Всяко село в Орфеевата планина е легенда, една неизпята
песен, една незавършена приказка, една неусъществена
мечта! А Ковачевица… Ковачевица е невиждан букет от
всичко това…
Паметта води началото си от траките и римляните.
Околноста е наситена с тракийски гробници и могили,
които привличат като магнит иманяри и бракониери,
разкопали надлъж и нашир тази част от Родопа, разкрили и
задигнали безброи златни, сребърни и медни монети,
глинени съдове със символични знаци и украшения в
прослава на боговете, вождове и красавици. На връх Кози
камък има следи от обреди и жертвопринушения в името на
всемогъщи божества и природни изблици, като гръмотевици,
светкавици и градоносни вихрушки… |
|
Пак там на Кози камък туристите се прекланят пред трите
каменни казана с човешки бой, в които римските войскари
са наблюдавали и охранявали богатствата на своите
господари. Историците са доказали, че тези пазачи са
най-скъпо платените с килограми злато “рицари” от ония
векове…И от там започват уникалните останки от римските
укрепления, използвани и достроявани от славянски и
български князе през времето на 1300 годишната броеница
на българската държава. В стръмната и трудно достъпна
местност Карталджеколеничише с часове и дни пред
царските порти, през които са влизали и излизали безброй
вождове, за да бранят крепостта си от душмани и
грабители и да подготвят войските си за нападения все на
юг и на юг… Един от великите български царе Калоян тук е
подготвял своята “летяща коница” за да я поведе към
Слунската си Голгота. И до днес тези “Цареви порти”
признателните поколения наричат Калояница. През 1946
в землището на село Ковачевица е открита част от
ризницата на великия мъченик, която се съхранява в
Националния исторически музей.
Ковачевица... На
здрачаване.
По-надоле, все по поречието на река Канина е прелестната
местност “Милка”, носеща името на обезглавената
свещеническа щерка, отказала да забули очите си с
мюсюлманското фередже. От нейната кръв и от кръвта на
свещенника реката почервеняла и от тогава е наричана
Канина (Кървава река). И по средата на тази червена
някога река са четирите дълбоки очи на Синия вир, в
които балканската пъстърва умира от старост…
А оттатък връх Беслет, все по гребена на Родопа се вие
римския път (тракийският?
- бел. ред.*), покрит с изящни павета, който още навяват
ехото на конските копита, летяли от Филипополис към
Никополис ад Несум, към Солун. Гениални проектанти и
изпълнители са прокарвали тази модерна пътна артерия към
днешните Огняновски минерални извори, които за броени
дни изправят на крака сакати люде и до ден днешен.
Вождовете от всички времена са откривали и използвали за
своето здраве всички природни богатства, за да лекуват
първо себе си, а след това да трупат от тях несметни
количества злато и сребро…
Неувяхващо цвете в нашия букет е землището над селото,
носещо името на един от монасите на патриарх Евтимии –
Костадин, повел струпка боляри към тази дива тогава
планина да търсят спасение. Една от най-древните махали
в Ковачевица и до днес се назовава – Болярската, от
която до река канина е прокопан тунел по проект от
Царевец, в който векове са намирали закрила много
поколения христяни. Може би затуй единствено Ковачевица
в този край се спасила напълно от насилника...
На километър над селото, на връх Свети Георги отдалеч
белее малкия параклис с името на светеца, който на
големия христянски празник е събирал и събира престарели
и млади богомолци да се поклонят на Победоносеца, да се
врекат отново, и отново да бранят българския дух и
вечната им христянска вяра…
Букетът може да бъде допълван с древни и нови паметни
знаци, които мълвят тихо и чувано и от глухо жедростта
на една велика памет, която вдъхва надежда за утрето на
Ковачевица – мишена на безчет наши и чуждестранни
туристи и ценители на българската архитектура от камък,
дърво и човешки дарования. Тази архитектура е родила
прочутата дюлгерска школа, създала безброй паметници на
културата из Пазарджишко, Пловдивско, Асеновградско,
Мелнишко и цялото Беломорие. Един от тези паметници е
построения край Драма прочут Ковачевски хан за 300 коня
и 300 човека, превърнат, за жал, отдавна в склад за
строителни материали. От началото на септември 1978 г.,
когато Ковачевица е обявена за исторически и
архитектурен резерват от национално значение е направено
малко, но достатъчно за да живее този капитал, който има
име и бъдеще за гордост на българското племе и в полза
на цялото човечество.
Ние правим всичко в името на това бъдеще и призоваваме
за съпричастност и духовна близост…
КОВАЧЕВИЦА ТРЯБВА ДА ИМА БЪДЕЩЕ! ЩЕ ИМА! ЗАЩОТО НАШЕТО
ВРЕМЕ Е СЪЗИДАТЕЛНО И ВЕЛИКО...
- - - - - - -
*
Бог да го прости бай Георги.
Неговата съпруга Ирина миналата година в края на
октомври ни посрещна, подслони и нагости в Ковачевица с
боб в гърне. Но май така наречените римски пътища из
родните планини са били трасирани от траките. Той не е
бил длъжен да знае това. А Любо Цонев само го
предполага... |