За
англичаните юли премина под знака на такава
ескалация на мерките за сигурност, каквато
поданиците на британската корона не са виждали
от времето на нацистките бомбардировки с ФАУ-2
над Лондон през Втората световна война.
Луксозната почивка на богатите туристи в
египетския курорт Шарм ел Шейх отиде, та се не
видя, от атентат, който моментално срина
приходите на Египет от най-печелившото перо в
държавния бюджет. След по-малки експлозии, но
затова пък няколко, туристите се разбягаха и
от Турция. Какво става? Това нов момент ли е в
световната война с ислямисткия екстремизъм?
Не, нов момент
няма, нещата в историческия сблъсък на
цивилизацията (изобщо на цивилизацията, а не
само на християнската) с ретроградния
фундаментализъм на исляма се развиват
нормално. Ако доскоро някой можеше да се
заблуждава с илюзията, че терористичните
атентати на ислямистите са плод на
арабско-израелския конфликт, подобен наивитет
вече не е възможен. Фактите около тази трета
световна война изкристализираха. А това,
разбира се, е положително явление. Преди
всичко, защото от нашата страна на барикадата
се бяха втурнали да се подвизават какви ли не
нещастни останки от комунистическото минало,
които умишлено и съзнателно или поради
собствена тъпа преценка се опитваха да
манипулират общественото мнение, представяйки
това, което става в света, като американски
проблем в условията на еднополюсния и
глоблизиращ се свят.
Сега вече
трябва да си неспасяем идиот
за да не виждаш
истината. А нея впрочем - истината - самият
ислямизъм не се и мъчи да скрие. Дали това е
правилно от гледна точка на собствените му
интереси (според мен не е), е друг въпрос.
Можем само да гадаем по каква линия вървят
разсъжденията в уродливите терористични
мозъци, защо не се и опитват да печелят
симпатизанти за каузата си сред масите в
мюсюлманските държави, ами - напротив,
насочват ударите си и срещу бедните и
необразовани слоеве от населението. И то,
когато става дума за държави със силни
международни позиции, с многолюдно население.
Държави, които никак не е без значение дали ще
следват западния стил на живот, или ще са
приели шериата. Ударите си терористите
извършват без пощада и за невинните
правоверни, които попадат в обсега на
експлозиите - с абсолютно същото безразличие
дали това са жени, старци и деца. Даже нещо
повече. Броят на загиналите местни хора далеч
надхвърля жертвите сред чужденците и като че
ли целта е именно такава. Е, вярно - в
лъскавия морски курорт Шарм ел Шейх атентатът
бе предназначен за богатите туристи от чужбина
с цел да се торпилира точно най-добрият сезон
за туристическия бизнес на Египет и така да се
подкопае почвата под краката на светската
власт на президента Хосни Мубарак. Но
погледнете съседката ни Турция - Кушадасъ,
Чешме, Анталия. Туристи предимно от бившите
съ-ветски сателити и от Русия. Под средна
ръка. Бомби сред тълпите по пазарищата.
Разкъсват чужденци, но повече местни. Така ли
се печелят привърженици сред "широките народни
маси"? Трудна за разбиране тактика, но това
показват фактите.
А вижте Ирак.
Нашенските пишман "борци за мир" и глашатаи на
"съпротивата срещу войната в Ирак", дето още
от самото начало крещяха за "незабавно и
безусловно изтегляне" на България, млъкнаха
като риби.
Защото и те
не могат да проумеят, що за тактика е тази
Нали трябвало да
се изгони Америка от петрола на Ирак? Нали
петролът бил в дъното на всичко според техните
теории? Четат и чуват как коли бомби със
самоубийци на кормилото се врязват в опашките
от местни мъже, които чакат да се запишат в
новите органи на полицията и армията и
онемяват, защото самите ислямисти от-крито
опровергават теорията им за американския
империализъм. Просто остават без
най-внушителния аргумент - че иракският
"народ" се е надигнал за съпротива срещу
"окупатора". А се доказва, че големият процент
убити от експлозиите са обикновени граждани,
докато само тук-таме и по из-ключение
пострадва и някой войник от коалиционните
сили. Съвсем естествено възниква въпросът, а
след като легитимното правителство на Ирак
вече официално поиска от Щатите и другите
страни да изтеглят "възможно най-скоро"
войските си, ще продължи ли "съпротивата" да
избива собствения си народ?
С атентати власт
в дъжавата не се печели. Това поне го знам със
сигурност. Едно време така нареченото Военно
крило в БКП, което според историците било
надделяло над политическото ръководство,
измислило "гениалния" план да убие на улицата
запасния ген. Георгиев, за да може после на
погребението му в "Св. Неделя" да убие с взрив
цар Борис III. За да победи болшевишката
революция и в България. Известни са
последиците от това дело хем на уроди, хем на
тъпаци. Уроди, защото само генетично увредена
психика може да постави взрив над погребална
служба в божи храм, а тъпаци, защото с
погрешната си преценка на реалностите са дали
свобода на действие за такава яростна реакция
на властите, че
партията им е
била буквално разпердушинена
С абсолютно
одобрение от общественото мнение. А в по-ново
време и именно в Средния изток, след като
ислямистката революция на аятолах Хомейни бе
вече победила и шахът беше избягал в чужбина,
в Иран също имаше съпротива и тя също си
служеше с атентати. Даже в един момент бомба
избухна и в кабинета на самия премиер. Смени
ли се управлението? Не, естествено. А
атентатите на палестинците в Израел? Заличиха
ли еврейската държава? Изтегли ли се Израел от
Голанските възвишения, от западния бряг на р.
Йордан или от ивицата Газа?
Всичко, казано
дотук, не е ново. Хора, които използват
главите си за мислене, вече са го казвали.
Сънародниците ни обаче са, общо взето, странна
порода - кой знае защо, необяснимо, но времето
го е доказало, винаги у нас са се намирали
многознайковци, които развиват някакви теории
и призовават да се прави нещо, което праща по
дяволите полезни за националния интерес
стъпки, успешно осъществени по-рано. Не
твърдя, че в дъното на всичко това лежи
корист. В някои случаи тия гласове може и сами
да си вярват. Ненормалното в породата ни обаче
е, че ако проследите историята на страната ни
след Руско-турската война, ще видите как точно
най-вредните за България препоръки са били
посрещани от обикновените хора със симпатия и
че точно тази наша склонност да се
самонараняваме е ставала причина за рекорда ни
от не една или две, а от четири национални
катастрофи. И забележете - без извлечена поука
на кого не трябва да се вярва и защо.
Тъкмо такъв е
нещастният ни опит от прословутия "преход".
Цели осем години след падането на Берлинската
стена нашите комунисти не извършиха и една
свястна реформа - нещо, което всички бивши
съветски сателити направиха с ударни темпове и
към 1992-1993 вече бяха тръгнали на чисто. Но
не и ние.
Защото у нас
се философства
Години наред
знаещи хора предлагаха промени в отношението
към Милошевич, към НАТО, към Вашингтон, към
Москва, към международните финансови
институции - народът слушаше и вярваше точно
на тия, на които май не трябваше да вярва. С
триста зора и порой от приказки най-сетне бяха
извършени правилни неща - неща, на чиито
плодове щяха да се радват децата ни. Сега и
тях трябва да развалим. Отново обществото май
слуша и вярва на когото не трябва. Реформите
пак зациклиха, а в резултат на този пък факт
датата 1 януари 2007 е според мен отишла вече
на кино. Надълго и нашироко ни занимават с
този и онзи "наркобос", как един наследявал
каналите на друг, какво правили десетте
бодигарда на еди-кой си, докато наемен убиец
му пръснал черепа от упор в пълно с посетители
заведение в самия център на столицата... и т.
н.
А времето
неумолимо тече и дори датата 1 януари 2008 за
приемането ни в Евросъюза май няма да ни е
достатъчна. Двама успешни външни министри
имахме през тия години - Надежда Михайлова и
Соломон Паси - огромни са постиженията особено
на втория, налице са основите за солиден
градеж върху тях на приятелство и доверие с
най-мощната държава на планетата. Но намяше да
сме ние, ако пак не се бяха появили признаци,
че сатър се подготвя и на тези успехи.
Може ли да ни се
размине? Може, ама ако бяхме нещо друго, а не
това, което сме. |