американски съюзници от ЕС за същото време са гласували против Америка 54.5% по всички дискутирани теми.

Сигурно това говори за изолацията на Америка, но и придава голяма тежест на движението, което иска Щатите веднага да напуснат ООН. Хората, които подкрепят тази идея, считат, че световната организация е антиамерикански клуб.

В същото време САЩ плащат 22% от общия годишен бюджет на ООН, а главната квартира на организацията се намира на американска земя. ООН е нещо като държава в държавата - имат си собствена полиция, международните чиновници не плащат никакви данъци на американската държава. ООН поиска и почти сигурно ще получи при изключително изгодни условия заем от 1.2 млрд долара за основен ремонт на централата в "Манхатън". От началото на управлението на президента Буш даренията на Америка за световното развитие нараснаха с 90% - от 10 млрд. на 19 млрд. долара. В тази сума не са включени 15-те милиарда долара безвъзмездна помощ от САЩ за Африка за борба със СПИН.

След всичко това първото, което ми идва наум, е поговорката за кучето, храненето и лаенето.

Тук искам да отворя скоба, за да отбележа начина, по който българските медии смотолевиха за дарението на САЩ от 1.450 млн. долара за пострадалите от наводненията в България. Интересно е тази сума да се сравни с помощта, която получихме от ЕС за същото.

В прословутите предложения за реформи на г-н Анан (87 стр.) основна е идеята развитите страни автоматично, всяка година да отделят 0.7% от брутния си икономически продукт, за да помагат на бедните страни. Ясно е коя държава ще подарява най-много, ако това предложение бъде прието. Генералният секретар на ООН иска богатите страни редовно, на всеки 12 месеца, да пълнят с десетки милиарди джобовете на някои от най-корумпираните и кървави режими в света.

Без съмнение, пак с любезното съдействие на ООН, която ще разпределя гигантските суми!

На 7 септември т.г. Независимата комисия за разследване програмата на ООН “Петрол срещу храни” с председател Пол Волкър издаде основния си доклад от 847 страници. Там има разкрития за подкупност, разхищения, некомпетентност на най-високо ниво. В доклада се говори за “подавляваща среда на безотчетност и бягство от отговорност”.

Няколко дни преди това беше арестуван Владимир Кузнецов, руски дипломат и председател на ключовата Бюджетна комисия на ООН. Той е обвинен в големи финансови злоупотреби от 2000 до юни 2005. Обвиненията се базират на самопризнанията на друг руски дипломат от ООН, Александър Яковлев, който беше задържан във връзка с “Петрол срещу храни”.

Арестът на г-н Кузнецов е равен на ядрен взрив в ООН, защото той на практика контролира финансите на световната организация. Това говори ясно за контрола и начина на управление на средствата на организацията.

Г-н Анан веднага “пое отговорност” за тези събития. Точно както “пое отговорност” навремето като заместник генерален секретар за геноцида в Руанда.

Защо не, така е най-лесно. Очевидно за г-н Анан е без значение, че синът му (който отказва да сътрудничи на Независимата комисия) и брат му са разследвани за огромни злоупотреби във връзка с “Петрол срещу храни”, както и че според доклада на комисията е знаел за финансовите нередности още от 2001. Или че Саддам Хюсеин е използвал “Петрол срещу храни”, за да манипулира Русия, Франция и Китай, постоянни членове на Съвета за сигурност, които яростно се противопоставиха на свалянето му. И всички това се е случило, докато г-н Анан беше начело на световната организация. Тук бих искал да отбележа, че на Секретариата на ООН беше изплатена комисиона от 1.4 млрд. долара за “съдействието”, оказано при изпълнението на “Петрол срещу храни”.

В края на миналата година, след началото на скандала журналистите запитаха генералния секретар дали ще подаде оставка. Г-н Анан, който се е американизирал, отговори енергично:

“Не, по дяволите, няма да подам оставка!”

Очевидно и сега капитанът на световния кораб ще бъде на вахта, а корабът ще остане в спокойните и доходни чиновнически води.

На 19 септември, в понеделник следобед, електрическата инсталация в главната квартира на ООН изгърмя. Генералният секретар и външните министри на четири от най-могъщите страни в света бяха принудени да се евакуират. Работата на висшето ръководство на организацията беше парализирана. Веднага си спомних за прочутия каламбур на постоянния представител на на САЩ Джон Болтън за това, че ако последните 10 етажа на ООН изчезнат, нищо няма да се промени.

Точно това и се случи. Глобалната икономика продължи да действа, политическите процеси в различните страни невъзмутимо се развиваха, животът продължаваше.

Не знам какво трябва да се направи, за да се помогне на тази организация, защото няма лек за нея.

Това е без значение, защото светът спокойно може без ООН.