През
последните дни от ръководството на ДПС
зачестиха оплакванията, че на движението
умишлено се налагал неверният публичен
образ на нелоялен и ламтящ за власт
партньор, на който не може да се разчита
за едно стабилно съвместно упражняване на
властта. Приближени на Ахмед Доган
възмутено опровергаха тази коварна
манипулация. Нямало нищо вярно в
твърдението, че ДПС изоставяло партньорите
си – тъкмо обратното, партньорите
изоставяли ДПС. |
|
Още
по-нелепобило да се говори, че движението
имало необуздани властови амбиции – всъщност
претенциите били съвсем скромни с оглед
„нарасналото доверие“ към него. Въобще
ситуацията започна да напомня известния виц
„Не си бил купил кола, ами го бил блъснал
мотоциклет“, но в огледален вариант.
Единствено от
БСП подкрепиха ДПС в тази театрална поза на
незаслужено обидени - може би защото не са им
сърбали попарата. От „Позитано“ 20 заявиха, че
движението винаги е било „лоялен и
предсказуем“ партньор. Твърдението е частично
вярно – във втората си част. Ако поне малко
опреснят паметта си, социалистите би трябвало
да отбележат, че Ахмед Доган има за какво да
си връща и на тях, така че би трябвало да
прогнозират какво ще им се случи при едно
съвместно управление.
Разбира се,
фактите от последните 15 години са съвършено
категорични. Проблемът обаче не е главно в
това, че ДПС е нелоялен и алчен за власт
субект, който категорично отказва да поеме
каквато и да било отговорност. (Достатъчно е
да видим критиките за поведението на
правителството по отношение на природните
бедствия.) Още по-лошо е, че това е
съзнателна, обмислена и последователно
прокарвана стратегия на Ахмед Доган. По цял
свят такива партии и политици биват подложени
на бойкот и елиминирани от управлението. У нас
им се подлагат.
Е, какво да се
прави - както би казал безсмъртният герой на
Илф и Петров: „Да, това не е Рио де
Жанейро..." |