20-07-2005

Не трябва да човек да е пророк, за да напише следващите размишления. Достатъчно е да е просто що-годе умен. И може би – мъничко честен. Вероятно смел. Желателно - достоен.Добре би било да е мъдър. Задължително е да е откровен. Но всичките тези качества нямат никакво значение, ако не е отчаян...

По съвършено случайни и независещи от мен причини съм жив. Точно сега и точно тук. Този факт не води към щастливи последици нито мен, нито околните. Установили сме паритет, при който на мен ми е позволено да анализирам Това, а на Това му е в правото да не ми обръща внимание. Това естествено е битието.

Това и Онова в паралелно движение наникъде

Анализът е понякога успешен, понякога неуспешен, но винаги единствен метод за разчленяване на Това, с цел установяване на неговите основни качества, свойства, параметри и значение за тези, които са в него. Тук има една много тънка тънкост, известна само на тънките познавачи на битието-За да анализираш Това, трябва да си извън него! Сложничко е за разбиране, но ще ви го подкрепя с пример:

За да анализира дейността си като министър-председател, премиерът НВ-СС II наричан галено Симеончо, същият би трябвало да се погледне отстрани, излизайки от битността си на такъв. А това за него е невъзможно, защото никога не е влизал в такава битност. Все едно Абрашев да анализира битността си на Министър На Културата!

Разбира се, за Абрашев проблемът е никакъв, защото той си има Люлина, която в битността си на Люлина винаги може да анализира Абрашев, нищо, че това няма нищо общо с Министъра На Културата. Докато доня Маргарита не ми се чини много склонна да анализира каквото и да е около Премиера и обкръжаващите го лица...

Лица ли казах? (кой католик, кой катозадник, казваше един мой приятел католик, родом от Малко Търново – бел. ред.)

Както и да е. Това си е Това, дори когато се превръща в Онова. И ако си принуден да живееш в него, трябва да го познаваш. Попаднал съм на точния човек - на себе си! Излизам от него и го поглеждам отстрани...

Леле, какъв глупак! Леле, какъв наивник! Леле та мале, мале та леле!... Следват размишления върху резултатите от анализа:

• Винаги съм смятал, че между мен и моето битие трябва да има директна връзка. В смисъл, че до голяма степен моето битие зависи от мен самия - от усилията,които полагам, от компромисите, които правя, от уменията и знанията които съм придобил, от дарбите и пази Боже - талантът, с който природата и гените са ме надарили.

• Винаги съм смятал, че бъдещето до някаква и то немалка степен зависи от мен. Така, както от грижливия земеделец зависи до голяма степен каква ще е реколтата му.

• Винаги съм бил уверен, че нещата са поправими. Че да си жив е отговорност. Че животът има смисъл дори когато този смисъл е просто в търсенето на смисъла.

• Винаги съм уважавал хората, които стоят високо в обществената, професионалната и административната стълбица, защото това би трябвало да означава по-висока отговорност, вземане на по-тежки и важни решения. Защото няма по-голяма отговорност от съдбата на други хора и по-голям смисъл от уважението към тяхната съдба.

• Мога да добавя още утежняващи вината обстоятелства, но мисля, че и тези стигат, за да оправдаят по-горното определение в смисъл ”Леле, какъв глупак!”

А да се опише и анализира битието на такъв глупак, погледнато отстрани, е непосилна задача, която с лекота ще разреша.

Както знаете, на глупаците всичко им е лесно... Сещам се за едно мое старо стихотворение (при мен всички стихотворения са стари), което ще ви изрецитирам тутакси с гордост, защото потвърждава колко съм умен, след като съм разбрал отдавна - още през 1992-ра, че съм пълен глупак:

***

Искам да съм някой друг,

                   но не зная кой.

Да съм някъде далеч,

                   но не знам къде.

Искам цял да се сменя,

                   но не зная как,

                   нито зная със кого.....

                   Страшен съм глупак !

Но ако съм някой друг,

                   даже зная кой,

и съм някъде далеч,

                   даже знам къде,

ако цял се подменя,

                   като зная как,

                   даже зная със кого,

                   пак ще съм глупак !

1992

***

Та виждам един пълен глупак, накиснат до ушите в Това. Тук глупакът е без значение. Нито е единствен, нито е най-големият. Важното е Това, и точно него ни е задачата да анализираме.

Първото, което забелязваме, са есемеси. Безброй есемеси. Всеки надвиква другия. „Избери мен! Не, мен! Аз съм най-лесен за запомняне!...” Но Това не са просто есемеси. Един милион от тях са леки коли. Два милиона са екскурзии до Баламурските острови за двама. Три милиона са битова техника, прахове за пране и дамски превръзки. Четири милиона са под капачките. Пет милиона са шест милиона....

Но това не е всичко. Основата, вътъка, както се казва на Това, са Медиите. От всякакъв вид. Хартиени. Електронни. Аудио и визуални. Планини от Медии. Реки от Медии. Свлачища от Медии. Земетресения от Медии. Цунами, цувами и цутях от Медии. Обединени Медии. Разединени също. Бардак от Медии. Медии, които проституират. Проститутки, които журналистват. Медии, които изправят мозъчни гънки. Които убиват смисъла като такъв. Които създават паралелен смисъл. Който никога не се пресича с истинския.

Една част от Медиите са Азис. Друга част от Медиите са Слави Трифонов. Трета част от медиите са Биг Брадър. Четвърта част от Медиите са дива чалга. Отделно от Азис - Азис е класик. Пета част от Медиите са Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Мира Янова и придружаващите ги лица. Те не са Азис. Но също минават за класика. Шеста част от медиите са Седем дни. Те не са класика. Не са даже Азис. Не зная какво са тези Седем дни....

Но това не е всичко. Около медиите, като мухи около л.., пардон, мед, се върти политическата класа. На едно място срича Симеон. На друго философства Лупи. На трето се мазни Камов. Или беше Масларова, малко ги бъркам. Сидеров си показва бицепса на циганите. До него Берон обяснява по научному какво точно иска да каже Сидеров с този бицепс. Доган показва среден пръст на всички и на Фахрито от Делиормана също. И го прави някак образцово, някак смело и всякак възхитително. Първанов го гледа възхитено и го награждава с ордени. Румените Румен Овчаров, Румен Петков, Румен Станишев показват на Доган и Симеон как се играе туки има-туки нема. Намерили на кого. На тия, които са я измислили. Прехвърчат министерски кресла, портфейли, зони на влияние, атомни централи, автомагистрали и други.

Върху всички тези имания-нямания лежи приближаващата сянка на европейските предприсъединителни и присъединителни фондове. Апропо, ако присъединяването се отдалечава, дали фондовете се приближават? Но това определено не засяга глупака, за когото ние почти забравихме, а политиците никога не са и помнили. За глупака са есемесите и Медиите. За политическата класа-фондовете и властта...

Но това съвсем не е всичко. Защото това последното само привидно е така. И защото анализираш едно, а получаваш четири.

Четвъртото нещо е невидимо. Необоняемо. Нечуваемо. Непипаемо. То притежава игрите на щастието, които дават на глупака правото да прати есемес на кратък номер и да не получи лека кола, да не отиде до Баламурските острови и да не получи мечтания прах за пране.

Но те да получат паричките му от есемеса.

То притежава Обединените Срещу Смисъла на живота Медии, които създават не само успореден смисъл, но и успореден живот, който никога не се пресича с истинския. То притежава политическата класа и определя кой какво парче от националната баница ще подържи за един или два мандата.

То притежава Това!

Това беше моето битие, ако сте забравили. И ние сега го анализираме. А за да го анализираме, трябва да излезем от него и да го погледнем отстрани. А ако го погледнем отстрани, няма начин да не разберем, че сме пълни глупаци. Достигането до този извод определено означава, че сме умни хора. А ако сме умни хора, в никакъв случей не бихме позволили на когото и да е да определя нашето битие.

Затова цялата ни официална държавна машина, както и абсолютно неофициалната недържавна, е впрегната в общонационалното усилие за запазване на статуквото. А статуквото е да си останем глупаци, които си мислят, че са умни хора... защото си харесват медиите... защото са си избрали политическата класа... защото не искат да се погледнат отстрани... защото не искат да анализират Това...

Или Онова...