Припекло е, а София смърди ли, смърди. Суходол,
Локорско и Сеславци пищят. А Варна, този странен град, избира
за депутати едновременно Стефан Софиянски, Волен Сидеров и
Йордан Цонев: един кмет със застинала усмивка, един фашизоиден
тип и една "мента", всеки менил няколко пъти партии, цветове и
убеждения. Слава богу, че Осама бен Ладен не се е кандидатирал
в морската перла... Софийските домакини слагат парцали с
белина пред вратата си и псуват селяните, селяните пък спят в
палатки, лежат пред камионите с боклук и псуват милионния
град. Някъде сред събитията Огнян Сапарев, който беше първо в
СДС, после в БСП, а още беше и директор на БНТ, а между
другото и десет години ректор на Пловдивския университет
(втория по-големина в страната), влиза в "Атака" - а после,
казват, излязъл от нея (ама не е сигурно).
Междувременно Филчев регистрира "Атака", защото
не бил получил от ЦИК видеокасетата с митингите на Волен
Сидеров, доказващи, че новата формация подбужда към етническа
омраза ("Циганите на Сатурн!"). Сигурно някой краде от
пощенската кутия на прокуратурата... Докато официални лица по
начин хладен и цивилизован обвиняват бившия кмет за
бедственото положение в столицата, електронните форуми гърмят
съвсем нецивилизовано: "Смърт на Софиянски!", "Линч!",
"Положението е достойно за военен преврат!", "Ако някой знае
адреса му, моля да го съобщи! След като още не е арестуван, то
ние сами трябва да съдим и да изпълняваме! А полицията да си
яде ушите!".
щото време между купчините с вонящи найлонови
пликчета в столицата се провежда парад на полицията, а каубоят
Бойко Борисов не знае дали е депутат или не.
Пак по същото време Трети състав на Софийския
градски съд (СГС) с председател Вера Чочкова прекратява делото
за Халите срещу Софиянски - депутатски имунитет. Друг състав
по друго негово дело обаче твърди, че имунитет още няма.
Свобода на тълкуванията, боклук за народа
Самият Софиянски се появява в тази опера буфа
заедно с хор от бездомни кучета. Той първо тъжно изпява, че е
загубил доверието на софиянци: кучетата вият, а наоколо е пек
и потоп и смрад без надежда. Подразбира се обаче, че бившият
кмет има политическо бъдеще (някакви други хора са го
натоварили със своето доверие: какви ли са тези софиомразци?).
Накрая той твърди, че единственото, което го интересува, е
софийският боклук... А на всички в миманса е ясно (и той знае,
че им е ясно), че още когато преди няколко месеца е обещавал
на суходолчани датата 30 юни, не е имал никакво намерение да
спази обещанието си - великата комбинация "отказ от кметско
място, зарязване на отговорности, депутатски имунитет" е била
кристализирала в хазартната му глава. Мимансът обаче няма
значение. Има значение буквата на закона, законът - не.
Може би смрадта идва от това, че има нещо в
тази страна. Нещо гнило, но доста различно от благородната
гнилост на Дания или Шекспирова Англия. Базова, неемпирична
южна смрад, идваща изпод боклука, изпод подробностите. Когато
население от милион и двеста хиляди души е почти в
изстъпление, не е нормално т. нар. "елити" да пазят
цивилизования тон и да говорят като по Би Би Си. Нито е
нормално вторият по-големина град
да избира за депутат публично провалилия се
кмет
на първия град, докарал столицата до воня и
епидемия. Нито пък е нормално българската преса много умно да
изписва тонове хартия по експертни теми: за алтернативните
площадки за изхвърляне на боклука, за технологията на
пакетирането му, за това кога ще изсъхне бетонът под
опаковащите инсталации и пр., след като за момента има само
един проблем - това, че един лъжец и провалил се кмет ще стане
- законно! - депутат. И ще представлява... кого впрочем ще
представлява, варненци, народа суверен, чистата и свята
република? Преди време се пошегувах с един приятел, който
мърмореше, че в българския парламент имало много мошеници. Че
барем 60% от населението са такива, казах му, за да го дразня
- те трябва да имат свои представители.
Днес не знам дали да не повярвам на тази
глупава шега. Кои са тези, които гласуваха за Сидеров, за
Софиянски, за Цонев, какво ли е в главите им? Непрекъснато ми
казват, че трябвало да уважавам мнението на електората,
каквото и да е то. Отказвам да го направя - нещо, което може
да бъде не просто неразумно, но и престъпно, не може да бъде
уважавано.
* * *
Във всяко общество има праг на
търпимост. Той може да бъде праг на санитарна търпимост - след
него пламват епидемии. Може да бъде праг на политическа
търпимост - след него се разразяват улични вълнения,
гражданско неподчинение, размирици, революции. Прагът на
морална търпимост е нещо различно - след като той бъде
прекрачен, не се случва нищо. Хората си живеят, лъжат се един
друг, коментират с възхищение - "Хитро момче излезе, всинца ни
измами!".
Боклукът така или иначе, с бой или не, ще бъде
изхвърлен. Но си е отишла и нулевата степен на нравственото
чувство, а с нея си отива тихо и самата "общественост" на
обществото - доверието, което го споява. Вече не действат
такива неща като "не лъжи!" или "спазвай обещание, дадено пред
милион и двеста хиляди души!". Ненаказаните престъпления
започват да изглеждат приемливи, наглите усмивки стават
билбордове, а висящи дела влизат парламента, криминално
убежище. Журналисти с професионален хъс интервюират
"бизнесмени" и ментови народни представители, разказват
биографии на главорези звезди с интимното знание на посветени.
Убедени са, че в това е реалността, нормалността, бъдещето,
начинът да бъдеш част от "елитите". Прокуратурата следи за
процедурите, съдът съблюдава неприкосновеността на имунитета,
полицейският шеф дрънка по медиите... С известно запъване
царят казва, че всичко "ще се обмисли".
Който реши да каже нещо за елементарен морал,
има личен проблем (психически).
Между нормите на публичната сфера и тези на
всекидневието и здравия разум е зинал процеп. Привидно
европеидни, гласовете на официалните публични фигури -
политици, съдебни чиновници, адвокати, управленци, журналисти,
бюрокрация - култивират търпимост към нетърпимото. Говорят с
евфемизми за престъпници, пишат експертно и безстрастно за
непоносими скандали, спорят за буквата на закона, когато става
дума за безобразия, влизат в Европа. Докато с фанатичен блясък
полуделият гражданин се провиква невъздържано изотдолу: "На
маймуни ни направихте, маскари...", хрумва му да избеси всички
и внезапно му се приисква България на три морета...
Нещо загнива. Нищо не се вижда, нищо не се случва. Но отдолу
вече напира сладникавият мирис: "все позволено!". Братя мили!
- яжте бездомни кучета, убивайте бабички, плетете венци и
китки, живейте в боклука, избирайте тези, които ви лъжат в
очите.
P. S.: Докато пишех настоящото, разбрах за
експлозиите в Лондон. Англия, а заедно с нея цивилизованият
свят е в траур и ужас.
Мир на праха на убитите, дано да бъдат
спасени ранените.
Българските работи изведнъж свиват мащаба
си, проявяват своето кокошкарство и отблъскващия си комизъм.
Осама е бил deadly serious, зает да планира нещата в Лондон (и
паралелно навярно и в Париж, защото и този град можеше да бъде
избран за олимпийски) - затова не му е било до Варна и
българския смрадлив фарс.
Сто на сто ще се намери някой, който да се
утеши с това - може да смърди, но има и по-зле от нас, я глей
к'во става в прехвалената ви Европа.
Да прибавим това утешение към купчината
боклуци. |