07-09-2005

Тази сутрин, ден след овладяването на Багдад от силите на коалицията "Свобода за Ирак", попадам на разговор по една от българските телевизии с известен български социолог, известен най-вече като "ляв" (но също и собственик на вестник, списания, социологическа и информационна агенции,...).

Социологът в случая коментира и, в известна степен, прогнозира, ръкомаха, реди думи (по много), трудно е не само на водещите да разберат отговорил ли е (и какво точно) на зададените му въпроси, но аз разбрах едно нещо - през последните двайсетина часа човечецът не е спал, даже почти не е мигнал (освен за малко, при това само с лявото око), защото е имал терзания - видял е по някаква телевизия (при това "No comment") как един жител на Багдад идва към камерата, казва нещо и си отива.

"Този защо каза "Лонг лив Буш!", толкова ли не знае как се казва на английски "Вън, ваш'та м... американска!" - толкова е лесно!", питал се левият социолог, но по-късно е видял и веригата около шията на Садам (стоманобетонния, не истинския), и празнуването на хиляди иракчани по улиците на Багдад - с развети черни, иракски и американски знамена (без да палят последните!), и за капак - портретче на същия Буш с надпис: "the HERO of the PEACE".

"Какъв Херо, бе, какъв п...? Това вече е прекалено! Ами ако утре ме питат какво съм говорил вчера? Ще трябва да се измисля нещо, да се импровизира - важното е да се говори!" Такива въпроси са измъчвали цяла нощ "лявото" човече.

Не само по този повод искам да представя на читателите кратката, но много точна характеристика на множеството "леви интелектуалци" (човешки вид, разпространен едно време предимно "на Запад", в свободния свят, а след падането на Берлинската стена - вече по целия свят, в частност и у нас), дадена от израелския обикновен интелектуалец Ефраим Киршон в книгата му "ЧЕРНА НЕБЛАГОДАРНОСТ Е ХОРСКАТА ОТПЛАТА", издадена в България - през 1992 година.

Любомир Георгиев, април 2003

Левият интелектуалец е най-често юрист, режисьор, понякога художник или графоман, може би артист, професор или аматьор гинеколог. След като напусна консервативната дребна буржоазия, в обществения живот на красивите и богатите той се чувства като риба във вода. Благодарение на художествения си талант, той е добре дошъл и в средите на бохемата. В социален аспект той се е отказал от прехваления прост начин на живот, но от идеологията си не се отклонил нито на косъм. Той си остава такъв, какъвто е бил винаги - левичар, ляв интелектуалец.

Той не е комунист. По-рано, може би, но това не е безусловно. Във всеки случай, от няколко години той вече не говори за това. В лични разговори обаче той не се оставя да бъде въвлечен в едностранчиво осъждане на Сталин и продължава да бъде верен привърженик на Третия интернационал, въпреки че той бе разпуснат преди близо петдесет години (вече шестдесет - бел ред.). Когато високопоставените му гости се събират в салона на неговата вила и подемат разговор за страшната бедност в Съветския съюз, тогава той се прави на мълчаливо замислен или пък подхвърля остра забележка за мизерния живот на негрите в Харлем. Същевременно безкомпромисно отхвърля атомните електроцентрали, когато са инсталирани в областта, в която живее. По тези въпроси вече е подписал две петиции.

Той презира шовинизма, а войната намира за напълно излишна. Женен е, но живее отделно от съпругата си. Има две дъщери - Хайделинда и Ко, които посещават училище в Ню Орлийнс. За едно нещо обаче той не признава никакви компромиси, а именно за ежегодния парад на незабравимия Първи май. Дори по време на на коктейл-парти у неговия тъст милионер, той не крие, че най-важното за него е международната солидарност на работниците. И досега не е пропуснал в Международния ден на труда да закачи червено знаменце на калника на своя мерцедес.

Преди ежемесечното си пътуване до Ню Йорк, финансирано от фондацията Рокфелер, той е в състояние да подпише още няколко петиции, които изискват незабавното освобождаване на всички арестувани на Запад терористи. Включително и на убиеца на Роберт Кенеди, за мотивите на когото той лично проявява разбиране.

Един левичар си остава именно левичар. До днес облеклото му носи обезателно някакви пролетарски следи. И чистачката, и шофьорът могат у дома му да го наричат Майк. С цялата решимост на интелекта си той отхвърля империализма. При откриването на някой нов нощен клуб, в който е таен съдружник, пред журналистите той напълно открито заявява, че е заклет марксист и че както в миналото, така и в бъдеще, целта на живота му е премахването на класовите различия. "Тук стоя и от тази позиция не мърдам", съобщава левият интелектуалец на всички присъстващи. Когато, заради неплащане на данъци, застана пред съда, той изпрати своя слуга да участва в размахването на знамената на Първи май. Преди това обаче се наложи да освободи шофьора си, тъй като междувременно е минал пробният срок. Така вместо да плати обезщетение, той можеше да финансира нови петиции.

Да, "левият интелектуалец" много обича да пише петиции (и да организира пресконференции - че иначе кой ще се сети за съществуването му) - все ще се намери за каква или срещу какво - за мир, за разоръжаване, срещу световния империализъм или пък срещу панамериканизма, за "Европа" (ако може нещо така да се получи, че е срещу Америка) и т. н., но пък някак странно (дали ?) му се случва да се вглъби в своите си официални "интелигентски" занимания (с четка, перо, пръсти, компютър или апарат за измерване на кръвно налягане) и мълчи, точно когато някой хубавец е успял за едно лято да умори от глад няколко милиона украинци (при това от "житницата" на подопечната му територия), и точно когато друг хубавец "културно" е "революционизирал" - до претопяване голяма част от иначе следващите го милиард китайци, и точно когато още по-друг хубавец пуска химическите си отрови над кюрдите от собствената си държава (и избива допълнително по няколко хиляди иракчани годишно), и точно когато най-друг ("настаяшчий друг"!) хубавец "мирно" освобождава "великата" си "земля" от един-двама, пет, десет, хиляда, десет хиляди… чеченци-"терористи" (покрай тях и от също толкова руснаци), и точно когато…

"Ляв" и "интелектуалец" едновременно - стига, бе!

- - - - - - -

* Ефраим Кишон (http://heblit.al.ru/prose.html#eki) е роден в Будапеща. Учи там живопис и скулптура. През 1949 се изселва в Израел. В "светата земя" животът му започва в кибуц за около година, което променя съществено възгледите му за това как трябва да бъде устроен светът.

Той избира личната свобода.

От 1950 живее в Тел Авив, сътрудничи на вестниците със сатирични и хумористични текстове. Към средата на 50-те години е вече най-популярният израелски автор в жанра. През следващите години неговите пиеси, фейлетони, разкази и есета се превеждат в целия свят и го превръщат в един от най-четените хумористи на планетата.  

Кишон е носител на наградата «Златен глобус», която се присъжда от критиците в Холивуд, и на приза от карнавала в Аахен (1978).