Високото обяснение
на случващото се у нас е доволно компрометирано и
похабено. Най-вече от самия политически елит,
който зацикли на фрази като коалиционна култура,
необходим компромис и национално отговорна
политика. Добре ще бъде поне за сто дни да се
наложи езиково вето върху тази лингвистика на
липсващата мисъл.
Впрочем проблемът с
ниското обяснение на процесите у нас - далавера,
политическа чака-рака и пр., е същият. Изричаш и
изчерпваш ситуацията, назоваваш, без от това да
последва рационален ход. То е като да си лапнал
една дъвка преди 15 години, която в началото е
имала своя вкус. Вкусът постепенно изчезва, но
челюстите ти са свикнали с това движение и някак
от само себе си се движат. Има някакъв безнадежден
уют във всяко зацикляне.
Миналото лято
извиках майстори за ремонт на тавана. Огледаха го,
смятаха нещо и накрая казаха, че ще стане за
седмица, максимум десет дни. Продължи точно 42
дена. Междувременно се оказа, че майсторът жени
дъщеря си, та давах и заем. Станахме си по неволя
близки. После таванът се оказа по-сложен, с чупки,
което изисквало особена внимателност. Мога да го
претупам за два дни, ама ще стане грозно и ще
протече, обясняваше майсторът. Ти нали искаш да е
сухо и хубаво. Е, исках, разбира се. Изобщо
позната история за всеки читател, ако не от личен
опит, то от българските „баш майсторски” филми на
соца. Един път даже го питах гледал ли е тези
филми, оказа се, че не. Както вече казах, ремонтът
продължи четири пъти по-дълго от обещания срок и
ми струваше два пъти повече от договореното. В цял
свят, ако извършителят просрочи времето и се
забави с поръчката, следва да свали от цената, да
компенсира. У нас логиката е тъкмо обратната -
колкото по-бавно стане една работа, толкова цената
й се вдига.
Да прескочим сега от
частния си таван към тавана на политическото.
Историята с моя таван е ниското, а тази с
политическия е високото обяснение на един и същ
процес.
Казано просто -
онова, което политическият елит свърши за 52 дни,
беше почти свършено още в първата седмица. Същите
коалиционни партньори и почти същото правителство.
Качеството на резултата не обсъждаме. Но
забавянето на изпълнението просто вдигна цената.
На всичко отгоре в тази въртележка всеки получи
своите 15 минути безплатна политическа реклама.
Накрая на всички им писна и бяха готови на
всякакво правителство, на всякакъв компромис, на
всякакъв таван. Което беше и целта на бавенето.
Защото идвало ЕС (според високото обяснение),
защото идвало есен (според ниското). ЕС или есен,
покрив си трябва.
Чудя се сега къде се
събират високо и ниското. Дали майсторът е вземал
акъл от политическото, или политиците са имали
подобен майстор и са черпили от извора на
народната душа. И защо като са от двете страни на
покрива (майсторът искрено псуваше властта),
прилагат една и съща стратегия. И защо в крайна
сметка тя винаги успява. Временно.
На следващата година
покривът протече.
- - - - - -
*Георги Господинов
е сред най-четените съвременни български писатели.
Автор е на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата
на един народ" и "Писма до Гаустин", на романа
"Естествен роман" и на сборника с разкази "И други
истории". Редактор в "Литературен вестник".