В легендата за Орфей божественият цар обитава Родопите. От там
идва и връзката с днешната българска територия. Вероятното
научно доказателство, че Орфей е погребан в Източните Родопи,
се появи наскоро. След разкопките и изследванията край
Момчилградското село Татул, направени от професор Николай
Овчаров и колегите му.
Версията тръгва от изследването на светилище, изсечено в
скална пирамида на хълмиста височина до селото. Там човешката
ръка с длето е издълбала гробница и жертвеник. В продължение
на три епохи хората са ги почитали. На това място са открити
останки от царски атрибути - златна маска и жезъл, малка
фигурка на Орфей с лира в ръка, керамика.
"Първата смислена хипотеза беше изказана преди 20-25 години от
покойния вече професор Иван Венедиков, а всъщност именно той
подхвърли идеята, че става дума за светилище на легендарния
Орфей за място, на което са били погребани или символично или
реално, неговите мощи. Тази хипотеза се гради на няколко
лаконични антични сведения на Канон и на Павзоний, двама
антични историци, които разказват, че разчлененият след
смъртта си Орфей - знаем мита, според който Дионис, неговият
покровител, се разсърдва срещу него и кара менадите, своите
служителки, да го разкъсат. Тогава костите му са разпилени,
главата му е хвърлена в река Марица и достига до остров
Лезбос, където има голямо светилище на Орфей. Тези антични
историци разказват, че мощите на Орфей се погребани на колона
или на скална височина, а не в подмогилен насип, каквито се
откриват в Тракия по-късно. Целта била те да бъдат като
посредник между земята и небето - т.е. и след смъртта си този
обожествен тракийски цар да бъде посредник между боговете и
хората",
обяснява проф. Николай Овчаров, д-р на историческите науки в
Археологическия институт на БАН, научен ръководител и
откривател на светилището на Орфей край Татул.
Татул
С тази предварителна информация започват разкопките край село
Татул до Момчилград и досега само те успяват да докажат, че
тази скална пирамида е светилище, което функционира от ХVІІІ
век преди Христа от времето на късната бронзова епоха -
тогава, когато се предполага, че е живял Орфей. На върха на
пирамидата е изсечен гроб, а под него жертвеник, както и две
ниши, свързани с канал. Предполага се, че на това място след
погребението са се извършвали жертвоприношения.
От онова време е било известно, че царството на Орфей е било в
Родопите между Марица, Места и Беломорското крайбрежие. Татул
се вписва в тези граници и това довежда учените до
предполагаемия гроб на Орфей.
Археолозите ангажират копачи от околните села, общината в
Момчилград асфалтира паркинг до пътя, който води до
светилището. Намират микробус, с който да се возят и работата
около Татул кипи вече две години учените издирват гроба на
Орфей - всяка сутрин от 7:00 сутринта до рано следобед, когато
горещината на хълма става непоносима. По пътя към скалата на
очи се набиват два каменни саркофага - голям и малък,
домъкнати до селските чешми и влезли в употреба като корита.
Сега селото носи името на популярния отровен бурен, но
предишното му име е Кая башъ. То също е свързано със
светилището. За това ни разказа сегашният отговорник на
бригадата работници Исмаил Али Осман:
"Кая башъ. Това ще рече - Кая – камък, башъ - начало. Начало
на камъка, сигурно има връзка със светилището. Преди да
започнат разкопките се виждаше само скалата, никой не
предполагаше, че има такива зидове."
Започват разкопките и 4-5 метра под скалата неочаквано се
появяват нови културни пластове от елинскя, елинистическия и
римския период. Открита е селищна могила като всеки пласт
достига височина от 2.50 - 2.80 метра. Така археолозите
получават възможност да проследят цялостното развитие в техния
хронологичен ред.
"Култовата дейност започва в ХVІІІ-ХІ век преди Христа,
времето на късната бронзова епоха, оттогава открихме 30
култови огнища, олтари пред скалната пирамида, 20 съда - кани
за вино, чаши за вино. Това е било свещено място не само за
траките от околността, ние намираме керамика от Мала Азия,
Егейските острови, Микенска керамика, тук са идвали поклонници
от много места. Това е допълнително доказателство, че може би
става дума за светилище на Орфей, защото героят явно е бил
почитан много",
посочва проф. Николай Овчаров.
Според легендите култът към Орфей е бил култ към слънцето.
През деня жреците са почитали него, през нощта се е почитал
огънят. Затова и учените свързват огнищата и намерените
керамични находки с изображения на слънчевата колесница от
Татул с култа към Орфей. Според тях ако всички огнища намерени
на Татул са горели едновременно, земята е била толкова гореща,
че жреците е трябвало да ходят обути с нещо като египатски
сандали.
"Ако всички огнища са работели по едно и също време, а имаме
основания да мислим така, гледката е бил наистина
впечатляваща”,
отбелязва Красимир Лещаков, доцент по праистория в Софийсия
университет, официален консултант на експедицията.
- Това място откъде се вижда?
- От 20 километра околовръст, това означава, че тук е имало
огнен пръстен, който се е извисявал нагоре 15 метра над
околното ниво и наистина е било голяма атракция.
Самите гръцки и критски светилища са направени така, че да
имат визуална връзкапомежду си някъде 20-25 км едно от друго.
И си представете един общоплеменен празник, нещо, което
обхваща всички светилища, какво се е получавало! Цялата
планина е горяла!
Какъв е бил този празник никой не знае. Предполага се, че се е
честван два пъти в годината - по време на пролетното и
есенното равноденствие.
"Основания за това ни дават наблюденията на наши колеги -
археоастрономи, които твърдят, че изсичанията в скалите са
ориентирани спрямо азимут. т. е. могат да се извършват
астрономически наблюдения",
пояснява Красимир Лещаков.
Под скалната пирамида на Орфей е открито и мястото, от което
са били наблюдавани звездите. До него се слиза по изсечени в
камъка стълби, до там стигат и две успоредни улици. В скалата
е изсечен хоризонтален кръг (кромлех) от типа на мегалитното
съоръжение край Стоунхендж в Англия. В периферията са
издълбани с длето дупки, в които вероятно са били забивани
дървени колони. Дали са прикрепяли покривна конструкция - не е
известно. На метър от ринга, в най-южната точка на ранното
светилище, е открит жертвен кладенец.
"Тук има жертвен кладенец, който има сходни паралели в Кирим.
Тази година ние доказахме със сигурност, че това изсичане е от
ХV век преди Христа - благодарение на синхронното
земетресение, което устанвоихме. Целият блок се е свлякъм с 60
см, надолу и напред. И по този начин се е образувал отвор
вътре.Той е бил запушен в античността със зид. Цялото това
хранилище е било измазано с червен хоросан и римляните
по-късно са го използвали за водохранилище, но преди това в
бронзовата епоха е използвано като хранилище на дарове",
обяснява консултантът на експедицията.
От всички находки на Татул има една-единствена, която
авторитетно свързва светилището с Орфей - тя е малка
9.5-сантиметрова съвършена по гръцки бронзова фигурка
изобразяваща Орфей с лира в ръка. Тя има странна съдба.
Открита е от иманяр в основата на скалната пирамида и е
подарена на експедицията. Името на дарителя се пази в тайна.
Според археолозите чудното в статуетката е, че лирата има
поставка така, че да може Орфей да свири прав. В дясната си
ръка над главата си Орфей държи плектер, с който е дърпал
струните на лирата.
Вариантът статуетката да е на Аполон с китара също е приемлив
за археолозите. Според тях това не противоречи на версията за
Орфей, тъй като синкретизмът в древните вярвания е сливал
функциите на боговете, а и според много от легендите Орфей е
син на Аполон.
Преди дни откривателят на Татул професор Офчаров показа и
други две бронзови статуетки - на Аполон и на Дионис, намерени
и откупени от колекционери. Те са били открити по пътя към
Перперикон. Според специалистите, тези фигурки са били
нареждани в нещо като олтар и пред тях хората са се
прекланяли.
Под гроба на Орфей са открити кости от диви и питомни животни.
Запазен е огромен рог от благороден елен. Намерен е до
преносимото глинено жертвено огнище до пирамидата. Върху
огнището е изобразена змия. Изображение на Орфей - сред диви
животни открихме - в Националния исторически музей в Бояна.
Там е изложено копие на цветна мозайка от Пафос - Гърция.
Според учените и според легендите, животните сами са идвали
при Орфей, за да се принесат в жертва.
Единствената златна находка също води към Орфей - тя е
пластина, пришивана към кожена маска. Фрагманетът намерен край
Татул, е част от ухото на маската. Тя е полагана върху лицето
на мъртвите обожествявани царе. Подобна е прочутата маска на
Агамемнон, намерена в Микена. За царско погребение
свидетелства и керамичната част от царски жезъл.
През ХІІ век преди Христа страшно земетресение разрушава
половината светилище и прекъсва дейността му. Предците на
траките, които по това време са го почитали, го изоставят
ужасени.
Според археолозите, до Х век светилището е възстановено и
култът към Орфей продължава да се почита на Татул.
Човечеството влиза в ранно желязната епоха и през нея до VІ-V
век преди Христа светилището продължава да функционира. До ІV
век, когато на това място се случва нещо много важно -
построен е нов храм - той е първият наземен храм, откриван
досега в Тракия. Храмът е открит под една малка могилка в
северния край на светилището.
"Ние знаехме много за тракийските гробници, но нищо за
архитектурата на градовете им. Даже някои се шегуваха, че
траките са живели само, за да умрат и после да бъдат погребани
в своите пищни гробници. Но ето, че вече знаем - тук, в
планината, те са издигнали един храм, един мавзолей, в който
са съхранявали по-късно мощите, които това са били в скалната
пирамида, това е нашето работно предположение",
казва проф. Николай Овчаров.
От северната фасада на храма не са открити пищни колонади,
както археолозиет очакват. Открита е малка врата висока 90 см.
Учените стигат до извода, че в този храм не са били допускани
всички.
"С такава запазеност досега нямаме открит храм - както на
самия вход, така и на целия архитектурен комплекс. Имаме входа
от северната страна, имаме четирите стени на сградата и дори
на южната фасада е запазен прозорецът, който е завършвал тази
част от архитектурната украса на сградата. Предполагаме, че
сградата е изпълнявала култови функции, но тепърва предстои да
се уточни какво точно са били те. Би могло това да не е
класически храм, а хероон, или нещо от сорта на мавзолей,
който да е бил място за изпълняване на специални свещени
ритуали”,
обяснява д-р Здравко Димитров, зам.-ръководител на
експедицията от Археологическия институт и музей на БАН,
специалист по епохата на римското присъствие.
- Изненада ли ви, че не паднала сградата от последвалото
голямо земетресение?
- Не. Това е съвсем нормално. Камъните са изсечени, стабилни,
камъкът е родопски, предстои да установим откъде е– добавя д-р
Димитров.
В началото на І век след Христа тук идват римляните. Периодът
е документиран отлично, защото на това място под скалната
могила в хоросановия под е открита сребърна монета от времето
на император Тиберий. Това е 30-40 години след раждането на
Божия син.
"Малко по късно, в римската епоха, са построени нови сгради,
каквато е тази - виждаме абсолютната разлика в градежа -
сухата зидария, която е тук, и хоросановите обмазки, които са
от ІІ-ІІІ век след Христа”,
отбелязва проф. Овчаров.
За какво са служели тези постройки?
Находки от римския период се откриват всекидневно.
Технологията е следната - работниците изравят с кирка всяко
парченце керамика, почистват го от пръстта и го носят на
реставраторите. Аспирантките на доцент Лещаков почистват,
мерят и очертават откритите находища. След това те ще бъдат
засипани. Пред очите ни сътрудникът на експедицията от
Кърджали - Герман, който има собствен металотърсач, открива
монета, върхове на стрели, дори мъжки бронзов пръстен.
Находките веднага се занасят под скования набързо навес,
където работи Мирослава Занова, реставраторка от регионалния
исторически музей в Кърджали.
От обекта находките в надписани с квадрата, в който е намерено
съдържанието на книжни пликчета, отиват в ателието на музея в
Кърджали. Там се подлагат на обработка и се реставрират.
През ІV век след Христа Римската империя е разтърсена от
варварски нашествия и застигната от жестоката земетръсна буря,
продължила цели 50 години. След това идва и политическият
разгром на Рим.
"Става дума за голямото готско нашествие след 378 година,
когато само на 60 километра оттук, край Одрин, римските
легиони са разбити от готите и римският император Валент е
убит",
уточнява проф. Николай Овчаров.
Светилището на Орфей край Татул най-вероятно е изгорено от
готите. Така приключва езическият период на храма.
Животът на скалата е възстановен през VІ век. Затова говори
огромното количество керамика и оловен печат. В периода от
VІ-ХІІІ век век след Христа обитаването продължава със
сериозна интензивност. Вероятно хората са попаднали на руините
и върху тези деструкции са направили укрепление, което им е
осигурявало една възможност за контрол върху плодородната
долина. Тук вероятно са се отглеждали зърнени култури.
"Намерихме 13 оловни печата, те са на Георги Палеолог. С това
приключва животът на Татул, който трае 3000 години",
казва проф. Овчаров.
Според археолозите дали ще бъде възстановен животът на Татул
сега зависи от кмета на общината, който да уреди ремонта на
инфраструктурата, охраната на светилището, осветлението на
обекта, продажба на билети за туристи. Кметът пък е благодарен
на археолозите и разчита на тях да направят всичко възможно да
ги привлекат.
Разкопките на Татул за този сезон приключиха. Следващото лято
ще продължат - с нови научни проекти. Предполага се, че в
основат на скалата трабва да има пещера.
Прокрадва се и една тайна надежда, че на богатите туристи
гръцките паметници на културата са им дотегнали и мистерията
около историята на траките и гроба на Орфей ще ги доведе в
Източните Родопи край Татул. |