Някой да се е учудил, че Бойко Борисов ще се кандидатира за кмет на София? Не вярвам. Откакто бившият гард на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски стана всенароден любимец с "космически рейтинг", журналисти и коментатори непрекъснато му търсят място в Менделеевата таблица на българската политическа система. То не бяха допитвания и опипвания на общественото мнение за евентуална "генералска партия", то не беше чудо. Сега се отвори мегдан за кмет - и хайде. Защото рейтингът е като някогашните лихвоточки - уж го имаш, ама не си ли купиш нещо навреме, отиде, та се не видя. Всеки го знае, знае го и генералът.

Със сигурност Бойко Борисов е доказан професионалист в едно: в изковаването на крилати фрази, задаващи начина, по който хората мислят политическото. Няма какво да си говорим благо като в предаване по Канал 1 - политическите възгледи се формират също както се формират потребителските вкусове. И генералът има природен талант в тази област. Да си спомним прословутата му фраза от 2003 г., че българският политически живот е като лайно в целофан. Това, което се случва оттогава насам, което роди "Атака" и открито вкара парите в изборите, това, което политолозите наричат "протестен, антисистемен вот" и "криза на политическите елити" не е нищо друго освен продукт на перманентно провежданото от медиите разделяне на целофана от лайното. С тази операция се списват и продават вестници, издигат се "независими" дебеловрати кандидат-кметове, даже хип-хоп хитове се правят. "Онези в парламента" са удобното чучело, боксовата круша, пред която показват мускули шоумени и радиоводещи, интелектуалци и спортни деятели. Забележителното впрочем е, че политикът бива руган само когато е анонимен, "уедрено", така да се каже. Иначе конкретните парламентаристи са любими гости на вестници и телевизионни предавания и тогава не ги наричат тикви, а ги питат как си приготвят домашния тиквеник.

Интересното е целофанът - това, което остава след медийно режисираното сортиране на "добрите" от "лошите", и най-вече на красивите от грозните. Остават "готините", т.е. коктейлният елит, състоящ се от "доказали се професионалисти", обикновено "прославили България": футболисти, манекенки, певици, модистки и прочие лекокрили създания, редом с тях плейбои и "сърдити" млади журналисти, сърдити обикновено на стария си стопанин. "Ама това е "Новото време!", гордо би викнал Мирослав Севлиевски. Не, не е "Новото време", а старият целофан. Същите хора, които пърхаха и се кършеха, усмихваха се или бърчеха вежди, но осигуриха приятна фасада за  и царедворците. Сега обаче вече имат нов герой - Генералът.

Когато дойде новината за инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Бойко Борисов, медиите имаха проблем как да назоват въпросните личности. Общественици ли, интелектуалци ли, известни личности ли, не може лесно да ги определи човек. Сигурно сред тях има и свестни хора, но моето чувство е, че това е целофанът. Който трябва да обвие нещо, но не Бойко Борисов.