7 август
2005, 13:55
Краят на Европа
Робърт Самуелсън,
Washington Post, представен в
новия брой на
Media Times Review |
|
|
|
Европа, Александър
Иванов (1964-2001) |
Схематична карта на
континента |
|
Европа,
както знаем, бавно излиза от играта.
След като френските и холандските
гласоподаватели отхвърлиха предложената
конституция на Европейския съюз, ние
чухме безброй теории за илюзорността на
опита да се съберат 25 страни от ЕС в
Съединени щати на Европа, за страха от
прехвърлянето на прекалено голяма власт
към Брюксел – столицата на Европейския
съюз и за нерационалното
противопоставяне на Европа към
глобализацията. Въпреки истината, която
се съдържа в тези теории, в тях все пак
липсва една по-голяма истина: ако Европа
не се противопостави на две тенденции –
ниската раждаемост и слабия икономически
растеж – тя ще се изправи пред
безперспективното бъдеще на растящи
вътрешни брожения и намаляваща глобална
сила. Всъщност това бъдеще вече е
действителност. |
От 1498 ,
след като Васко да Гама заобиколи нос
Добра надежда и отвори пътя към Далечния
изток за добро или зло Европа започна да
оформя глобалната история. Тя засели
северна и южна Америка, създаде
модерната наука, поведе Индустриалната
революция, отхвърли робството, създаде
големи колониални империи и отприщи
двете най-разрушителни войни в човешката
история. Тази централна роля на Европа
днес липсва не просто защото бе
засенчена от Азия и Съединените щати. |
Трудно е
да бъдеш велика сила, ако твоето
население се стопява. Нивата на
раждаемост в Европа паднаха до 2.1 деца
за всяка жена в детеродна възраст. За
Западна Европа като цяло процентът е
1.5. За Германия е 1.4, а за Италия 1.3.
След век, ако този спад в нивата
продължава, няма да има много германци в
Германия, нито италианци в Италия. Дори
ако приемем някакво увеличение в
раждаемостта и увеличаване на
имиграцията, западно-европейският растеж
на населението остава драматично мрачен.
Сега около една шеста от населението е
над 65 години. През 2030 хората на тази
възраст ще бъдат една четвърт, а през
2050 почти една трета. |
Никой не
знае как модерните икономики ще се
справят с толкова много възрастни хора,
силно зависими от държавното подпомагане
(разбирай: по-високи данъци). Но
европейската икономика вече се клати.
През 70-те години годишният растеж на
12-те страни, използващи в момента
еврото, беше почти 3 процента; от 2001
до 2004 година годишният растеж бе 1.2
процента. През 1974 тези страни имаха
безработица от порядъка на 2.4 процента;
през 2004 нивото на безработица е 8.9
процента. |
Както и
да се погледне, западно-европейците
чувстват своя начин на живот застрашен.
Едно от решенията за справяне с ниската
раждаемост е по-високата имиграция, но
много от европейците не обичат
емигрантите – повечето от тях са
мюсюлмани от Северна Африка – и те не
искат още емигранти. Един от начините да
се съживи икономическият растеж е да се
намалят социалните програми, данъците и
регулациите. Но това би изложило на
опасност европейският “социален модел”,
който по общо мнение е смесица между
капиталистическа ефективност и
социалистическо милосърдие. |
Може да се
направят някои сравнения със Съединените
щати на базата на доклада на
Organization for Economic Cooperation
and Development. Благодарение на
помощта, давана на безработните, почти
половината от тях в Европа остават
повече от година безработни; в САЩ
процентът е само 12. Или да вземем
ранното пенсиониране. През 2003 около 60
процента от американците на възраст
между 55 и 64 години имат работа. За
сравнение процента работещи французи,
италианци и германци на същата възраст е
37 %, 30 % и 39 %. Истината е, че
европейците харесват ранното
пенсиониране, големите помощи за
безработица и дългите ваканции. |
Бедата е,
че за толкова много щедрост се изисква
силна икономика, а източниците за цялата
тази щедрост – високи данъци,
нееластични регулации – отслабват
икономиката. С възрастно население
противоречията се задълбочават още
повече. В действителност някои научни
изследвания твърдят, че социалното
подпомагане на възрастните отчасти
обяснява ниските нива на раждаемост.
Когато държавата се грижи за възрастните
дали ще има сили да поеме и грижата за
децата? Високите данъци могат да
попречат на младите двойки да имат деца,
заради скъпото им отглеждане. |
Могат да
се повдигнат две възражения към този вид
анализ. Първо, другите страни също имат
застаряващо население и се изправят пред
проблеми подобни на европейските. Това е
истина. Но проблема със застаряващото
население е много по-очевиден в Европа и
в още няколко страни като Япония
например главно заради прекалено ниските
нива на раждаемост. Раждаемостта в САЩ
например е 2.1 %; дори ако махнем
процента на раждаемост сред
испано-американците, нивата остават 1.9,
според доклада на Никола Еберщадт от
American Enterprise Institute. Второ,
европейците могат да направят нещо за
своето затруднено положение. Вярно е, че
могат, но не го правят. |
Няколко
страни (Британия, Ирландия и Холандия)
започнаха да действат и има разлики
между Източна и Западна Европа, но като
цяло Европа не решава проблемите си.
Това е класическата дилема на
демокрацията: прекалено много хора са
облагодетелствани от статуквото, за да
го променят; но статуквото не е вечно.
Дори умерените усилия на Франция и
Германия да обуздаят социалното
подпомагане доведоха до сблъсъци. Много
европейци, може би повечето, живеят в
състояние на заблуда. Вярвайки, че
нещата ще продължават както винаги, те
гледат на почти всяка промяна като на
заплаха. В действителност новата
европейска Конституция не беше
радикална; нито нейното приемане, нито
нейното отхвърляне ще промени
ежедневието на европееца. Но тя
символизираше промяната и следователно
се превърна в израз на многото източници
на недоволство (за имиграцията в
Холандия и за слабия икономически растеж
във Франция). |
Всичко
това е лошо както за Европа, така и за
Съединените щати. Слабата европейска
икономика е една от причините световната
икономика да е нестабилна и зависима от
американския растеж. Заета с разделения
вкъщи, Европа е залязваща сила. Тя не е
силен американски съюзник не само защото
е несъгласна с определени политики на
САЩ, но и защото не иска да направи
необходимите неща да се превърне в
наистина силен съюзник. Нямайки желание
да посрещат истинските си проблеми,
европейците стават по-критични към
Америка. Това им създава впечатлението,
че са активни на световната сцена, дори
когато тихо се примиряват със своя
упадък. |
|
|
|
|
|
|
|
|