„Да гледаме на нещата държавнически, а не като на комедия,” призова почти бившият премиер и бивш цар във връзка с току що разминалите му се избори.

Българската парадигма „как се гледа по държавнически“ вече включва историческите 8 роялни стъпки по 100 дни всяка:

1. 100 дни обещания, че „работите“ ще се подобрят за 800 дни.

2. 100 дни подготовка за оставащите 600 дни.

3. 100 дни залъгалки, че ще му дойде времето – явно на кукуво лято.

4. 100 дни уж НАТО-вски и европейски празници, с монети и разкопки на могили.

5. 100 дни паника покрай полицейските джипове в черквите или държавното реализиране на нашенската поговорка: „вържи попа, да ти е мирно селото.”

6. 100 дни ордени, награди и почести (и за допълнителен разкош - разкопки на могили).

7. 100 дни коментари за чипа на българина по матрицата "Правец 824 с цели, полу-, къси и дълги проводници.

8. 100 дни предизборни чешмички, градинки, поправки на камбанарии, сватби, кръщенета и пак разкопки на могили. Ако не друго, морният български пътник към Европа поне една студена вода ще може да пие.

800 дни които някак си се равниха на 4 години (а може и 8). 800 дни показващи, че без българите България няма и  че без народ управленците погиват. На българина му се отщя от недодялани демокрации, понатъкмена свобода и вечно незавършващи преходи.

Прогнозата за следващите 100 дни, че и повече, е лоша. Тъмни политически облаци, дъжд от крокодилски сълзи, наводнения от пленарни неразбирателства, политически тандеми и коминтерни конгломерати, близане на следизборни рани и тям подобни превземки. Кой взел, кой дал, кой получил, кой има още да взема.

Ех, да имах един цех за политическа виагра Бил Гейтс щеше да изглежда като дребен селски зърнен бос в сравнение с мене. Бил Клинтън щеше да ме търси да му обадя как се сади пиперо. А Били Айдъл щеше песен да пее за мене, докато Азис приглася в българката ретро-чалга версия. Е, в такава мътна река българският национален сом се лъже да кълве от все едно й също политически кюспе.

Другари, величества, фюрери, разделени и разсърдени демократи – на това, ако не е гледаме като на държавна комедия... за Данте трябва да дирим нов жанр.