Чудно е колко учудени останаха всички социолози (журналисти, политици с малки изключения) от появата на “Атака”! Още по-чудно е и невежеството, което проявиха, включително и чужди журналисти, при характеризирането й като “крайно дясна организация”. Да не говорим за въпросите, които задаваха на “вождовете” им при интервюирането им по разни медии: не знаеха или по-скоро не искаха да разберат и разкрият какво се крие зад официалната им програма. А достатъчно беше само да си направят труда и да разлистят печатния им орган – седмичника “Нова Зора”, който е на вестникарския пазар вече повече от десет години.

В редакционния му съвет преобладават “професори” и “доктори” , начело с проф.Бончо Асенов, Божидар Димитров (допреди няколко години), Николай Хайтов (до смъртта си), Марин Белоев, Румен Воденичаров, Станислав Станилов, Нако Стефанов и др., а сред редовните автори – проф. Орлин Загоров, академик Георги Близнаков и т.н.

Ето само някои цитати от статии, публикувани в “Нова Зора”.

“ПОКА РОССИЯ НЕ ВСТАНЕТ” от Станисла Станилов, 27 май 1997:

”Крайната цел на англосаксонския свят е ливидация на руското етнокултурно пространство чрез неговата атомизация, разпокъсване и обособяване на отделни етноконфесионални зони с незначителна мощ… Първата и най-важна част от задачата е да бъде превърната Русия в либерално-демократична държава, където западните обществени механизми, родени от протестанството, трябва да сменят съборния модел на православието.

Идеята за подмяната на сътвореното от историята на Русия е невъзможна. Стратегията на САЩ за господство е грешна: презумцията, че руското етнокултурно и стопанско пространство може да бъде ликвидирано… Германия води някаква сателитно-лешоядна външна политика… Но това ще върви докато се сменят политиците от поколението на Кол и на власт дойдат духовните наследници на Бисмарк. Те едва ли ще пожелаят да бъдат пионки на Държавния департамент вместо равноправни партньори на Москва, зад която са чудовищните ресурси и обширният пазар… Никой не бива да се съмнява, че поражението на Русия в третата световна война, наричана студена, може да се превърне в победа. Енергийното нахлуване на Русия в Европейския югоизток не е стратегия, а отговор на настъплението на НАТО. И когато “Газпромите” започнат да служат на държавите, светът ще изпита силата на на нейните инттереси. Включително и ние българите.”

На 25 март 1997 същият идеолог в статията “Необходимият коректив” пише:

“Льо Пен и да го няма в българско издание, трябва да бъде измислен… Атомизирането на нацията ни засяга пряко и ние едва ли ще търпим дълго”…

По повод конференция на тема “България между Русия и Запада”, същият автор забравя любимите си наукоподобни термини “етнокултурно пространство”, “атомизиране” и други подобни, за да възкликне:

“Доживяхме сборище на русофоби… по-скоро българофоби. Любопитно е с кой акъл канят руси да слушат как се сатанизира Русия. Изляха срещу Русия такава воняща помия…”

Като разлиствах броеве на вестника от 2005 попаднах на статия от Детелин Вълков „Митът за провала Виденов и как той се употребява... (?")

А в интервю с Красимир Премянов на въпрос: Какво е за вас Русия? Какво е бъдещето на българо-руското приятелство? Премянов отговаря:

“За мен Русия е това, което при по-добър исторически шанс би могла да бъда България – световен фактор, който представя славянството, православието и нашата писменост в голямата политика”…

Интересна е и статията на П. Краснов “Правилните размисли за масовите репресии в СССР”, в която се “доказва”, че такова нещо е нямало и не би могло да има – подобно на “лъжата” за избитите шест милиона евреи от нацистите.

Рекламира се и издадената нова книга на “Библиотека Зора” от Владимир Карпов “Гибелта на Сталин”.

Ако прелистите броеве от 1997 и 1998 няма да се учудите – посветени са на най-страшния демон – Иван Костов и СДС, онагледени от карикатуриста Тодор Цонев – същия, който веднага след промените през 1989 направи изложба с най-остри карикатури срещу Тодор Живков.

Метаморфози? Не. Просто те са си пак същите правоверни болшевици: “За Сталин, за родину, за вечната дружба”. Дори не се прикриват. Е, някои използват по-изтънчени термини като “етнокултурно пространство”, което означава „завинаги в орбитата на РУСИЯ и край на залитанията към обединена  Европа”.

Колкото до определянето им като “десни екстремисти”, не може да не си припомним една крилата фраза на някои от съветските вождове:

“Толкова се се извили на ляво, че са се показали отдясно”.