Тези дни се навършиха 60 години от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. В дните на тежките наводнения БНР на няколко пъти намери време, за да отбележи това трагично събитие. Но по начин, който много ми напомни за отминалите години. Отново се говореше за “варварство” и “войнолюбци”. Очаквам по БНТ да бъде прожектиран филмът на Ален Рене “Хирошима, моя любов”, любим на комунистическите борци против американския империализъм.

Основната причина президентът Труман да нареди бомбардировките е фанатизмът на японските военни, които отказваха да капитулират. В месеците преди бомбардировките бяха извършени 2000 самоубийствени нападения от камикадзе. Според някои историци поне 10 000 самолета с летци-камикадзе са очаквали заповед в Кюшу и Хоншу. Бомбата над Хирошима имаше определена военна цел - главната квартира на 2-ра японска армия. Дни след бомбардировката над Нагасаки Япония се предаде. Така беше спасен животът на стотици хиляди американски, съветски, японски, британски, австралийски войници.

Освен това трябваше да бъде спряна Червената армия, която в началото на август 1945 беше навлязла в Манджурия с цената на 80 000 японски жертви и 8000 съветски. И може би най-важното - президентът Труман даде на Сталин ясно да разбере, че проектът “Манхатън” вече е в действие. Това беше първото проявление на ядреното въздържане, което в годините на студената война обуздаваше агресивните амбиции за световно господство на Кремъл.

Хирошима не е най-кръвопролитната бомбардировка. На 9-10 март 1945 в резултат на “огнените нападения” над Токио загинаха около 150 хиляди души.

Не мога да не обърна внимание на двойния стандарт. Никому не идва наум да отбелязва страшните престъпления на японската армия, която уби милиони китайци в края на 30-те и през войната. Например само в Нанкинг от 13 декември 1937 до края на март 1938 японците убиха около 370 хиляди китайци. Обичайно било японските офицери да се упражняват върху живи пленници на бойно изкуство и да се състезават кой ще обезглави повече китайски цивилни за единица време. Обичайно било победителят да бъде възхваляван в токийските вестници. Императорската армия принуди стотици хиляди жени в Корея да проституират, червеноармейците изнасилиха милиони жени в победена Германия. Но за това световните медии не бият камбаната, не се организират бдения и шествия за мир.

Няма съмнение, че 6 и 9 август 1945 са трагични дни в историята. Трябва да ги помним и заради широкото разпространение на ядрените оръжия днес. И заради неописуемата вероятност такива оръжия да попаднат в ръцете на терористите. Но това не трябва да бъде причина за нова съчка в световния огън на антиамериканизма.

Именно САЩ под ръководството на генерал Дъглас Макартър възстановиха Япония след 45 година, дадоха подтик за японското чудо и превърнаха тази страна в това, което е днес - модерна, свръхразвита технологична нация.

На 6 август 2005 един оцелял от бомбардировките възрастен японец каза пред Би Би Си: “Не обвинявам Америка. Ние започнахме войната.”