|
Няколко дни нямаше "Още инфо" и предполагам - надявам се! - от това
не са произтекли световни катаклизми -- цунами, урагани с мащаба на
"Катрина" и прочие.
Просто в семейството ми имаше щастливо събитие. То започна с
освещаване в черквата "Св. Великомъченик Георги" в Долни Лозен,
както биха предположили онези, които четат отвреме-навреме този
сайт. Продължи със скромна гощавка в тесен кръг близки и роднини. С
връзки в средите на научните сътрудници от Научно-изследователския
институт по хидрология и метеоролия при БАН уредихме слънчев ден.
Което беше насъщно. Понеже гощавката се проведе в столовата на
Българския червен кръст. Тя е разположена насред учрежденския двор,
който се е разпрострял накрай село - там, откъдето нагоре свършва
селото Долни Лозен и започва гората. Истинската Лозенска планина.
Построена била преди години, научихме, с финансиране от Германския
червен кръст. По някое време поканените ръшнаха из околните ливади с
чаши в ръка, нагазиха и из близките горички.
Беше прекрасно.
Желая всекиму такова просто и нетържествено отбелязване на каквото и
да било събитие в семейния живот. Дъщеря ми беше се разпоредила:
"Облекло - строго неофициално!" Зет ми рече: "Да няма речи!" За
диджей - да не говорим. Музиката си беше чудесна сама по себе си -
хитове от последните две-три десетилетия, миксирани предварително. И
нямаше никакъв идиот който да командва: "Те сега тъщата да разчупи
погача над главата на втората братовчедка..." или "Булката да
направи два пируета, след което да..."
Каквото имаше да се случва като ритуал, то се вече беше се случило
преди това в черквата - по Божиите предписания и с изключително
човешкото съучастие на отец Михаил.
На
смрачаване се разотидохме. За съжаление докато колите ни возеха
надолу към Софийското поле, Лозенската планина оставаше зад гърба ни
- все по-назад и по-назад.
Остана споменът - там горе, в Долни Лозен. |
