11 август
2005, 13:40
Идва ли краят на
европейското разширяване
The Economist,
от
новия брой на
Media Times Review |
|
Колкото и
да е невероятно, някои от
най-вълнуващите и положителни събития в
съвременния свят стават в Европа.
Наистина, заглавията в
западноевропейския печат са много мрачни
- икономически застой, политическа
бъркотия и ислямски тероризъм. |
Но за
осемте централноевропейски страни, които
встъпиха в Европейския съюз през май
2004, сегашният период е изпълнен с
оптимизъм. За разлика от картината на
икономически застой в Европа техните
икономики през миналата година
отбелязаха среден растеж от над 5
процента. Още по-важно от числата е
настроението - макар че
централноевропейците като цяло все още
са по-бедни от западноевропейците, те са
изпълнени с много повече надежди за
бъдещето. Докато французи, германци и
италианци се тревожат за пенсии, работни
места и различни икономически реформи,
централноевропейците вече минаха през
мъчителната промяна от комунизъм към
капитализъм и сега са изпълнени с
оптимизъм, че бъдещото поколение ще
живее по-богато и свободно. |
Като се
има предвид как успешно протече
разширяването, човек би могъл да очаква,
че ЕС настойчиво действа за приемане на
следващата вълна. Но който мисли така,
греши. Положението е обратното -
ентусиазмът за по-нататъшно разширяване
бързо се изчерпва. |
България и
Румъния, които вече подписаха договори
за присъединяване, вероятно ще бъдат
приети в съюза, както е планирано. Тази
седмица обаче комисарят по разширяването
Оли Рен намекна, че приемането им може
да бъде отложено от 2007 за 2008, тъй
като осъществяването на реформите се
бави. |
Междувременно другите държави, чакащи на
опашка - страните от западните Балкани
(Босна, Хърватия, Албания, Македония и
Сърбия плюс Турция), виждат как
шансовете им за членство в ЕС намаляват.
А колкото до украинците, макар те да
смятат, че тяхната "оранжева революция"
трябва да бъде възнаградена,
действителното положение е, че ЕС прави
всичко възможно да тушира приказките за
членство на Украйна. |
Новата
отрицателна позиция на Европа е тясно
свързана с провала на конституцията на
ЕС на референдумите във Франция и
Холандия. Много са мотивите зад това
двойно "не". Но дори политиците на власт
стигнаха до заключението, че много важна
причина е било недоволството от
разширяването на съюза. |
Във
Франция кампанията против конституцията
натрапваше страх, че стандартите в
различни области на живота ще бъдат
подкопани от конкуренцията от Изток
(символизирана от прочутите полски
водопроводчици). В Холандия противниците
на конституцията спечелиха от
опасенията, че ако Турция бъде приета в
ЕС, ще заприиждат още
имигранти-мюсюлмани. Сега и в двете
страни политиците внимават много да не
допуснат още волности спрямо
чувствителните по европейски въпроси
гласоподаватели. |
Някои
политически лидери изобщо загубиха
ентусиазма си за разширяване. Ангела
Меркел, вероятен бъдещ канцлер на
Германия след избори през септември,
иска Турция да получи "привилегировано
партньорство" с ЕС, а не пълно членство.
На същото мнение е и Никола Саркози,
който се очертава главния претендент за
президент на Франция на изборите през
2007. |
Чарлз
Грант от лондонския мозъчен тръст Център
за европейска реформа смята, че Франция
и други страни са толерирали предишните
разширявания на ЕС заради обещана
по-дълбока политическа ингерация. Но
"сега, когато задълбочаването спря,
ръководителите на няколко страни от ЕС
вероятно ще наложат вето на
по-нататъшното разширяване", посочва
Грант. |
И
наистина, Франция вече заложи голям
капан, като промени конституцията си
така, че след Румъния и България всяко
по-нататъшно разширяване трябва да бъде
одобрявано от френските гласоподаватели
на референдум. Австрия също обеща на
своя народ референдум за членството на
Турция. Като се имат предвид
настроенията в двете страни, трудно е да
се очаква одобрение на тези гласувания.
Новото увлечение на Европа по
референдумите, което вече уби
конституцията, сега може да направи
същото и с разширяването. |
Естествено, в Брюксел, както и в
страните кандидатки, ни най-малко не
желаят да се съгласят с това. Както
отбеляза високопоставен служител на ЕС,
преговорите с Турция и със страните от
Западните Балкани може да продължат
десет или повече години. "А през 2016,
добави той, ще живеем в различен свят -
кой знае каква ще бъде тогава
политическата ситуация във Франция или в
останалата част на Европа." |
Наистина
европейските дипломати имат основания да
не са склонни да се откажат от
разширяването. Повечето от хората, които
се занимават с Балканите, са убедени, че
единственият начин там да се опази
мирът, да се утвърди демокрацията и да
се засилят позициите либералите, като
едновременно бъдат отслабени
националистите, е перспективата за
членство на тези страни в ЕС да остане в
сила. |
"Западните
Балкани и без това висят на косъм. Ако
ЕС се отдръпне, празнината веднага ще
бъде запълнена от националистите",
посочи дипломат в Брюксел. По-малко
тревожно е положението в Турция, защото
тя далеч не е рухнала държава. Никой не
смята, че Турция ще затъне в гражданска
война, ако преговорите й за
присъединяване не започнат по график
през октомври. Но същевеременно
привържениците на членството й си дават
сметка, че играят с голям залог - да
закотвят трайно в Европа единствената
стабилна, прозападна демокрация в
мюсюлманския свят. |
Проблемът
е, че макар тези стратегически цели да
намират отзвук у дипломатите, много
по-трудно е да бъдат изложени така, че
да са убедителни за разтревожените
гласоподаватели. В момент, когато
западноевропейците все повече се
безпокоят за своята сигурност, за
мнозина ще изглежда безумна идеята
границите на ЕС да бъдат разширени до
Ирак и Иран, а след това да бъде
премахнат граничният контрол оттам до
Атлантика. Защото това ще бъде
резултатът, ако Турция стане пълноправен
член на ЕС. Това е все едно някой
американски политик да настоява да се
премахне изцяло граничният контрол с
Мексико, с допълнителното усложнение
Мексико да е мюсюлманска страна. |
В момент,
когато западноевропейците все повече се
боят да не загубят работните си места,
също много труден за въприемане е планът
в ЕС да влязат още по-бедни страни,
които ще се конкурират за места на
пазара на работната сила, надзираван от
регулаторните органи в Брюксел. |
Противниците на по-нататъшното
разширяване на ЕС може да грешат, но
очевидно не са загубили разсъдък. А ако
политическите лидери на Европа искат да
прокарат идеята за по-нататъшно
разрастване на клуба, те трябва да
станат много по-убедителни. |
|
|
|
|
|
|
|
|