23-09-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

23 септември 2005, 15:45

Предконгресно

 

Веселин Кандимиров

 

Ако компанията “Кока кола” престане да произвежда кока-кола и започне да прави боза, тя ще изгуби голяма част от клиентите си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Двама български президенти

Нека си представим също, че част от служителите на компанията, владеещи технологията на производството, решат да отговорят на пазарното търсене, и започнат да произвеждат истинска кока-кола, но под друго име. В резултат бившите потребители на продуктите на компанията ще се разделят на три групи:

- една част, поради незнание, навик, липса на критерии или по други причини, ще продължи да купува продукта с надпис “кока-кола”,

- друга част ще открие истинската напитка и ще стане клиент на новата компания,

- трета част ще престане да купува и от едните, и от другите.

В крайна сметка потреблението на кока кола ще спадне рязко, а първоначалният производител може да изпадне в несъстоятелност и да изчезне от пазара.

С този пример илюстрираме известния факт, че качеството на продукта и търговското име са съизмеримо важни за реализацията на даден продукт. 

Казаното дотук важи с пълна сила и в политиката.

От известно време фирмата СДС започна да произвежда политическа боза с доста ниско качество. Първият признак, че тази боза вкисва, беше промяната на отношението към Максим, за което така и не се разбра дали е признание, полупризнание или нещо трето. Накрая се стигна дотам под марката СДС да се предлагат на избирателя амбулантни политически формации, които иначе нямат никакъв шанс да бъдат продадени на политическия пазар.

Част от привържениците на СДС, които желаеха да ползват качествен политически продукт, както и част от политиците в него, които знаеха как се произвежда такъв, решиха да възобновят производството му под името ДСБ.

Трябва да подчертаем, че този акт се различава коренно от всички досегашни разцепления или отлюспвания в СДС. Докато при тях напусналият политик отвеждаше със себе си само незначителна група свои клиенти или идейни приятели, сегашното разцепление минава през това, което наричаме “твърдо ядро” на СДС. Излишни са споровете дали инициативата за него е на група политици, загрижени за собственото си политическо оцеляване. Същественото е, че тази инициатива срещна съответната подкрепа отдолу. Така хората, поддържали някога най-голямата дясна политическа сила в България се разпаднаха на описаните по-горе три групи.

Потреблението на десен политически продукт намаля рязко,

а партията СДС може да изчезне от политическия пазар.

Следващите редове нямат за цел да търсят причините за станалото или да вменяват вини. (Вина имат всички – тези, които допуснаха това да се случи, тези, които не се осъзнаха след това, и тези, които побързаха да създадат нова партия, без да направят всичко възможно до превземат старата отвътре). Те имат само скромната цел да напомнят на доброжелателно заинтересуваните лица колко добре би било, ако качествения продукт и известната търговска марка отново се съберат в едно лице.

Предстоящата Национална конференция на СДС дава много добра възможност за това. Ако тя избере ръководство, склонно до погледне критично на досегашната политика на партията, ще се отвори възможност за сближение между двете големи десни партии.

За съжаление, вероятността това да се случи изглежда малка. Главният претендент за председателското място – Петър Стоянов, е известен с опортюнизма си (дума, която на български се превежда като “нагаждачество”), проявен по време на последните президентски избори и с “аварските” си изказвания по адрес на самите седесари. Издигането му за кандидат означава, че дори реформаторските среди в т.н. “Клуб 10” в СДС са загрижени повече да намерят силна личност, която да овладее кризата в партията и оставят на заден план останалите й качества.

Грешка,

защото кризата е резултат именно на липсата на такива качества в сегашното ръководство. В тези реформаторски среди има достатъчно известни личности с необходимите качества, но те, по известни само на тях причини, предпочитат да стоят в сянка.

Ще бъде жалко, ако тази, може би последна, възможност се пропилее. Това ще забави задълго възстановяването на дясното политическо пространство. А дотогава голяма част от неговите блудни синове, станали такива не по своя вина, може да си харесат някоя друга напитка. Например, квас.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо