Разкритията на британската полиция за извършителите на атентатите от 7 юли осветлиха един нов тип терорист, който - макар и регистриран от експерти през последните години - изненада упълномощените да водят битката срещу терора. Вместо малки групи от бойци, подготвени в лагери в Афганистан, Пакистан или Панкиската долина, в британската столица се взривиха натурализирани имигранти, по на 30 години, родени и отрасли на Острова, които никога досега не са влизали в полезрението на службите. Наред с подстрекателите и хората в сянка специалистите сега търсят и контурите на този нов терористичен образ, за да могат в бъдеще своевременно да разпознават потенциалните камикадзе.

Има много начини да станеш атентатор

от "Ал Кайда", отбелязва германското списание "Шпигел". Развитието на информационните технологии улесни значително вербуването за "джихад". В десетки ислямистки форуми в интернет например могат да се прочетат дори директни признания като това: "Търся джихада и мъченическата смърт по пътя към Аллах. Моля, пишете ми!" Ако поръчителите се интересуват от подобни лица, просто им пращат имейл. В други случаи се прибягва към малко повече педагогическа работа. Експерти по сигурността твърдят, че честа практика на европейските ислямистки емисари е да покажат на някой младеж видеозапис от битка, а накрая да го запитат иска да се присъедини.

Фактът, че полицията и разузнаването не бяха узнали за подготовката на лондонските удари, нито за набирането на извършителите и снабдяването с експлозиви, показва много ясно, че този тип атентатори не попада в радарите. Или поне че този, който се приемаше за меродавен, трябва да се разшири.

След 7 юни редица експерти заговориха за

промяната в modus operandi на ислямистите

Какво се смяташе за основна характеристика на т.нар. западноевропейски муджахидин, на когото приписвахме зловещи атаки като тези от 11 септември или 11 март? Мъж на средна възраст, родом от Близкия или Средния изток, преминал през обучение в лагер на "Ал Кайда" и/или участвал в някоя (или дори всички) войни за вярата - Афганистан, Етиопия, Сомалия, Чечения, Босна, Косово, Македония... За придвижването им на Запад изиграват роля две паралелно протичащи и влияещи си събития, както обяснява германският експерт Бернд Георг Там. На първо място, джихадът в Афганистан (1979-1989), последната голяма битка в студената война, от която в наследство остана джихадистката мрежа на "Ал Кайда" в Хиндукуш. Малко след нея обаче желязната завеса падна и Европа отново стана единно пространство, простиращо се от португалското крайбрежие до Урал, и естествено привлече интереса на различни групи, в това число криминални и терористични. В началото на 90-те в Европа пристигат и първите ветерани от Афганистан, които започват да вербуват за новите джихади. От това време датират и първите спорадични предупреждения от някои служби, но за съжаление не им се обръща внимание. Знае се например, че в средата на 90-те години Осама бин Ладен като член на саудитска делегация пристига от Судан в Албания, където създава благотворителни организации, прикритие на истинската цел - обучаване и подготовка на муджахидини за балканските джихади - Босна, Косово, Македония. В началото на 90-те години в България пък пребивава закратко и дясната ръка на Осама - египетският офталмолог Айман ал Зауахири, пише бившият съветник в Пентагона Йозеф Бодански в книгата си за Бин Ладен ("Бин Ладен. Човекът, който обяви война на Америка").

Но "Ал Кайда" вече не е първичната военна организация, добре структурирана и координирана, както бе през 80-те в Судан и после в Афганистан. "Ал Кайда" днес е по-скоро едно движение за джихад-тероризъм с духовен водач Осама бин Ладен, който е религиозно-терористична инстанция, но не и военният главнокомандващ, каза пред "Дневник" Бернд Георг Там. "Ал Кайда" се превърна в един вид търговска марка или франчайзингова компания, подчертава и д-р Валтер Пош от Европейския институт за изследване на сигурността в Париж. Или, казано с други думи - всеки може да действа под името на мрежата. "През 1998 най-важните хора в терористичните организации и съпротивителните движения в Южна Азия подписаха един вид платформа, в която обявиха война на САЩ. Доскоро можехме да определим това в широк смисъл като "Ал Кайда". Междувременно хора, обучени в училищата на "старата" "Ал Кайда", но не непременно членове на групата на Бин Ладен, се пръснаха по света и вече действат самостоятелно", обясни Пош в предаване на германския канал АРД.

Като марка на ужаса "Ал Кайда" и атентатите от 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон инспирираха и радикализираха редица местни терористи в Европа. Някъде муджахидинските ветерани трансформираха локалните групи - техни "постижения" бяха например атентатите на тунизийския остров Джерба през 2002 или в Истанбул година по-късно. В Мадрид на 11 март 2004 се проявиха мароканци, в Бали - местните индонезийски ислямисти.

Разбира се, има и мнения, че периодичните телевизионни послания на Бин Ладен трябва да се разглеждат като част от цикъл, в който се възхваляват предишните атентати и се оповестяват следващите. Последната му поява малко преди изборите за президент в САЩ бе разкодирани от много служби именно като сигнал за бъдещ атентат. За Пош подобна теза е легитимна, но той самият не я споделя. "Ислямисткият тероризъм е много по-малко координиран, а отделните групи действат вече много по-автономно", изтъкна пред "Дневник" ученият, който има докторат по иранистика и е бивш преподавател в Австрийската академия по национална отбрана.

Още по-трудно става идентифицирането на ислямисткия атентатор, ако разгледаме личностните особености на терористите от последните години. Пилотите-камикадзе от 11 септември бяха с академични интереси и вероятно добре интегрирани: Мохамед Ата следваше в Техническия университет в Хамбург, както и съденият и освободен през тази година Абделгани Мзуди. В Мадрид извършителите бяха предимно дребни криминални елементи от Северна Африка, с добри връзки в подземния свят, откъдето си набавиха и експлозивите. В Лондон - трима от пакистански произход и един от Ямайка, но всичките с британски паспорти.

Сегашните терористи действат в малки екипи и трансгранично, силно подвижни са и доста трудни за хващане. Имат контакти из цяла Европа, разчитат на подкрепата на симпатизанти и потенциални донори в десетки държави. Млади са, имат добро образование и познават техническите постижения на западноевропейската цивилизация. Но

колкото по-млади, толкова по-брутални

предупреждава испанският съдия-следовател Балтасар Гарсон, разследващ атентатите в Мадрид. Като прибавим към това и откритите граници и все още недостатъчния обмен на информация между европейските служби, картината става още по-мрачна.

Типичен за новия евроислямизъм е например холандецът с марокански произход Мохамед Буйери, убиецът на режисьора Тео ван Гог. Родителите на Буйери идват в Холандия през 60-те години, той самият е роден в страната. Има холандско и мароканско поданство, завършва училище с добри оценки и започва да следва информатика. Обръщането му към радикалния ислям става през есента на 2003 г. Статиите си в един квартален вестник декорира с цитати от Корана, а джинсите и т-шъртите заменя с дълго покривало, традиционно за арабските страни. Изоставя ученето, живее от социални помощи и посещава известната джамия "Ал Таухид", наблюдавана от холандското контраразузнаване. Така се стига до 2 ноември миналата година, когато по особено брутален начин уби в център на Амстердам Ван Гог, радикален критик на самоизолирането на мюсюлманите и близък на депутатката от сомалийски произход Хирси Али. На процеса, който започна този месец, младежът заяви, че не съжалява и пак би го направил.

Европа обаче ще съжалява, ако не разбере характеристиките и причините за европейския ислямизъм. Сега вниманието на специалистите е насочено към Великобритания. Британските служби трябва да огледат огромното множество от потенциални атентатори. "Лондонистан", както наричат британската столица заради стълпотворението на изповядващи исляма от цял свят, трябва да бъде разрушен, иначе ще последват още атентати. Това е битка за Европа, твърди френският експерт по исляма Жил Кепел. По думите на антитерористичния координатор на ЕС Гейс де Врийс Европа си остава уязвима. Въпросът е - за колко още.