|
Този паметник символизира едно безгранично
зло, едно мега-, гига-зло за България. Това не могат да
разберат чужденците, които ни критикуват, “защо бутате
паметниците на комунизма, това е история” и т.н. Както и
жалбите на много нашенци, които сигурно още лелеят по
мавзолея на техния вожд и учител димитров (пиша го нарочно
с малка буква, бил е известен още като Гошо Пияндето,
Чашата и др. За справки “Задочни репортажи за България” на
Георги Марков, книга за хора,
които
ползват
главата си за мислене, изчезващо малцинство в България,
което вече се
свежда до
броя на
читателите на
“oshte.info” и 7-те
процента
избиратели,
които гласуваха
за ДСБ, както
впрочем
и част от романтиците,
гласували за ОДС.
В
Източен
Берлин имат заделено голямо празно място в центъра с
паметник на мега-гениалните глупци Маркс и Енгелс. Пред
него често се снимат ухилени до зад ушите японци. Това
може да ни поуспокои, че голяма част от германците (и
японците), са
загубени колкото
голяма част от българите, щом подържат
с гордост такъв един паметник в центъра на столицата си.
Виж по-напред и от нас и от германците (и от японците) са
съветските руснаци-путинаци, които гордо украсяват все още
столицата си (в моето детство представяна в розовите
сънища, с които ни кърмеха като “белокаменна Москва”) с и
се кланят на мавзолея на ленин, володката улянов, бащата
на комунистическия терор,
концлагерите
и геноцида.
Та думата ми беше за паметника на
съветската армия (СА),
наречена още “освободителка”, а барабар с него се сещам и
за другата непобутната ком-красота в София, паметникът
на “братската могила”. Смятам,
че най-полезната им употреба ще е за безвъзмезден
строителен материал за пострадалите от наводненията в
България тази година.
Та центъра на София по бул. “Царя” (не
днешния кобург-хобот) и красивата Борисова градина (Цар
Борис III е много по-достойния за България Кобург, баща на
днешното мънкало,
дето просто
си
върна имотите –
своите и не дотам)
се украсяват от тези пилони на простотията и около тях се
вижда да нападат съветски солдати,
дето не са могли да четат и пишат, но ни
били
освобождавали...
А има и селянка, работничка и партиен
секретар, които ни сочат бъдещето. То, бъдещето дето ни го
сочеха, дойде. Партийният
секретар или директор на соц-завод още петорно надебеля,
нагуши се, поограби още, поизнесе от България туй-онуй,
позакупи по
Черноморието туй-онуй,
а сега
продължава да
властва
в комунистическо-царско-турския турлю-гювеч.
Работничката и селянката си останаха бедни
и отрудени и продължиха да гласуват за партийния шопар.
Съответния СА паметник беше чудно изрисуван
от софийската младеж в периода 1990-1994
и
напомняше
на Берлинската стена (когато започна събарянето).
И по
тая аналогия в този си изрисуван вид от
тази каменна вършина
за пръв път лъхаше на свобода. Обаче какво ни се случи или
по-точно какво ни докараха гласуващите
за червено и негласуващтеи
синеещи през 1994? Жан Виденов и компанията хищници. И
какво направиха виденовчетата,
освен мнoгoто поразии, които
можаха да направят?
Изчистиха паметника на тяхната армия освободителка,
опасаха го с въже и метални решетки и поставиха денонощен
полицейски патрул да я пази от
„злонамерени
художници”,
светиня им.
Няколко думи за съветската армия през 1944
година в ролята
й
на „освободителка”.
За справка на невежите, нечетящите книги (освен книгите по
псевдоистория от периода 9 септември 1944 - 10 ноември
1989) и нежелаещите да научат истината, съветската армия
“освобождава”
българския народ (и не само него) от интелегенцията му, от
производителите му, от земята му, от гордостта му, от
историята му и на тяхно място налага съветска простотия и
ограниченост чрез собствени хора, които да налагат с тояга
и куршуми тази ограниченост.
Изнамира най-пропадналата част от
примитивни и ограничени българи, които поставя във властта
и които се подчиняват на съветския диктат,
готови да продадат, заменят или изпекат майка си в името
на “партията” която ги е направила значими. Тези български
изверги надминават учителите си по жестокост спрямо
сънародниците си.
Други не толкова примитивни люде, добре
образовани, хитро се приспособяват към новото и правят
шеметни кариери върху главите на довчерашните
си
колеги,
неудобни на властта (вж “Биография на властта“ из
“Задочните репортажи“ на Г. Марков).
Всичко това символизират паметниците на
съветската армия, братски могили, альоши и пр. вили.
За сведение на преднамерено ограничените,
нежелаещи да знаят истината след “Девети”,
други по-умни от мен по-добре са писали по тия въпроси (вж
споменатата книга от Георги Марков, както и книгата на
Нася Кралевска “Без заглавие
за
строителите
и рушителите
на съвременна България, вж писанията на Иван Ибришимов,
Иво Беров, Белчо Дончев и други по-печени от мен в
“oshte.info”).
Така че плачовете как така сме си погубвали
историята събаряйки паметниците на комунистическата
диктатура и видиш ли постъпвали сме като комунистите, и
вместо да сме благородни, а не жестоки като тях… Това
обикновено го приказват хора,
които продължават да хленчат по „доброто
татово време”,
когато билетчето
за автобус било шест
стотинки,
а по „Витошка”
имаше два магазина на кръст.
Благодаря за вниманието!
- - - - - -
*
Антикомунист,
антисъветист, костовист, българин |
