С подкрепата на Министерството на образованието и Министерството на транспорта в глобалното пространство се появи нов сайт. Инициативата е похвална. Най-сетне българските деца ще могат да седнат зад компютрите и цялото знание на света ще забълбука под сръчните им пръстчета. Сайтът съдържа поне 100 000 статии, писани и редактирани от светилата на българската наука от БАН и СУ "Св. Климент Охридски", както и от други кътчета на българския научен живот.

В училищата този безценен сайт ще е безплатен. Вкъщи естествено човек ще трябва да си плати. Ако си в чужбина, единственият начин да се добереш до знанието.бг е чрез ePay, а именно хилядите български деца в чужбина, или поне техните родители, е най-вероятно да се заинтересуват от този златен клас. Но това са бели кахъри. Важното е, че тази мегаобразователна инициатива е предназначена за едно ново образование, което ще реши проблемите на учениците и те ще се понесат като делфини в морето на знанието.bg.

Колко много ще изпуснат онези бедни дечица, които още нямат достъп до интернет или родителите им не могат или пък се инатят да платят достъпа до златния кладенец! Те няма да могат да научат например, че спиритуализъм е "учение, според което духът е първооснова на действителността". Доста по-различно от моята лаическа представа за това понятие, или от онова, което казват "Енциклопедия Британика" или колумбийската енциклопедия, но нали новото образование е все за развитие на познанието, а не за преповтаряне на нови истини.

За абстракция пък научаваме, че е „мисловно отделяне и съсредоточаване върху приети за същностни характеристики на нещата". Съзнанието пък е „висша форма на психическо отражение"(!), а пък сциентизъм е „абсолютизиране на ролята на науката в системата на културата. Образец за сциентизъм са естествените науки, математиката. На сциентизма противостоят различни форми на антисциентизъм". Точно и изчерпателно.

Напредвайки из множеството речници и справочници на znam.bg, започнах да си мисля, че сайтът трябва да има и чуждоезикова версия, за да може и светът да се запознае с причудливите интерпретации, предложени там. Не оставайте с впечатлението обаче, че този, подкрепен с пари на данъкоплатеца, сайт е само за сложни думи и понятия. Има и простички неща. Например ставане. Не си мислете това, за което си мислите. Срамота! Ставането:

„Преходът от една определеност на битието към друга. Всяко биващо е станало и същинското му битие се състои в ставане. В хода на историята на философията ставането неизменно взема връх…"

Естествено подробностите около този процес са платени и вероятно само за 18+.

В хегелианската традиция може и да има термин, който да се преведе като ставане, но в znam.bg и дума не се споменава за някакъв специфичен контекст, който да придаде смисъл на въпросния термин. Както и да е. Като говорим за ставане, не може да подминем и термина страст. Предполагам, че те (да използвам една от любимите думи на znam.bg) са диалектично свързани. Та страст е:

„Силно и трайно чувство, което доминира у човека. Може да се определя от идейни убеждения, да е следствие от телесни влечения или да има патологичен характер."

Сега разбирам защо Сергей Станишев се зае със сексуалното образование на учениците. По този повод единствената статия за секс започва така:

„СЕКС - сексът както в живота, така и в литературата е част от шпионажа още от библейски времена."

Ето защо Румен Петков напълни обществения съвет на МВР с шпиони. Ще падне голямо... съветване.

Разбира се, znam.bg не се съсредоточава само върху интимния свят. В специализираната географска енциклопедия например има цяла статия за англичаните. Тъй като този народ ми е някак си близък, ще цитирам пълния текст: "АНГЛИЧАНИ - нация, основно население на Великобритания; живеят и в САЩ, Канада, Австралия, Южна Африка и другаде. Говорят английски език.

"Има и за по-близки нам народи. Не за всички. Както може да се очаква от един наистина патриотичен сайт, в него няма македонци. За компенсация обаче има македони: „Населението на Древна Македония."

И, опазил ни Господ от подобни мисли, няма и македонски език.

Като се втурнахме в света на историята, нека признаем, че znam.bg включва поне десетина исторически енциклопедии. Пет са само за България. Нали сме древен народ, много история, не се побира в една енциклопедия, та пет.

В енциклопедията по нова световна история може да се научи например за мартенското въстание в Корея през 1919, но не и за площад "Тянанмън", или за Китайската културна революция, която струва живота на поне два милиона души и в която безвъзвратно са разрушени хиляди безценни древни културни паметници. Затова пък има за антикоминтернския пакт, „сключен на 25 ноември 1936 в Берлин между Германия и Япония за борба срещу Коминтерна."

За улеснение на младите, които обичат да се обръщат към всеки на малко име, "Кратка история на България" (една от енциклопедиите) е подредила всички по малките им имена, или каквото там имат преди имената - Филип Димитров например се предхожда от Фердинанд, а пък след него гордо стои Филип Тотю, следван на свой ред от Хаджи Димитър. Трайчо Костов пък го следват тракийски племена.

От петте енциклопедии за българска история в четири няма статии за Народния съд. Затова пък има за "Народен женски глас" - "седмичен вестник, който излиза в София от 1945 до 1950".

В една от енциклопедиите има Людмила Живкова, има и неолит, но между тях пак няма Народен съд. В петата обаче има. "НАРОДЕН СЪД - временна съдебна институция, създадена въз основа на наредба закон на отечественофронтовското правителство и в изпълнение повеленията на техеранската конференция 1943 за наказване на военнопрестъпниците, виновни за започването на Втората световна война." И аз се чудя защо някои българи не си падат много-много по Чърчил. Ами как да го обичат, като човекът е поискал България да осъди на смърт близо 2800 виновници за започването на Втората световна война - срещу само 11 осъдени в Нюрнбергския съд. Ясно е сега кой стои зад Втората световна, нали? (Всъщност въпросната „повеля" на Техеранската конференция е едно пиянско подхвърляне на Сталин за ликвидация на 50 000 германски офицери, подхвърляне, което Рузвелт приема като шега с Чърчил и на което самият Чърчил яростно се противопоставя.)

Заниманието по издирване на енциклопедични странности може да продължи. В крайна сметка сайтът твърди, че съдържа 100 000 статии, писани и редактирани от най-големите умове на БАН и на Софийския университет. „Дневник" може да си открие всекидневна рубрика znaeshli.bg и да си препечатва дефиниции от znam.bg, за да разведрява деловия българин. Примерите ще стигнат за вечни времена, защото според сайта умовете от БАН и СУ се трудят неуморно, за да пълнят и препълват кладенеца на знанието.

Зад тази занимавка обаче стоят два далеч по-сериозни въпроса, дори и от този защо българският данъкоплатец плаща на някой за подобни неща, за които след това пак ще трябва да плаща, ако е мераклия да ги чете. Първият въпрос е какъв текстов ресурс от знание съществува на български език. Вторият е какви са механизмите за селекция на това знание, които да гарантират на ученика и на любознателния българин нещо качествено или поне смислено.

Първият въпрос има прост отговор. На български има малко написано и малко преведено. Това не е нападка към родния ни език или култура. Просто България е малка страна. Тя има кратка реална писмовна история и от последните 60 години е прекарала 45 под политическа и културна окупация и 15 без значителни разходи за образование и изследвания. Вместо да се чудим дали държавата ни е на 13 или 18 века и дали интелектуалните корени на първокласника и неговия учител смучат сокове от траките или отпреди това, най-добре е да си признаем, че не преливаме от качествено писано слово.

Вторият въпрос е по-тягостен. Ако наистина има недостиг от качествена информация на български език, какво трябва да направи човек, за да може да формира източници, на които може да се разчита? Дали въпросните специалисти от БАН и СУ са достатъчна гаранция? Очевидно не.

Безнадеждна ли е тогава идеята да се създаде качествен български образователен сайт? Не е безнадеждна. За да се създават обаче подобни сайтове, не бива да се слага каруцата пред коня, тоест компютърът пред целта и съдържанието. Какво от това, че училищата ще имат високоскоростен интернет. Това е все едно да прокопаеш тунел, който те изкарва в средата на Сахара. И почти толкова скъпо.

Неотдавна Google, любимата интернет търсачка, обяви намерението си да сканира почти всички книги на пет от най-големите библиотеки в света. Това ще рече едва ли не цялото писано знание в света. До няколко години проектът ще приключи и тогава светът ще разполага с тези книги безплатно и с текстово търсене. Google сметна, че сканирането на една книга струва към 10 долара.

Ако някой наистина иска да използва интернет за образование, разумното и очевидно нещо би било да сканира всички книги в Народната библиотека и да ги предостави на света в търсяема форма. Има ред сайтове, които вече предлагат стотици български автори без пари от хазната и, разбира се, безплатно. (В отдел литература znam.bg предлага общо 57 думи безплатно и не кой знае колко повече с абонамент.) Народната библиотека разполага със стотици хиляди ценни книги с изтекли авторски права. Сред тях може би не е „Овчарчето Калитко", но в тази категория влиза цялата възрожденска литература и почти цялата литература до Втората световна война. Подобен проект би бил и значително по-евтин от компютризацията на училищата и кифлите, а учениците и учителите, както и въпросните специалисти от БАН и СУ, ще имат реален и високо ефективен и организиран достъп до българската книжнина.

Идеята на интернет е да дава достъп до информация и да осигури глобален канал за общуване, а не да натрапва безразборни боклуци на хората. И ако някой наистина се е загрижил за българското образование, логично е първо да се замисли за дигитализация на всичко онова, написано на български език. Хората сами ще намерят достъп до този ресурс. А и пазарът, който тласка развитието на комуникациите с по-голяма скорост и от най-пъргавата държавна администрация, ще им помогне. Междувременно, ако искате да прочетете електронна версия на „По жицата", идете в slovnik.bg. Там Йовков е без пари.

julianpopov@clara.co.uk