Традиция в новата българска политика е опозицията да гадае кога ще падне правителството и кога ще има предсрочни избори. Свързана с тази нагласа е и страстта да се предизвикват вотове на недоверие. В миналия парламент май бяха осем. А от самото начало беше очевидно, че с някой и друг компромис и малко политическо лавиране, за каквито на Симеон не му липсваше талант, кабинетът ще си изкара мандата до края.

Опозицията имаше далеч по-интересни и смислени неща за правене от това да живее с

надежда, че правителството ще падне,

че след някой и друг месец ще има нови избори, които ще възцарят правдата на българския политически небосклон, и че в крайна сметка целият този кошмар с НДСВ въобще не се е бил случил.

Ето на, че се случи. Не само се случи, но поне за избирателите не се оказа чак пък кошмар, особено като си спомни човек за такива звезди от новата ни история като Беров, Луканов и Виденов. На всичко отгоре НДСВ измести на последните избори всичките опозиционни партии с изключение на БСП, за която казват, че не била съвсем опозиционна. Един от проблемите, които доведоха до този светъл резултат за царската "еднодневка", беше точно нагласата, че "те такова животно нема".

Сега, изглежда, са малко онези, на които им минава през ум, че новото правителство, рожба на двумесечно умуване и партийни пазарлъци, има шанс да се радва на дълголетие. Оптимисти и прагматици си казват: "Абе ще преглътнем, после ще стискаме зъби за пред хората (разбирай ЕС, където са хората) и през 2007 г. ще си направим нови, истински избори." Сините и кафявите радикали очакват управляващата коалиция да се сгромоляса всеки миг.

Ами ако правителството изкара цял мандат?

Коалиция между комунисти, от една страна, цар, изгонен от тях от родината си, от друга, и турци, подлагани пак от тях на етническо прочистване, от трета, може да не изглежда като брак, роден под щастлива звезда. Но ако все пак е? В крайна сметка мнозина ще кажат, че при предишния мандат управляваше коалиция между НДСВ, ДПС и БСП. БСП беше поприкрит партньор, но беше там. Сега същата тази коалиция със съвсем стабилно мнозинство започва втори мандат. Защо тогава ще се разпадне до края на идната седмица?

Че това е коалиция на различни възгледи и различни интереси, е очевидно. Че социалната й поддръжка е противоречива - също. И политическите им идеологии са несъвместими. От една страна стои крайнолявата ДПС (която спира всяка приватизация, интересува се само от субсидии и на която не й е съвсем чужд култът към личността). До нея стои мъчително блеъризиращата се бивша комунистическа партия, а до нея относително деснеещото НДСВ.

Възгледите обаче невинаги са толкова важни при политическото сдружаване. Вижте така наречените десни. Уж са все десни, уж са все от една закваска, уж всичките развяват европейски и атлантически байраци и шепнат молитви за здравето и дълголетието на средната класа, а не можеш да ги накараш да седнат да пият заедно по една ракия.

Освен това сега трите управляващи коалиционни партии са си разпределили правителствената власт пропорционално на електоралната си подкрепа. Тази пропорция надали драматично ще се промени през следващите 3-4 години. Защо тогава министрите и партиите зад тях ще режат клона, на който току-що са насядали? Ясно е, че не се обичат, някои вероятно се мразят, ясно е, че БСП не е много доволна от изборния си резултат.

Подмладената столетница обаче само ще намаже

от едно съвместно управление с НДСВ и ДПС, които ще й осигурят парламентарна стабилност и пресен управленски опит.

За ДПС пък това изборно представяне надхвърля мечтите им, а Симеон няма шанс да стане отново премиер. С една дума политическата власт е чудесно балансирана и шансовете някой да разклати основите й са нищожни.

Освен това новосформираното правителство е пълно с врели и кипели политици и администратори. В предишното май само Соломон Паси имаше политически опит. Ако не за друго, те ще използват този опит за собственото си оцеляване. А и Станишев, който прилича на образцов абитуриент, е ако не друго, поне значително по-образован от повечето премиери от 89-а година насам (за тия отпреди 89-а да не говорим). Предишният, макар и полиглот, не го беше докарал дори до висше, а по-предишният беше едноезичен политикономист от старата школа. Този е учил реални дисциплини в два от най-добрите световни университети. А гаджето му е военен кореспондент. Това са все съставки и подправки, които ще подпомогнат един пълен мандат. А и европейското членство, макар да не бива да се преувеличава като фактор, играе своята мобилизираща роля.

Това е поне една възможна интерпретация на българското политическо домино. В политиката всичко става. Пълният мандат на правителството на Станишев обаче е напълно реалистичен сценарий. Това е един от основните сценарии, които трябва да определят поведението на опозицията.

Опозицията сега се дели на две: отломките на сериозно закършилото го СДС, от една страна, и "Атака", от друга. Това, което ще прави "Атака", е ясно - неуморно ще оспорва легитимността на правителството. "Атака" е партия, която освен че развява маниакалната си фашизоидна реторика, представя една широка електорална категория -

неуспяващите комплексирани (главно мъже) на средна възраст,

които не могат да преглътнат собствения си житейски провал. Хора, които се срамуват от жените си, децата си и комшиите си, че не печелят достатъчно, за да си купят нова кола или да заведат семейството си на море в Гърция.

Хора, които жалеят за пропиляната си младост, и младежи, чийто тестостерон все още не може да се канализира в някаква по-зряла наслада или съзидание. Тоест "Атака" е представител на една широка маса от хора, която ще е много мъчно да бъде привлечена към нещо по-смислено от това да обвинява евреите, политиците, циганите, бизнеса, американците или турците за собствения си провален или незапочнал още живот.

Затова "Атака" безспирно ще се опитва да инициира вотове на недоверие, постоянно ще напуска залата на Народното събрание, ще хвърля столове, ще се заканва с юмруци на свои и чужди. Трите СДС-та се намират между комфортно настанилата се в министерските кресла тройна коалиция и комплексираните изблици на онези, на които вече не им достига мъжка сила или я имат в излишък, но не знаят за какво да я употребят. Баш СДС-то вече се изхвърли с идеята да се премахне двойното гражданство, за да се спре турското електорално настъпление. Като оставя настрана факта, че това ще означава някой да ми вземе българския паспорт, този изблик беше и типичен "дайте да изпреварим "Атака" по популизъм".

На някои идеята за махане на двойното гражданство може да им се е сторила просто случайна глупост, от каквато за жалост СДС не е имунизирано. То обаче е симптом за това как десните може отново да се лашнат по пистата на отрицание на реалността. С "Атака" край себе си, а и без нея, те лесно могат да се увлекат по хулене и отрицание, по "дай да забраним това и онова", "дай да му вземем на царя имотите", "дай да преразгледаме тая или оная приватизация", "дай да сложим по-високи огради край циганската махала" или "дай да искаме недоверие на правителството всеки трети вторник на месеца".

Опозицията си е опозиция.

Нейната работа е неуморно да доказва, че властта е некомпетентна и че са й се свършили идеите за управление. За да върши обаче добре тази работа, трябва да внушава компетентност и богат идеен ресурс. Трябва да изпреварва властта с инициативи и да гони министрите до дупка за несвършената им работа.

Това е много по-трудно, отколкото да кажеш: ние не признаваме тази власт. Първата крачка към тази мъчителна задача обаче е да предположиш, че те може и да си изкарат мандата докрай. После да се замислиш какво да направиш, за да си на тяхно място след четири години. По-нататък има още много работа. И накрая, току-виж, дясното се съвзело. А дали чрез консолидация или по пътя на конкуренцията и взаимното изтребване, не е чак толкова важно.