Въпросът е: кога един
инженер излиза от кожата си и започва да пише статии
по езикови проблеми? Отговорът е много прост: когато
му е омръзнало да слуша политици и общественици да
се перчат с магистърските си степени и същевременно
да говорят по-неправилно и от четвъртокласници. А
когато към тази картина се добавят и някои вестници,
в които не неправилният, а лошият български език е
правило и стил на писане, нещата стават вече
неприятни. Комичното тук е, че тези вестници
претендират за сериозност и едва ли не се смятат за
единица мярка. Не съм срещал, обаче, западни
всекидневници или седмичници (по- |
|
Познайте от коя именно
част на тялото е месният продукт, езиково "презентиран"
в рекламната листовка, с която зарадвали г-на
Бъчварова |
точно
немски, защото тях следя), които да си позволяват
заглавия, изрази и думи, каквито срещаме всеки ден в
нашата преса. Представете си например Франкфуртер алгемайне
цайтунг или Зюддойче цайтунг със следното заглавие на
първа страница под главата: “Зет закла тъща си с моторна
резачка, пресолила манджата, май” или направо невинното
“Харалд Шмид*
си купи нова кола за 100 000 €”. Тези
заглавия са единствено възможни в жълтата преса, която
не е особено обичана и популярна - просто тези неща се
смятат за признак на лош вкус.
Аз май се
отплеснах по темата за вестниците, а думата ми беше за
политиците. То не са визии, то не са разни други изрази,
и все дълбоки като попски джоб, както казва Чудомир.
Друг е въпросът, че “визия” означава просто “виждане” по
въпроса. Много ме дразни, когато депутатки и депутати
казват “...в пленарна зала”. Коя пленарна зала?
Народното събрание няма много пленарни зали, за да бъде
този израз допустим, макар и в този случай също
погрешен. За да стане правилен, той има нужда от
допълнение, напр. първа, втора, трета пленарна зала.
Парламента има една пленарна зала и правилният израз е
“... в пленарнаТА зала на Народното събрание”.
Разбира се, проблемът с чуждиците и неправилните изрази
не съществува само при нас. Германците имат вече страшно
много чуждици и по-точно англицизми. Затова те казват за
хората, които говорят по този начин, че те използват „Germisch“
- от „German“
и „Englisch“.
Важното е все пак да се внимава, когато се приказва, и
човек да се старае да използва хубавите български думи,
които и баба, и дядо от село ще разберат.
А
това, което ме сащиса, се случи вчера. Намерих в
пощенската си кутия поредното рекламно вестниче на една
верига магазини и там прочетох нещо, поне за мен,
ужасяващо. Тук се налага малък урок по немски. „Bauch“
(баух) означава “корем”, a “Speck” (шпек) означава
сланина. Съответно „Bauchspeck“
(баухшпек) означава сланина от корема на прасето. Тя
може да е опушена, може и да не е, важното е, че когато
поискате от месаря Bauchspeck,
ще получите точно това. А сега стигаме до същността на
нещата. В рекламата ми предлагаха “деликатес
пушен бут баухшпек”
Тук думите
са излишни и аз спирам да пиша.
Авторът изпрати за тази
публикация текст, който преди години е бил отпечатван в
"Демокрация"
|