|
|
Истини, видни от самосебеси
През далечната 1776 Томас Джеферсън съчинява един текст, който е
орисан да стане първи официален документ на Съединените щати в
Америка. Напоследък често се убеждаваме, че мислите, които днес
ни хрумват едва ли не като открития, са вълнували умовете на
човечеството още във вехтото минало на нашата цивилизация. И ако
в учредителното обръщение на сдружението “Приятели на САЩ в
България” се сочи, че ние уважаваме традициите и ценностите на
американската демокрация и култура, то ще трябва да си припомним
тъкмо Джеферсъновата Декларация на независимостта от онзи
Четвърти юли на споменатата година: “Ние смятаме, че видни от
само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а
техният създател ги е дари с някои неотнемаеми права, измежду
които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие.” Но
кой знае колко и какви са видовете щастие, към които се стреми
индивидът? Освен общата ценностна система всеки притежава и своя
лична, а това задължава обществото да приеме хуманната търпимост
като един от основните си нравствени принципи. Съзнавайки днес,
макар и късно, незначителността и преходността на заблудите
(нищо, че са били въздигани в ранг на безпогрешни теории),
нашият съгражданин има пълното право да извърши своята лична
равносметка. Взаимното опознаване между чужди до вчера нации ще
гарантира и утрешната сигурност на света, а надали някой би
дръзнал да твърди, че може да има по-висша цел днес. Ние сме на
път да опровергаем опасенията на Фокнър, изречени в 1950.
“Нашата трагедия днес – бе рекъл той – е в общия вселенски
страх, поддържан толкова дълго, че дори сме в състояние да го
понасяме.” Но Човекът ще надделее, защото е безсмъртен – бе
казал също Фокнър. А това е още една истина, видна от само себе
си. Светът трябва да живее без страхове, а то значи – да се
самоопознава и да се взаимопрониква, за да могат най-сетне
да застанат по местата си всички човешки ценности.
Кръстан Дянков
Предговорът
към Декларацията
е публикуван за първи път в информационния бюлетин на сдружение
“Приятели на САЩ в България”, нулев брой, 21 февруари 1990
В Конгреса, 4 юли 1776
Единодушна декларация на тринайсетте съединени ДЪРЖАВИ в Америка
Когато в хода на човешката история настъпи необходимост, щото
един народ да разкъса политическите окови, които са го
привързвали о друг, и от всички земни власти да се сдобие с онзи
независим и равен статут, на който природните и божиите закони
му дават право, благоприличното уважение към мнението на
човечеството изисква той да обяви причините, които са го
принудили да се самоотдели. Ние смятаме, че видни от само себе
си са истините: всички хора са създадени равни, а техният
създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду
които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие.
И за да гарантират тези права, хората си учредяват
управление, което извлича справедливата си власт от съгласието
на управляваните. Според нас, щом една форма на управление
се окаже пагубна за поставената цел, Народът има правото да я
видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки
основите му на такива принципи и организирайки властта му по
такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират
неговата сигурност и щастие. Наистина, както би продиктувала
разсъдливостта, отдавна установени управления не бива да се
видоизменят поради незначителни или преходни причини; и както е
показал досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда
дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги
изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало. Но
когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи
неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да
бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то
тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно
управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща
сигурност. Така търпеливо понасяха и нашите колонии и такава е
сега необходимостта, която ги принуждава да изменят предишната
система на управление. Историята на сегашния крал на
Великобритания, представлява история на непрестанни
противоправни дейния и грабителство, при което пряката цел е да
се установи абсолютна тирания над нашите държави. В
доказателство нека запознаем безпристрастния свят с фактите.
Той отказа да подпише закони, които са извънредно здравословни и
нужни за общественото благо. Той забрани на своите губернатори
да прокарват закони от непосредствено и належащо значение, като
нареди да се смятат невалидни, докато не се получи неговото
съгласие; и като обявяваше тези закони за невалидни, той изобщо
забравяше да си спомни за тях. Той отказа да признае други
закони за уреждане въпросите на големи маси от хора, поставяйки
условие, щото тези люде да отстъпят правото си на правителство в
Законодателството – право, неоценимо за тях, ала страшно за
тираните. Той свикваше законодателните органи на неудобни и
необикновени места, отдалечени от хранилищата на тяхната
обществена документация, с едничката цел да ги склони да се
преклонят пред неговите решения. Той неколкократно разпускаше
Камарите на представителите, защото с мъжествена твърдост те се
противопоставяха на посегателствата му срещу правата на Народа.
След подобни разпускания, той продължително време отказваше да
се изберат нови; ето защо, неподатлива на премахване,
законодателната власт на много места си бе възвърната от Народа;
но държавата в същото време остана изложена на заплахата от
външна намеса и вътрешни вълнения. Той правеше всичко, за да
затруднява населението на нашите държави, като за тази цел се
противопостави на законите за натурализирането на чужденците,
отказа да признае друг закон, който да насърчи тяхното
преселване по нашите места, и постави условия за нови
присвоявания на земи.
– Той попречи на юридическите власти, като отказа да признае
закона за установяване на съдебна власт. Съдиите трябваше да
разчитат единствено на неговата воля за своите мандати и за
количеството и изплащането на техните заплати. Той създаде
множество нови служби и прати у нас тълпи от чиновници да
задяват населението и да му ядат хляба. В мирно време той
поддържаше у нас постоянни войски без съгласието на нашето
законодателство. Той стори всичко, за да направи военните
независими от гражданската власт и да ги постави над нея. Той
влезе в съглашение с други, за да ни подчини на юрисдикция,
чужда на нашата конституция и непризната от нашите закони,
давайки съгласието си за всякакви разпореждания на това
измислено законодателство: Разквартируването на значителни
съединения от военни сили.
– Тяхната защита, посредством съдебни фарсове, от всякакво
наказание за убийствата, които биха извършили над жителите в
нашите щати.
– Прокара закон за прекъсването на нашата търговия с всички
части на света.
– За
налагане на данъци без нашето съгласие.
– За лишаването ни в много случаи от правото на съд с жури.
– За транспортирането на наши граждани отвъд морето, та там да
ги съдят за несъществуващи нарушения.
– За премахването на свободната система на английското
законодателство в една съседна провинция, установявайки там
временна власт и разширявайки нейните граници, че да я превърне
в пример и в удобен инструмент за въвеждането на същата
абсолютна власт и в нашите колонии.
– За отнемането на нашите харти, премахването на нашите
най-тачени закони и коренно преустройство във формите на нашето
управление.
– За разпускането на нашите собствени законодателни органи.
– Той се отказа от властта си тук, обяви, че сме извън неговата
протекция и проведе война срещу нас.
– Той
нахлу в нашите води, ограбваше нашите брегове, гореше градовете
ни, отнемаше живота на нашите граждани.
– В този момент изпраща огромни армии от чужди наемници, за да
довършат делата на смърт, опустошение и тирания, захванати вече
с такава жестокост и перфидност, каквито едва ли ще се намерят и
в най-варварските векове, абсолютно недостойни за главата на
една цивилизована нация.
– Той принуждава нашите сънародници, взети в плен в открито
море, да обръщат оръжието си против своята страна, да стават
палачи на своите другари и братя или да падат от тяхната ръка.
– Той подстрекава вътрешни въстания против нас и се помъчи да
насъска обитателите на граничните райони, безмилостните
индиански диваци, в чиито известни правила на войната влиза
безогледното избиване на хора от всякаква възраст, пол и
състояние. При всички случаи на това потисничество ние сме
изпращали петиции за обезщетявания и корекции в най-смирен тон.
Но на нашите безбройни молби отговорът винаги е бил нови
противоправни постъпки. Един монарх, чиято същност всеки негов
акт може да определи като тиранична, е неподходящ да бъде
владетел на един свободен народ. Ние не сме останали и до
съчувствието на своите английски братя. От време на време сме ги
предупреждавали за опитите на тяхното законодателство да ни
наложи недопустима юрисдикция. Напомняли сме им обстоятелствата
около нашата емиграция и заселване тук. Призовавали сме тяхната
вродена справедливост и великодушие, умолявали сме ги в името на
родствените връзки да се отрекат от тези посегателства, които
неизбежно биха преустановили нашите връзки и съгласие. Но те
също останаха глухи за гласа на справедливостта и на кръвта. Ето
защо, като приемаме мълчаливо необходимостта, ние сме длъжни да
обявим своето отделяне и да ги приемаме занапред, както и
останалото човечество, за неприятели във война и за приятели в
мир.
Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати,
събрани в Генерален конгрес, призоваваме върховния съдия на
света да благослови правотата на нашите намерения и в името
и по волята на добрия народ, който населява нашите колонии,
тържествено написваме и обявяваме, че тези Обединени колонии са
и по право трябва да бъдат СВОБОДНИ НЕЗАВИСИМИ ЩАТИ, че те се
освобождават от всякаква зависимост пред британската корона и че
всички политически връзки между тях и държавата Великобритания
са и трябва да бъдат напълно прекъснати; и че като свободни и
независими щати те имат пълното право да обявяват война, да
сключват мир, да подписват съюзи, да установяват търговски
взаимоотношения и да вършат всички други деяния и неща, на
каквито имат право независимите държави.
И в подкрепа на настоящата Декларация, като се уповаваме твърдо
в подкрепата на божественото провидение, ние взаимно се
заклеваме в нашия живот, в нашата съдба и в свещената си чест.
Преведе
Кръстан Дянков
Текстът е публикуван в информационния бюлетин на сдружение
“Приятели на САЩ в България”, първи брой, 10 март 1990
Публикацията подготви Ирина Тронкова |
