Съдебното осъждане

В Чехословакия (тогава още единна) двама отговорни функционери бяха осъдени за участието им в разгонване на демонстрациите против стария режим през 1988 и в началото на 1989. През 1993 приетият в Чешката република “Акт за противозаконния характер на комунистическия режим” сне ограниченията за съдебно преследване на престъпления, при комунистическата власт останали ненаказани “по политически съображения”. Създадено бе специално Управление за събиране на документи и разследване на престъпленията на комунизма, а преди това през същата година бяха повдигнати обвинения срещу трима бивши лидери на Комунистическата партия в Чехословакия за съдействието им при нахлуването на войските от Варшавския договор през 1968.

В Полша генерал Ярузелски се оказа подследствен за заповедта му да бъдат унищожени протоколите от заседанията на Политбюро, а по-късно срещу него бяха повдигнати обвинения за съучастие в стрелбата срещу работническите демонстрации в градовете по балтийското крайбрежие през 1970­1971. Някои висши длъжностни лица също бяха обвинени за гибелта на стачкуващи работници по време на военното положение през 1981­1982.

Най-последователно действаше Германия. Граничари, охраняващи границата с ФРГ, бяха дадени под съд и осъдени за стрелба по хора, опитвали се да бягат от Източна Германия. Наскоро последният комунистически лидер на страната Егон Кранц бе осъден на шест и половина години затвор за съучастието му в политиката “стрелба на месо”, прилагана по границата.

В Унгария ... бе приет специален закон “За престъпленията, извършени по време на революцията от 1956”. Този закон е показателен за важна промяна в политическия курс: той разглежда събитията от 1956 съобразно постановките на Женевската и Нюйоркската конвенция за “военните престъпления” и “престъпленията против човечеството”. Така, за разлика от германските съдебни обвинители, унгарците (единствени в Централна Европа) обявиха, че някои деяния, извършени при комунистическата власт, се отнасят към типа престъпления, осъдени на Нюрнбергския процес (“престъпления против човечеството”, “военни престъпления”), и че съответните положения - най-малко абстрактно - са били действителни и по време на деянията, доколкото представляват част от международното право.

И така досега престъпленията, извършени при комунизма, са осъдени по съдебен ред само в три страни от Централна Европа.

Лустрацията

Парламентът на Чехословакия прие през есента на 1991 наистина драконовски закон, който обяви, че цели категории трябва да бъдат изгонени до крак от държавна служба, включвайки тук висши партийни функционери, работници от народната милиция, осведомители и т. нар. съзнателни сътрудници на Държавна сигурност. Лустрацията в Чехословакия вървеше с пълна пара година и нещо: после страната се разпадна на две части. И докато Чешката република продължи започнатата политика, като леко я видоизмени, Словакия фактически се отказа от нея. Не може да се отрече, че процесът изхвърли от обществения живот много безусловно компрометирани лица в Чехия (докато словашките им събратя запазиха положението си). Изискваше се човек да бъде лишен от правото да заема административна длъжност само поради това че е принадлежал към определена категория лица, т. е. никакви частни обстоятелства не се приемаха под внимание. Специална комисия, след като се запознаеше - понякога твърде бегло - с документи от органите на Държавна сигурност и други официални ведомства, решаваше дали даденият човек принадлежи към някоя от определените категории.

Според германския закон служителите, отговарящи за назначаване на държавна работа, по свое искане получават резюме от документите, които се пазят в досието на проверяваното лице. Те се предоставят от т.нар. служба на Гаук - специално министерство за управление на гигантските архиви на Щази, заемащи над 170 километра рафтове. След получаване на справката работодателят взема решение, което във всеки отделен случай е строго индивидуално. Най-малко две трети от лицата, признати от службата на Гаук за осведомители на тайната полиция, запазиха своите длъжности. Освен това наеманият има право да обжалва решението на работодателя в специални съдилища по трудоустройството.

До края на 1996 службата на Гаук отговори на 1,7 милиона питания.

В началото Полша се канеше да тръгва по “испански” път. Макар с голямо закъснение, полският парламент ... прие подробно обмислен закон за лустрацията. Той задължава всички, заемащи видно положение в държавата, да заявят при встъпване в изборната длъжност или при назначаването им на определен държавен пост за своето “съзнателно сътрудничество” (или липсата му) с органите на Държавна сигурност в периода от юни 1944 до май 1990. По време на последните парламентарни избори видях в избирателните пунктове закачени дълги списъци на кандидатите и под всяко име - съответното заявление. Признанието за сътрудничество само по себе си не лишава от правото да се заеме държавна длъжност. Единствено в случай че човекът лъже, отричайки такова сътрудничество, и го изобличат, той бива лишен от правото да заема държавни постове в продължение на десет години. Заявленията за невинност се проверяват тайно от специален Лустрационен съд. Изборът на съдии за него се оказа твърде труден.

Миналата година закон за лустрацията бе приет в Унгария и той постепенно влиза в действие. Тук лустрационната комисия проучва материали за най-видните фигури и ги публикува единствено в случай че опетненият човек не пожелае сам да подаде оставка. Но комисията няма други права, освен да публикува компрометиращите материали.

Историческото просвещение

В Германия парламентарната комисия с председател Райнер Апелман, бивш източногермански свещеник дисидент, бе наречена “Следствена комисия към германския бундестаг: Осмисляне на миналото и последиците от диктатурата на ГЕСП в Германия” (ГЕСП ­ Германска единна социалистическа партия, т. е. източногерманската комунистическа партия). Бяха изслушани показанията на стотици свидетели, възложени и разгледани бяха заключения на експерти, заседанията на комисията се отразяваха широко в печата. Сега ние разполагаме със заключителен отчет от 15 378 страници. Нещо повече, органът, който смени Следствената комисия, работи вече над нов обобщителен документ. Въпреки недостатъците си отчетът е наистина безценен източник на информация. В него най-подробно са разгледани всички главни въпроси: мястото, което заема Щази в живота на Източна Германия, ролята на църквата, структурата на властта, полицията и съда, отношенията със Западна Германия. За специалистите, изучаващи източногерманската диктатура, документът има не по-малко значение, отколкото материалите от Нюрнбергския процес за изследователите на Третия райх.

...в Полша и Чехословакия националните комисии по разследване на престъпленията от миналото не се стремяха към широк анализ и съсредоточиха вниманието си към главните кризи в историята на комунистическите държави, свързани съответно с движението “Солидарност” и Пражката пролет. В двата случая акцентът е поставен върху взаимоотношенията на страните със Съветския съюз. Кой е “помолил” съветската армия да нахлуе в Чехословакия през август 1968.? Кой носи отговорност за въвеждането на военно положение в Полша през 1981.? В Унгария официалните разследвания също бяха насочени към революцията от 1956 и съветското нахлуване, което я потуши.

Архивите

Практически всички архиви на бившата ГДР сега са отворени и представляват истинска съкровищница за всеки, който изучава историята на комунистическата държава.

В службата на Гаук щатът на изследователския отдел е попълнен със сравнително млади историци от Мюнхенския институт по съвременна история, широко известен със своите изследвания на нацизма.

Единствено Германия чрез службата на Гаук направи достъпни досиетата на тайната полиция за всеки, на когото е било открито досие и желае да се запознае с него - независимо дали човекът е бил следен, или сам се е занимавал със следене. В случая право на решение има частното лице - вие може да прочетете досието си, но може и да не го четете. В досието са отбелязани само псевдонимите на осведомителите, които са ви следили, но вие може да изискате да бъдат разкрити истинските им имена и формално потвърждаване на сведенията. Вие сте в правото да решите дали да влезете в открит конфликт с бившите доносници, или да се въздържите - да направите публично заявление, да съобщите наученото само на близки приятели или да погребете миналото в душата си.

Над 400 хиляди души са се запознали с досиетата си в архивите на Щази, над 300 хиляди очакват отговор на свое искане и над 350 хиляди ... са научили, че не са имали досие.

В другите страни от Централна Европа отварянето на архивите протичаше не така гладко отчасти поради посочените вече политически фактори, отчасти заради липсата на средства и квалифициран персонал. Въпреки това и тук се появиха някои интересни публикации, основаващи се върху нови архивни материали, а учебниците са преработени и подобрени. В Полша протече оживена интелектуална и политическа дискусия за природата, постиженията и легитимността или нелегитимността на Полската народна република. В Чехия е създаден нов Институт по съвременна история, който изучава историята на Чехословакия от 1939 до 1992. В Унгария е основан специален институт, занимаващ се главно с революцията от 1956 - на всеки ден от тая революция се пада приблизително по един сътрудник на института.

В останалите страни на Централна Европа германският експеримент (с досиетата) в началото бе подложен на сурова критика и се отказваха да го приемат като образец за подражание, смятайки, че той само ще отвори старите рани и ще погуби много репутации без достатъчни основания. При това - изтъкваха противниците на тия мерки - документите от архивите на полската или унгарската тайна полиция са крайно несигурни и не може да им се има доверие за разлика от архивите на Щази. Според тях в такива кампании длъжностните лица позорят невинни хора, като ги обявяват за доносници, или гледат да изпълнят отчетите си според предварително определени цифри и направо измислят никога несъществували осведомители. Много досиета след падането на стария режим били унищожени, други фалшифицирани и т. н.

Ето защо с архивите на тайната полиция в тези страни остана да се разпорежда Министерството на вътрешните работи или миналите в сянка, но влиятелни като преди служби на Държавна сигурност, а документите се използваха избирателно - в интерес на тия служби или на политическите им покровители. Ограничен достъп бе разрешен единствено на малцина учени.

И все пак напоследък ситуацията се променя. В Унгария е разрешено да се дава копие от личното досие. Очевидно унгарците следват примера на германците, макар че приетите от тях правила налагат още по-голямо “обезличаване” - в представяните копия се изличават всички имена. Унгарското учреждение, аналогично на службата на Гаук, носи просто и малко мрачно име: Историческо бюро. Разрешавайки на обикновените граждани достъп до архивните материали, Конституционният съд в Унгария направо е заимствал формулировките от германския Конституционен съд, но често използва новото и твърде любопитно понятие “информационно самоопределение”. Това словосъчетание би могло да се разшифрова по следния начин: аз имам право да знам какви сведения е събирала държавата за мен и в известни рамки - как е използвана информацията.

Миналата година Чешката република също прие закон, който позволява на чехословашки граждани в периода между 1948 и 1990 да се запознаят с личните си досиета при спазване на подобни условия. През юни т. г. законът влезе в сила. Учудващо е, че в Чехия досега възникнаха малко дискусии по повод отделни индивидуални дела и само малцина видни дисиденти са подали искане да получат досиетата си. Възможно е по-нататък, когато бъдат разкрити и публикувани наистина сензационни материали, положението да се промени, но сега в Прага казват, че процесът едва ли представлява значителен обществен интерес. Очевидно чехите смятат, че “с всичко това са свършили” след масовата дискусия за лустрацията в началото на 90-те години.

Съвсем наскоро и Полша тръгна по пътя, прокаран от другите страни. Новото управление след правителството на “Солидарност” обеща да допусне обикновените граждани до досиетата на тайната полиция. Президентът Александър Квашневски побърза да представи в парламента свое предложение за създаване на “Архив на гражданите”, ръководен от независимо управление. Впрочем както винаги дяволът се крие в подробностите. Когато посетих Полша в средата на ноември, там се водеше оживена дискусия как именно да се извършват съответните процедури, като участниците постоянно се позоваваха на германския опит.

(Със съкращения, преведе Димитър Кирков, сп. "Факел" 2-3/2002)

Цялата статия >>