Лидерът, който е
готов да прехвърли вината за проблемите върху
другите, поема сериозен риск. Рискът е не само
в опасността да сбърка в диагнозата на
ситуацията, а главно в неспособността да
признае, че самият той е част от проблема и
следователно подлежи на промяна. И обратното,
ако застане рамо до рамо с подчинените си,
поеме солидарно с тях бремето на проблема и
приеме поне част от отговорността за него,
позицията му става солидна.
Лесли Уекснър,
основател и главен изпълнителен директор на
компанията The Limited, си спомня, че
се е изправил пред това предизвикателство в
началото на 90-те години. Под негово
ръководство компанията се разраства от
четирима до 175 000 служители, но в един
момент стратегията му вече не е в състояние да
генерира растеж. След като постига своя пик в
края на 1992, в следващите две години The
Limited бързо влошава резултатите си.
Тогава Уекснър наема известния харвардски
консултант Леонард Шлезинджър, за да анализира
задълбочено проблемите в компанията и да
предложи мерки за преобръщане на негативните
тенденции.
Шлезинджър му
предлага три извода. Първо, да засили
брандирането, което Уекснър приема като
разумно. Второ, да бъдат направени сериозни
съкращения – до 30% от персонала на
компанията. Това се приема като еретично
предложение, защото от основаването си през
1963 The Limited се управлява като
семейна фирма и никога не са били предприемани
масови уволнения. Но третият извод на
консултанта удря Уекснър право в сърцето,
защото гласи, че той, президентът на
компанията, е част от нейните проблеми.
Шлезинджър обяснява на Уекснър, че се налага
да поеме отговорността за болезнените
трансформации и че на самия него му се налага
да внесе същностни промени в своите възгледи и
действия.
За Лесли
Уекснър, човек с огромно състояние и влияние,
положил основите на The Limited през
1963 с $5000, взети
назаем от леля му, това е немислима идея. И
като че ли има основания да мисли така. В
продължение на 30 години компанията показва
непрестанен ръст на продажбите и се превръща в
един от световните колоси в продажбите на
дребно. Лидерът на фирмата е свикнал да жъне
аплодисменти за успехите и не може да си
представи как ще изхвърли като баласт извън
борда ценности и практики, превърнали се в
неразделна част от неговия имидж. Освен това
на 58 години, с такава успешна лидерска
кариера, на Уекснър не му е чуждо усещането за
непогрешимост.
Ето какво си
припомня самият Лесли Уекснър:
„Аз бях като
спортист, трениран да играе бейзбол, и
изведнъж някой ме потупва по рамото и ми
казва, че от днес ще играя футбол. Аз му
казвам – но аз съм бейзболист, а той ми
отвръща – не, вече си футболист. Тогава си
дадох сметка, че ако никой вече не иска да
гледа бейзбол, бейзболистите ще останат без
работа. Погледнах се в огледалото и си казах:
време е да станеш футболист.“
Шлезинджър
печели доверието на Уекснър и шефът на The
Limited приема, че трябва да поеме своята
част от отговорността за проблемите на
фирмата. Започва да работи упорито, за да
промени модела си на работа. Това е забелязано
от заетите в компанията и от акционерите. Те
виждат, че лидерът осъзнава необходимостта от
промяна, готов е да поеме риск и е заедно с
тях рамо до рамо срещу несигурното бъдеще.
Уекснър се променя, оцелява и постига нови
висини в кариерата си на лидер. По възходяща
спирала се развива и The Limited – между 1996
и 2004 корпорацията отчита 50 % увеличение на
продажбите и 4 % - на оперативната печалба,
макар и с 1000 магазина и 50 000 служители
по-малко. Що се отнася до Леонард Шлезинджър,
той остава дясната ръка на Уекснър и в момента
той е вицепрезидент на The Limited.
|