Две очаквани и важни политически събития – бягството на Стефан Софиянски от отговорност за последиците от съмнителното му управление и високият изборен резултат на ДСБ в столицата – поставиха ръководството и привържениците на новата дясна партия пред труден и решителен избор.

“Затворническа дилема” е позната на мнозина логическа игра-скуиз, в която след доста провали стигаш до неочаквана, а всъщност очевидна поука – верният избор е винаги прост и етичен към другите участници. Дилема просто няма – тя съществува само в съзнанието ти, когато се изживяваш като “играч”, комбинатор или просто хитрец.

Днес ДСБ е партия с две лица, а според мнозина – и с две същности. Успехът в София узаконява стремежа й да бъде “нова десница”, сърце и душа на нов реформистки проект, стъпил отвъд плаващите пясъци на прехода и съответно – преодолял характерните за прехода зависимости от репресивния апарат на БКП и подвластните му икономически изчадия, изправен пред сериозни и трайни перспективи. Неуспехът (да, нека използваме точните думи) в провинцията и особено болезненият неуспех в големите български градове оправдава пропагандата, определяща ДСБ като една от отломките на десницата – и то не най-симпатичната за избирателя – като партия на оцеляването за “кръга около Костов”.

Това нещастно двусмислие на обществената роля на партията може да бъде преодоляно твърде скоро – на предстоящите през есента кметски избори в София. За радост на смелите и решителните, но и за ужас на колебливите и изчакващите, то ЩЕ бъде решено, по един или друг начин.

Изборът е в ръцете на ръководството. Решението – в ръцете на демократичните избиратели.

И тук идва пагубната дилема: “Победа или оцеляване”. Ще намери ли ДСБ сили да тръгне на тези избори без уговорки, без аварийни изходи и без страх, или ще предпочете да се застрахова чрез служебна загуба, оценена като “достойно представяне за една млада партия”. Рискът на искрения стремеж към победа срещу сигурността на оцеляването без тежки трусове.

Самото замисляне над въпроса е престъпление срещу дясната кауза. Дилема няма. Успехът или неуспехът на ДСБ да издигне верния кандидат и да проведе мощна дясна кампания, е въпрос на живот и смърт за реформистката десница изобщо - ако ръководството и депутатите на ДСБ са си осигурили политическото оцеляване - а те са - това изобщо не значи, че същото се отнася за енергията на техните поддръжници. Те са отчаяни от успеха на партиите–издънки на БКП и Държавна сигурност, потресени са от влиянието  задкулисните игри, мръсните пари и неприкритото насилие върху политическия живот.

Десните (честните) хора на София, тези, които не се предадоха в годините на прехода и които винаги познаваха истинската реформистка кауза, днес имат нужда от борба за победа. Единствено кметските избори в столицата им дават този шанс.

Кандидатът на ДСБ трябва да е фигура, която - независимо дали бъде избран или не - да олицетвори с поведението си, с кампанията си, с посланието си единството на дясната идея, мощта на градивното реформистко малцинство в България, шансовете на новия десен проект – проектът за силна, цивилизована и модерна България.