|
|
След
официалното обявяване на резултатите от тазгодишните парламентарни
избори започнаха да се трупат многобройни откази от предизборни
обещания, явление, което заслужава коментар.
На първо
място, победителите от БСП се отказаха да вдигат заплатите с 20%,
тъй като не получили абсолютно доверие. Това е невероятно
нахалство. Ако бяха получили повече, например квалифицирано
мнозинство, щяха ли да увеличат заплатите с 40%? Ами останалите
шест обещания за харчене на общи пари, те в коя графа остават – на
изпълнението или на неизпълнението?
На второ
място, летящият генерал Бойко Борисов се отказва и от двете
спечелени депутатски места. Значи участва в състезанието само като
изкуствена патица. Официално игра обаче роля на политик, на човек,
който отива на ново поприще. Излиза, че за да събере няколко
хиляди или няколко десетки хиляди гласа в повече за НДСВ, заблуди
избирателите.
Обратната заблуда приложи Стефан Софиянски. В нощта след изборите
съоб-щи, че остава кмет. Щял да иде в парламента (саможертва) само
ако десните се обединят, за да издигнат обща кандидатура за София.
Без никакво обединение, напротив, след разделението на столицата
на обоклучен град и крайградски квартали бившият кмет избяга от
кметската отговорност.
Дори
“Атака”, хора на дълга, се отказаха (чрез Берон) от едно от
най-ярките предизборни обещания, циганското.
Нямало
да се борят с циганите, а с циганията. Но те културно-просветна
формация ли са или политическа? Всъщност проблемът им не бил в
идентичността, а в помията (медийна). Сега ще я спират (помията) и
ще задължават медиите да анализират стройната им програма.
Тази
епидемия от откази ни подсеща, че основните политически водачи,
цветът на нацията, надеждата на народа, почнаха да се отказват от
обещанията си, макар и тихомълком, още след големия поврат през
2001 година. Първо Симеон се отказа от магията на 800-те дни.
После Първанов прекърши събудените мечти за социален президент,
каквото и да значеше това. И Доган не остана назад – обеща цял
инвестиционен милиард, и след кратки дебати дали да бъде в евро,
щатски долари или лева, свали точката от дневния ред.
Не е
лесно на избирателите в демокрацията. Дотолкова, че забравяме да
следим за изпълнението на обещанията. А те са толкова много и
различни, и партиите така се роят, коалират, конфронтират,
камуфлират, компрометират, че трудещите се, включително и
народната интелигенция, трудно се ориентират.
В един
от предизборните клипове на НДСВ премиерът упъти своите избиратели
“през 2001 вие направихте правилния избор”, която фраза напомни
произнесената от Жан при всъпването му на същия пост през 1995 г.,
“вие направихте мъдрия избор”. Към двамата забележителни лидери
може да причислим и президента Първанов, който не казва, но
показва, че само тези, които са гласували за него, са прави (и
заслужават награди).
Правилният избор обаче е информираният избор. А такъв е този, при
който кандидатите дават информация (проверима) с какви инструменти
ще изпълнят предизборните си обещания, на каква цена, с какви
последици за различните групи в обществото. Тази информация няма
нищо общо със социологическите проучвания и автокоментарите на
социолозите.
Настоящите победители, БСП, НДСВ и ДПС, изповядват противоположна
поли-тическа философия - обещават, без да информират за
инструментите, цената и последиците. Смятат може би правилно, че
избирателите са дебилно-инфантилни, късопаметни, лековерни,
подкупни, с хоризонт до утрешния ден. В това е разликата между
левите и десните сили. Първите не уважават избирателя, не го
смятат за равнопоставен с тях, интелектуално, морално, дори
юридически. А десните по определение уважават човека (друг въпрос
е доколко са десни).
Освен спорното в професионално и морално отношение участие на
социолозите като пиари в отминалата кампания, юридически
съмнителен е статусът на избраните за депутати, които са държавни
служители и кметове, особено ако те арогантно не се съобразяват
със закона (несъвместимостта). Единствен кметът Лечков обяви
предварително, че ще участва като мажоретка, а не като състезател,
което е почтено, но пак незаконосъобразно.
Имайки
предвид тези съмнителни практики както и редица други уловки и
индиански хитрости (томбола, автобусни воаяжи, индийски нишки и
др.), може да определим отминалите избори като трик избори, за
разлика от предишните, магическите. Няма съмнение, че победителите
излъгаха избирателите. Според правилото, че левите лъжат винаги,
десните – понякога.
След
естетските клипове, които замениха информирането на избирателите,
сега ни се предлага ново тв шоу (с елементи на съспенс) -
коалиционни консултации. Щом едно правителство е коалиционно, не
може да бъде и стабилно, и ефективно. За да е ефективно, то трябва
да предприеме решителни действия, а няма такива действия, които да
са в интерес на всички коалиционни субекти. Именно противоречията
в интересите на отделните групи разклащат правителствата. Затова
истинският избор е или стабилност, или ефективност (краткосрочна).
Всъщност победителите от трик изборите са заедно отдавна.
Едва в
средата на кампанията блъфираха, че се различават, за да оберат
повече гласове (обраха). На заблудените ще напомним, че при
подписването на присъединителните договори през април управниците
не поканиха своите предшественици. Станахме единствената държава
от дванайсетте, която не уважи своите дългогодишни усилия.
По-грозна официална постъпка (демонстрация) трудно може да се
измисли. По същество президентът и премиерът дадоха една мълчалива
оценка (отрицателна) на заслугите на предишното управление в
процеса на присъединяването ни към Европа.
Политическа близост между Симеон и БСП пролича добре от
политическите практики (порочни), които той възстанови по време на
своето управление:
1. обременяване на бъдещите поколения с
финансови задължения;
2. отлагане на непопулярни решения;
3. облагодетелстване на управляващите;
4. оглупяване на населението.
Доколкото за политиката на оглупяване се пише по-рядко, да
отбележим, при нея вместо разширяване кръга на знаещите се
отблъскват незнаещите. За осъществяване на тази политика Симеон
използва Закона за защита на класифицирана информация и опита (и
кадрите) на бившия репресивен и пропаганден апарат на Тато.
По
правилата на парламентарната аритметика и съгласно скритите си
интереси трите формации победителки ще съставят или стабилно, или
ефективно правителство. Вярно е, че ядат от бъдещето на нацията,
но е възможно трапезата да е краткотрайна. Колкото повече те се
отказват от лъжовните си обещания, толкова повече ние,
избирателите, не трябва да се отказваме от критичното си мислене.
И ако прогледнем, може да ги спрем - но не с 50-те гласа в
парламента. |
