|
Едно от върховите постижения
на българския национален дух - Съединението на Източна
Румелия с Княжество
България
на 6 септември
1885 е единствената осъществена обществено-политическа
идея
за
възстановяване
териториалната и държавна
цялост на България
след Освобождението ни от Османско робство през 1878.
Македония и Беломорска Тракия, традиционно принадлежали
към
българските държавни територии през вековете, с над 80%
българско
население
остават завинаги извън
границите на новата българска
държава. В резултат на това
след 1878 за малко над половин век в двете окончателно
изгубени територии са асимилирани
милиони българи,
а десетки хиляди
са избитите по време на |
|
етнически чистки.
Съединението
осуетява в Източна Румелия намерението на Великите сили да
изградят изкуствена нация на традиционно българска територия
след
юли
1878. Българската национална свобода
е осакатена от клаузите на Берлинския договор, България е
разпокъсана териториално по най-несправедлив начин.
Българите – свободните в Княжеството
и онези в неосвободените територии - разбират, че основна
задача на цялата нация е пълното освобождение и обединение
на разделените български земи. Митинги и демонстрации,
петиции, въстания и действия на въоръжени чети и в трите
области изразяват волята за национално обединение. Но като
цяло
те остават еднолични или едногрупови действия, без добра
организация
и координиция
в
Македония и Беломорска Тракия. Съединението
e
пример за чувството на една част от предците ни за
историческия
момент, за съотношението на политическите сили в сферите на
геополитическо влияние,
за умереност в исканията, за добре дозиран краен ефект при
успешно приложена дипломатичност.
Комитетите “Единство” и сформираните от тях Гимнастически
дружества в Източна Румелия повеждат масово организирана
политическа борба срещу
несправедливите решения на Берлинския конгрес след лятото
на
1878. Целта им е да се използват максимално всички
политически средства, преди да се премине към
силови действия.
Гимнастическите дружества са
военизирани отряди от българи доброволци. Създадени са след
Берлинския конгрес с цел да подготвят населението за
териториална отбрана и да осуетят
практическото приложение на чл.15 и 16 от Берлинския договор
- да не се допускат турски гарнизони по границата с
Княжеството. Те са органично свързани
с националноосвободителното движение, разрешени са със
заповед
на генерал-губернатора Столипин и играят ролята на
национална гвардия, като за кратко време са обучени над 100 000
мъже.
След 1878 пловдивски
и румелийски
общественици
и предприемачи се организират в съединистки
групи, като постепенно и целенасочено започват да печелят
политическа и икономическа власт в областта. Тези групи
изграждат стабилни
политически контакти с Княжеството,
но едновременно и дипломатически връзки
с турските власти - с цел при едно бъдещо
присъединяване да не се допусне кръвопролитие.
В Пловдив и областта само за 6-7 години, пише Симеон Радев в
“Строители на Съвременна
България“:
„Наместо
турския вилает с привилегировано положение, който
дипломацията бе кроила в Берлин, образувала се бе една
фактическа свободна държава с конституционен режим и с
българска национална физиономия. Плодородието на почвата,
естествената интелигентност на жителите, леките данъци
предизвикваха един бърз подем на производството и на
търговията. Органическият устав бе предвидял една отлична
администрация, която се намираше в ръцете на образовани
хора: повечето околийски началници бяха със средно
образование - някои от тях знаеха даже по няколко чужди
езици. От страна на меншенствата - никакви сериозни
трудности. Посредством една математическа формула,
изобретена от Ив. Салабашева, гръцките депутати бидоха
съвсем изключени от Постоянния комитет; колкото за намесата
на султана, макар и предвидена за много случаи от
Органическия устав, тя се употребяваше безвредно за
политическото развитие на страната. Всичко способствуваше за
благоденствието на страната. Партийни ежби нямаше още.“
(Радев, С. (1912): Заговорът за Съединението,
”Строители
на Съвременна
България”.
Том 1, гл. 5/II.,
София.
)
Благоприятни
фактори се оказват назначението последователно на Алеко паша
и
Гаврил Кръстевич за генерал-губернатори (съзнателно
избрани
и двамата са от български
произход, като и с двамата българските
общественици в Румелия
последователно
поддържат интензивни контакти), както и назначението на
прогресивния руски дипломат Сорокин за руски представител в
областта. Основно място
заема откритата лична подкрепа на княз
Александър
Батенберг на идеята за едно бъдещо обединение на всички Български
територии. Преговорите за Източна Румелия
са водени между румелийските
политически лидери и Княжеството
интензивно над две години, като са вдъхновени
и подкрепени лично от мининистър-председателя
Петко Каравелов и от Захарий Стоянов.
Именно подкрепата на Съединението
и спечелването на последвалата Сръбско-българска война - два
факта, изразили отчетливо личното му
желание за обединена България,
предрешават трагичната политическа и лична съдба
на княз
Александър
Батенберг.
До
декември 1884 всички петиции и делегации на румелийски
общественици и политици до западните правителства в
Лондон, Париж и Виена
не са приемани официално, освен от частни икономически и
интелектуални кръгове.
Визитите им в Петербург са отказвани дори преди да прекрачат
руската граница. Става очевидно, че Великите сили не биха
подкрепили подобен обединителен национален проект, но и не
се интересуват особено от него, подценили са сериозността на
намерението и предстоящото
му осъществяване.
На румелийските
представители в тези делегации става
ясно,
че Великите сили не биха се намесили за или срещу
осъществяването на едно бъдещо обединение - и че са оставени
сами на себе си с идеите си.
Като логично следствие на
10 февруари 1885 в Пловдив се създава без договореност и
протекции от страна на Западните страни или Русия
„Тайний македонски революционен комитет“ с председател
Захари Стоянов. През април се преименува в БТЦРК – Български
таен централен революционен
комитет.
Негови членове и поддръжници са много бивши
участници в Априлското въстание и Руско – турската
освободителна война 1877/78.
Българският таен централен
револючионен комитет
Комитетът се налага като авторитетна обществена сила в
Румелия, която канализира народното движение към целта -
най-безболезнено решаване на историческата задача за Съединението.
Последвалото лично ангажиране
на правителството и на княз Александър І в
подготовката и провъзгласяване на Съединението е
предпоставка за успеха на начинанието. Особено важно е
участието на въоръжените сили на Източна Румелия и конкретно
на майор (впоследствие - генерал) Данаил Николаев.
Българите предприемат решителна стъпка да се противопоставят
на решенията на европейската дипломация и поемат пътя на
своето Съединение
– чрез брилянтна
ответни дипломатически ходове и използване на всички
положителни исторически фактори в актуалния
момент за каузата си. За целта се
пренебрегват умишлено партийните интереси сред отделните
групи в областта и сред средите на БТЦРК в Пловдив.
Македонските и Беломорските комитети отказват обаче да се
присъединят към възванието
на БТЦРК, многократно изразено и препратено
до тях
чрез
речи и писма на
Илия и Димитър Куртеви, Панайот Хитов, Атанас Попиванов и
Манол Георгиев.
Целта е била както де се координира обединителната сила,
така и в крайна сметка да се осъществи
целокупно Обединение на Родината ни.
Вследствие на отказите им, през
август
новият Централен комитет с председател
Захари Стоянов и членове Димитър Ризов, капитан Коста
Паница, Иван Андонов и Иван Стоянович си поставя за цел
Съединението на Южна и Северна България с Княжеството,
което да се извърши със
знанието и подкрепата
на княз Александър І Батенберг, а освобождението на
Македония на този етап е
изоставено за по-благоприятен момент, когато
македонско-беломорските комитети изразят
готовност.
|
На 4 септември 1885
Областното събрание в Пловдив се събира на
извънредно заседание. В
Чирпан
идват членовете на Централния комитет К. Паница, Ив.
Андонов и Ив. Стоянович, за да провъзгласят в града
Съединението
на 4 срещу 5 септември. На 5 септември 1885
председателят на БТЦРК Захари Стоянов
написва прокламацията си, в която се казва:
"Братя! Часът на нашето Съединение удари!... Вие ся
задължавате в името на Отечеството ни...да
подпомогнете святото дело!".
В отделните градове и села комитетите вдигат народа
да излиза из улици и площади
в името на
Съединението.
Под командването на поп Ангел Чолаков и Никола
Кръстев
в Асеновград (Станимака) е образувана трихилядната
Станимашка чета, която поема към Пловдив, за да
осигури защита
на града.
Жените и децата им ги следват |
въоръжени.
Събралите се чирпански въстаници и жените им се
насочват към Пловдив. Настигнати от войскова част,
те са нападнати. В завързалата се престрелка загиват
чирпански четници има и пленени. В Пазарджик се
събират около 300 въстаници, дошли от околните села.
Предвождани от опълченеца Т. Здравков, те обявяват в
града Съединението. Голямоконарският отряд от над
1000 души е разположен край Пловдив в очакване
нарежданията на майор Д. Николаев. На разсъмване в
Пловдив на 6 септември 1885 майор Д. Николаев
повежда войската. Обкръжена е резиденцията на
Главния управител. Към войниците се присъединяват
въстаническите отряди. Арестуван е Главният
управител на областта Гаврил Кръстевич и е обявено
Съединението на Източна Румелия и Княжество България
в името на княз Александър І Батенберг. БТЦРК
обявява създаването на Временно правителство под
председателството на д-р Георги Странски.
На
6 септември 1885 в София Александровският площад
пред княжеския дворец е изпълнен с трибагреници, на
които е написано "Да живее Съединението". Тук са
най-изтъкнатите политически дейци на
|
|
Личният печат на
Захарий Стоянов |
|
Княжеството. Петко Каравелов приветства с реч
Съединението, извършено в Пловдив и призовава
българския народ към единство. На 7 септември 1885
вестта за Съединението стига до цяла България Тя
предизвиква бурен възторг и въодушевление. В много
градове на Княжеството
се провеждат масови тържества
в подкрепа на извършеното дело. На 8 септември 1885
в Пловдив Временното правителство
обявява военно положение и мобилизация на всички
мъже от 18 до 40 годишна възраст. Разработен е
предварителен план за защита
на страната при евентуално нападение
от страна на Турция. На 9 септември 1885 в Пловдив
влиза, придружен от министър-председателя Петко
Каравелов, княз Александър І |
Княз Александър І
Ботемберг |
Батенберг. Жителите на града го посрещат тържествено,
виждайки в негово лице олицетворение на
идеала си за национално единство.
След пристигането му в Пловдив, Временното
правителство се разпуска. На 24 октомври 1885 в
Цариград е свикана конференция на представители на
Великите сили по Източнорумелийския въпрос. По време
на преговорите, на 2 ноември 1885 избухва
Сръбско-българската война. Войските на крал Милан
нахлуват в българската територия по западната
граница, с цел да осуетят Съединението и
историческото му продължение
в останалите области.
Между 5 и 7 ноември 1885 при сражението край
Сливница след тридневни тежки отбранителни боеве
младата българска войска спира нашествениците и
преминава в контранастъпление. На 15 ноември 1885
българските войски превземат град Пирот.
Победоносното имнастъпление към Ниш и Враня е спряно
по искане на Австро-Унгария и |
|
|
Германия. На 7 декември 1885 между двете воюващи страни е
сключен договор за примирие. На 19 февруари 1886 се подписва
Букурещкият мирен договор, с който приключва
Сръбско-българската война. На 24 март 1886 в Цариград
представителите на Великите сили подписват Българо-турската
спогодба - Топханенския
акт, с която юридически се признава Съединението на Източна
Румелия с Княжество България и фактически се признава
реалното им историческо Обединение.
(По данни на Централен държавен
архив и
Исторически музей
в Пловдив)
|