|
Благодаря на всички приятели, без
чийто интерес и безценна помощ никога не бих могъл да проведа това
разследване!
СЪДЪРЖАНИЕ:
ІІ) Обектът – какво разбрах за самия нег
ІІІ) Запазените до днес изображения на
Обекта
ІV) Досегашните мнения за смисъла и
датировката
V) Моето мнение
Илюстрации
или откъде
започна всичко
Всичко започна в края на януари
2005, когато с мъка отделих значителна сума и купих в голяма
столична книжарница единствената бройка от книгата:
Al. Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol
“Ancient THrace”,
издадена от фондацията EUROPA ANTIQUA
и Института по тракология при БАН, София 2000. Тя очевидно
не е предназначена за българската публика – освен луксозният печат
и високата цена, книгата е изцяло на английски език. Реших да я
купя не толкова заради текста, колкото заради множеството твърде
рядко срещани снимки на важни находки и обекти от Древна Тракия,
които никога дотогава не бях виждал. Занапред ще я цитирам в
текста като [Al.Fol et al, 2000].
Дотук – нищо особено.
Книгата съдържа няколко обзорни
статии, групирани в 4 глави. Всяка глава започва със специална
заглавна страница. За фон на заглавието служи нарочно
избледнено изображение на някакъв действителен археологичен
обект. Ако някой от тези фонови обекти ви заинтересува – можете да
намерите нормална, качествена снимка на същия вътре в самия текст
като илюстрация.
Дотук – пак нищо особено.
Изведнъж доброто правило се наруши
при ІV глава, точно там, където фоновият обект силно ме
заинтересува. Заглавието “Orpheus,
the Thracian” (“Орфей Тракиеца”) е отпечатано на
фона на бледа сивобяла графика, скица на релеф с изключително
странно съдържание ФИГ.1.
Централно е разположено
разпятие на гол мъж с препаска около кръста. Кръстът е от т.н.
латински тип, а мъжът е увиснал с леко подвити наляво (за зрителя)
нозе. Непосредствено над кръста е изобразен полумесец, а цялата
сцена е увенчана с полукръг от 7 звезди. Долу под кръста, там,
където той е забит в земята, има малко странен наглед обект с
V-образна форма. От двете страни на кръста са разположени
разпокъсано на три реда следните две думи: OP
ФEOC BAK KI K OC.
За всеки непредубеден наблюдател е
шокиращо очевидното комбиниране на символи, принадлежащи към
различни религиозни системи, т.е. веднага възниква подозрението за
синкретизъм, който може да се срещне, да речем, в преходния
период при възникването на нова религия, но е съвсем недопустим в
рамките на една вече добре разработена, догматизирана и утвърдена
религиозна система, която – както сочи историята - държи
непременно да се разграничи от всички останали вярвания и не
допуска вмъкване на чужди елементи.
Освен това вниманието ми бе
привлечено от името на Орфей - прочутия певец и музикант,
легендите за когото произхождат от тракийския митологичен кръг.
И чиито изображения съвсем не са толкова много, колкото за други
митични персонажи със съществено гръцки произход – Херакъл,
Одисей, Ахил и т.н. и т.н.
Потърсих веднага в текста нормалната
снимка на загадъчния обект, но... нямаше такава! Потърсих и
коментар. Намерих, но... само няколко реда и то без онези очевидни
данни, които сякаш е естествено да придружават сериозната
публикация на обект с предполагаема висока историческа,
археологична стойност. Имам предвид, например: материал, размери,
време и място на намирането, както и и място на днешното
съхранение.
Ето всичко, което авторите на горния
сборник ни съобщават [в мой превод от
англ.ез. – Л.Ц.]:
>> Orpheus
Bakkikos [нарочно оставям името,
както е изписано в книгата на английски! – Л.Ц.]
е представен разпънат на кръст в позата на Исус върху цилиндричен
печат с неизвестен произход, датиран към 300г.
Кръстът е коронован с полумесец –
знак на лунния бог Менос, който се появява винаги в полунощ в
мистериите в чест на Сабазий.
Над кръста са гравирани седемте
звезди Плеяди, т.е. Лирата на Орфей. Поради това самият
християнски кръст се насища със значението на стария равнораменен
кръст, който е знак на главната звезда от Орион, т.н. Нощен Ловец,
т.е. знак на Дионис-Загрей.
Грубо гравираният надпис от
двете страни на разпнатия потвърждава тази идея-образ на Сина,
който въплъщава и своя пророк (вж.
Campbell,J. 1968: “The Masks of the God: Creative Mythology”, The
Viking Press, N.Y., p.24, fig.9).
<<
Горещото ми желание да изляза извън
този несправедливо оскъден текст и да науча колкото може повече за
тайнствения обект, който – ако всичко е наред – би имал
изключително значение като свидетелство за синкретизма между
къснотракийските и раннохристиянските вярвания, ме накара да
проведа едно доста продължително и почти криминално разследване. В
настоящия очерк искам да запозная публиката с резултатите, до
които можах да се добера.
ІІ) Обектът –
какво разбрах за самия него
От Каталога 1909 на
Берлинския музей разбрах, че интересуващият ни предмет е купен за
музея през 1904г. от неизвестен антиквар и е включен под номер
1164 в групата “Гравирани камъни и стъклени украшения” при отдела
“Ранно християнство и Византия”
ФИГ.2. По онова време отделът е оглавяван от
д-р Оскар Вулф, както става ясно от Eisler
1921.
В книгата на
Freke, Gandy, 1999, срещнах 2-3 думи по повод съдбата
на оригиналния предмет, които подробно ми изясни приятел от
Берлин. Историята е следната. През Втората световна война в
Берлинския район Фридрихсхайн имало специален бункер, където се
пазели редица експонати от Берлинския музей. В самия край на
войната 1945г. там избухнал пожар (предполага се камуфлажен), при
който експонатите изчезнали. Тогава се изгубил и интересуващият ни
сега предмет.
Според специалистите, които и до
днес внимателно следят всевъзможните разпродажби на ценни предмети
по света, оттогава никой от така изчезналите експонати не е бил
предложен на открит търг. Следователно обектът с разпятието и
името на Орфей или наистина е унищожен, или е изгубен, или
съществува, но се пази и до днес в пълна секретност! Както се
разбира, вероятността да го видим някога е нищожна. Нейсе.
Ето какво научих за самия предмет.
Тайнственият обект е полиран и после
гравиран от едната страна минерал – хематит (двужелезен триоксид),
на цвят много тъмночервен, дори черен. Доста малък е - размерите
му са 14х9мм. Има трапецовидно очертание (стеснява се отдолу
нагоре), а предната (гравираната) стена е леко изпъкнала. В
горната (по-тясната) част камъкът е пробит напречно хоризонтално,
за да се промуши оттам да речем нишка, верижка или тънка тел.
Върху единствената запазена снимка на оригинала – от Каталога,
1909 – която тук привеждам и силно увеличена като
ФИГ.3, отгоре се вижда
разположен самият гравиран камък, а под него – отпечатъкът му.
Съдейки по тъмния цвят, отпечатъкът навярно е (бил) върху червен
восък – традиционният материал за подпечатване.
А всъщност как е редно да наричаме
обекта?
Под снимката в Каталога, 1909
има надпис (според мене, съвсем правилен) ”Гравирани камъни и
стъклени украшения”, т.е. употребен е доста общият термин
“гравиран камък”, който не засяга все още неизяснената му функция.
В описателния текст на Каталога, 1909 обектът е назован
по-конкретно “печат”. Историкът Eisler,
1921, 1925, който пръв научно публикува предмета, допълва
“цилиндричен печат”, макар че това е геометрически много неточно
твърдение! То, обаче, се подема без коментар от
Campbell, 1968, откъдето попада и у
Al.Fol et al, 2000. По-късно
Freke, Gandy 1999 наричат предмета
още по-претенциозно и без никакви обяснения: “ring-seal
amulet” (амулет във форма на пръстен-печат).
Аз имам свое мнение по въпроса.
Най-напред възразявам срещу
определението “пръстен”. (1) От снимката в Каталога, 1909
не се вижда никаква метална халка да е прокарана през отвора в
минерала, така че да го превърне в пръстен. (2) Хематитът е твърде
крехък и ако ще се носи като пръстен, би трябвало камъкът да се
обхване по цялата периферия от метална рамка, която от своя страна
да е здраво закрепена към халката, вместо да се пробива, за да се
промуши халката направо през него.
За мен е неприемлива не само
представата за пръстен, но и представата за печат. (1) Печатът от
една страна трябва да носи съвсем конкретна информация, която
служи за идентифицирането на човека, който го притежава. (2) От
друга страна печатът има търде делова функция – например
подпечатване на писма и документи от търговско, имотно и т.н.
естество. В нашия случай гравираният сюжет не само не
характеризира еднозначно някаква личност в делови план, но е
абсолютно несъвместим и с подобна утилитарна функция. Образът
върху камъка несъмнено има духовен и съкровен характер, т.е.
фиксира определен кръг възвишени идеи и представи, които са
дълбоко убеждение на носителя и в този смисъл нямат никаква нужда
от афиширане.
Идеята, че гравираният хематит е
печат, е възникнала вероятно от факта, че релефът е вдлъбнат
(отрицателен, негативен), а не изпъкнал. На това съображение имам
опровержение: въпросният камък е доста малък и крехък, а при
такива условия изпъкналият релеф би бил доста уязвим, т.е. лесно
би се повредил. Така че вдлъбнатият релеф е бил предпочетен в
случая просто от съображения за по-голяма устойчивост и трайност.
Срещу хипотезата за печат говори и посоката, в която е гравиран
надписът: върху оригиналния хематит той е изписан нормално,
така че върху отпечатъка се чете огледално. Такава посока
на гравиране създава изкуствени трудности при разчитането, т.е.
практически е неоправдана и нелогична, ако се предполага
функция на печат.
Според мене гравираният камък е
висял на шията на собственика си, като е бил окачен на някаква
нишка или фина верижка, възможно е дори да е бил скрит под дрехата
– малък по размери и съкровен по съдържание. Така е бил близо до
сърцето, което отговаря на духовния му харакер. И определено не е
бил печат.
Още по-малко мога да приема
определение от рода на “амулет” или “талисман”. Според Речника,
1964 амулетът е малък предмет, който суеверни хора носят на
шията си като защита от нещастия и болест. Талисманът пък бил
предмет, който според суеверието (i)
предпазва притежатиля си от нещастие; (ii)
носи му щастие и успех и (iii)
дори му придава свръхестествена сила. Независимо как ще тълкуваме
сюжета, гравиран върху хематита, според мене той определено е
свързан със сложно разработена и осъзната религиозна система (или
повече от една такава система?), така че отговаря на доста висок
етап от духовното развитие на дадена личност, която е надраснала
примитивното суеверие с неговите представи за късмет, урочасване,
магия и т.н.
Съдейки от снимката на оригинала
ФИГ.3 и от
снимките на негови отпечатъци
ФИГ.4, той на всичкото отгоре дори не е
цилиндричен, както се пише и преписва в литературата!
Изпъкналостта му е по-скоро овална, яйцевидна.
Функционално и сюжетно за
дискутирания предмет най-добре приляга названието “медальон”,
т.е. “слабо изпъкнало изображение с кръгло или елипсовидно
очертание, което се носи като украшение на шията, окачено на
верижка”.
Накрая в тази уводна част искам да
направя специална уговорка и предупреждение към читателите: НУЖНА
Е ПРЕДПАЗЛИВОСТ. След като за въпросния медальон: (а) не е ясно
кога и къде е бил изработен; (б) кога и къде е бил намерен; (в)
практически не е запазен до днес; (г) познаваме го само по не
особено качествени снимки и рисунки и (д) засега по съчетанието от
разнородните елементи си остава абсолютно уникален в
световната археология, изкуство и митология, то се налага да сме
много внимателни и предпазливи в оценката и в изводите. Докато не
се открие поне още една засечка от друг независим източник
с подобно съдържание, медальонът не притежава онази статистическа
убедителност, която може да му придаде доказателствена стойност в
археологията или в историята на религиите. Абсолютната уникалност
не е беда в изкуството, но определено е недостатък в археологията.
ІІІ) Запазените
до днес изображения на Обекта
Чернобялата снимка (обща
ФИГ.2 или увеличена
ФИГ.3) от
Каталога, 1909, макар и некачествена, си остава засега
единствената сигурна запазена следа от самото съществуване на
медальона “Разпятие+ОРФЕОС”. Както оригиналният материал
(хематит), така и материалът на тукашния отпечатък (вероятно
червен восък) изглеждат черни върху белия фон. Този отпечатък ще
номерирам с №1.
Скицата
ФИГ.1, публикувана от
Eisler, 1921 и сетне от
Al.Fol et al, 2000, била нарисувана
от художника A.Becker, чиито инициали се
виждат отдолу, под внимателния надзор на самия
R.Eisler. При създаването й A.Becker
имал пред себе си не оригиналния камък, а само гипсови отпечатъци
от него, които били предоставени любезно на
R.Eisler от O.Wulff – директора
на съответния отдел в Берлинския музей (тези отпечатъци ще
номерирам общо като №2). В този смисъл можем да разглеждаме тази
скица като най-добросъвестното реконструиране на оригинала с
научна цел. И въпреки това, като я сравним с оригиналната
снимка (ФИГ.2, ФИГ.3),
можем да се убедим, че не е 100% точна. Например: разпнатата
фигура и вертикалното рамо на кръста са щриховани така, сякаш са
осветени полегато отляво, докато полумесецът и хоризонталното рамо
на кръста са щриховани така, сякаш са осветени полегато отгоре.
Освен това буквите са изчертани с доста тънки линии – гипсовият
отпечатък сочи, че в оригинала те са забележимо по-дебели (ФИГ.3,
ФИГ.4).
Скицата
ФИГ.5, публикувана от
Campbell, 1968, много напомня
създадената от A.Becker
ФИГ.1, но не
съвпада с нея! Вгледайте се внимателно, например, в щриховката
на границата между осветената и засенчената половина в горната
част от медальона, над полумесеца и между звездите. Навярно е
имало проблеми с авторските права върху скицата – не случайно
отдолу липсват инициалите на A.Becker.
Забавното в случая е, че Al.Fol et al, 2000
публикуват оригиналната скица на A.Becker,
взета от труда на Eisler, 1921,
но при цитирането ни въвеждат в заблуда, понеже посочват като
първоизточник книгата на Campbell, 1968
...
Противоречиво впечатление оставя
книгата на Freke, Gandy, 1999.
От една страна вътре в нея е
публикувана ценна снимка ФИГ.4
на гипсов отпечатък от оригиналния гравиран камък. Този отпечатък
ще бележа с №3. Чудесно е, че снимката е направена професионално –
добре осветена, с качествено изображение и с мерна линийка, която
определя размерите на обекта такива, че съвпадат с данните от
Каталога, 1909. Именно музейният професионализъм на снимката
позволява да допуснем, че отпечатъкът №3 всъщност е някой от
отпечатъците №2, които били направени около 1920г. по молба на
R.Eisler с позволението на
O.Wulff и които са послужили като
образец за художника A.Becker при
създаването на скицата ФИГ.1.
За жалост, обаче, никъде в литературата не открих дали до днес е
оцелял поне един от отпечатъците...
От друга страна върху корицата на
гореспоменатата книга е показано чудесно полутоново изображение на
оригиналния гравиран камък-медальон в зелен цвят
ФИГ.6. То буди у мене
доста въпроси. (i) Цветът на обекта е
зеленикав, което няма нищо общо с хематита.
(ii) По обекта се виждат пукнатини, които му придават вид,
сякаш е от слонова кост. Всъщност хематитат е крехък и така
напукан би се разпаднал. (iii)
Гравираният релеф е изобразен като изпъкнал, а от Каталога,
1909 знаем, че е вдлъбнат. (iv) На
всичкото отгоре изображението е обогатено с едно немислимо
богатство от светлосенки. Запитан изрично по този повод, авторът
Timothy Freke призна, че това
изображение не е снимка, а художествена възстановка
(artist’s reconstruction). Следователно,
изображението не носи автентична информация и може да ни заблуди в
детайлите.
Както се убедихте дотук, медальонът
няма щастлива съдба като физически обект. Не стига, че е бил
откраднат от музея и вече е загубен или унищожен, не стига че и
отпечатъците от него са в неизвестност, но снимките, рисунките,
описанието не са достатъчно качествени и коректни, както
подобава на предмет, за който се предполага, че може да има
висока археологична, историческа стойност.
От същата
непълнота и небрежност страдат и публикуваните тълкувания, за
които ще стане въпрос в следващия дял на очерка
ІV)
Досегашните мнения за смисъла и датировката
Тук ще цитирам хронологически
досегашните публикации и хипотези. Ще обръщам внимание на три
основни параметъра: А – сюжет; Б – надпис и В – датировка. Пак
напомням, че е нужна огромна предпазливост, понеже датировката
няма върху какъв обективен физически критерий да се опре, а
тълкуването на гравираните елементи зависи от предполагаемата
датировка – заплашени сме от омагьосан кръг.
Каталогът, 1909
СЮЖЕТ:
“Христос, облечен само с препаска, на кръста, който е укрепен в
земята с два клина и върху чийто връх лежи полумесец. Над него
седем звезди (планетите?). ... Забележителен е за историята на
религията, понеже Христос е изобразен на мястото на Орфей, а не
обратното.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Разпнатият е определен като Исус Христос. Очевидно се смята, че
Исус е изобразен на мястото на Орфей единствено поради
надписа “ОРФЕОС”. Ако надписът го нямаше, никой не би намерил
каквото и да е основание да свърже изображението с Орфей. На какво
основание се предполага еднозначна връзка между Орфей, полумесеца
и 7-те планети, какво общо има Орфей с планетите?
НАДПИС:
“Под хоризонталното рамо на кръста е разпределен надпис
OPФEOC BAKKIKOC.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Изобщо няма мнение за съдържанието и формата на надписа.
ДАТИРОВКА:
“ІІІ-ІVв.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Дава се два века неопределеност. Никаква обосновка – явно се
изхожда от най-общи съображения, че навярно е от времето на
ранното, все още недооформено, неканонизирано християнство, когато
единствено е бил възможен религиозен синкретизъм между него и
някакви идеи от орфическото учение. В това се предполага и
историческата ценност на обекта.
Eisler, 1921
СЮЖЕТ:
(стр. 54 и текст към фиг. ХХХІ) “Разпнатият Христос като Орфей.
Разпнатият Христос на кръста, чиято астро-мистична интерпретация
става очевидна чрез добавянето на полумесец и седем звезди –
най-вероятно плеядите или т.н. Лира на Орфей. Кръстът навярно
трябва да се отъждестви с ***, главните
звезди от съзвездието Орион, което в античността понякога е било
смятано за съзвездието на Дионис.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Категорично идентифициране на разпнатия с Христос.
Но съзвездието Орион съвсем не
изглежда като кръст – тук има нещо пресилено в тълкуването. Орион
има форма на доста разкривен трапец от 4 ярки звезди, а там,
където се пресичат мислените му диагонали, има още 3 по-слаби
равноотдалечени звезди. Нима е възможно просто ей така 4 ярки
звезди на небето (“главните звезди от съзвездието Орион”) да се
обявят за образ на кръст? Това не е сериозно като исторически
аргумент!
Сега пък 7-те звезди били не
планетите, известни в древността, ами звездният куп Плеяди, които
символизирали 7-те струни на лирата на Орфей. Откъде се взе това?
Да не би връзката на легендите за Орфей с Плеядите да е по-силна
от връзката им със 7-те планети?!
В астрономически смисъл плеядите са
плътна група, куп от 7 звезди (англ.
The Seven Stars, нем.
Das Siebengestirn), разположена в съзвездието Телец (Бик),
съседно на Орион. Когато плеядите изгрявали през месец май,
древните гърци започвали корабоплаването; когато плеядите
залязвали през ноември, гърците приключвали мореплававането за
годината. Самото име Pleiades идвало от
гръцкия глагол plein, който означавал
“плавам с кораб, греба, пътувам”.
А за струните на лирата – вижте част
V от очерка!
НАДПИС:
(текст към фиг. ХХХІ) “Надписът OPФEOC
BAKKIKOC е даден, за да идентифицира разпнатия Месия с
Орфей от Бакховите мистерии.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Изглежда, че няма нищо особено в надписа, което според Айслер да
заслужава да се отбележи.
ДАТИРОВКА:
(текст към фиг. ХХХІ) “Камъкът от пръстен, който вероятно е
принадлежал на човек, посветен в орфизма, и който се е обърнал в
християнството, без да се откаже изцяло от предишните си
религиозни вярвания, се датира към ІІІ или ІV в.сл.Хр. Във всеки
случай той не би могъл да бъда доста по-ранен, ако се отчете
късното въвеждане на разпятието в християнското изкуство.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Синкретично тълкуване дава основание за датировката. Все още се
допуска неопределеност от два века. Много по-ранен от ІІІ век
медалонът не можел да бъде, понеже тогава разпятието още не
фигурирало в християнското изкуство. Добре, а защо не може да бъде
доста по-късен? Има ли горна граница за поява на надпис от рода на
OPФEOC BAKKIKOC?
Eisler,
1925
(стр.338-340): “Един забележителен
цилиндричен печат от Берлин от ІІІв. сл.Хр. с надпис
OPФEOC BAKKIKOC
изглежда на пръв поглед, че изобразява висящия на кръста Христос
под полумесец и седем звезди, така че при съпоставката на
изображението с надписа се ражда предположението за
гностично-християнски или орфично-християнски синкретизъм. ...в
смисъл, че тук страдащият OPФEOC
BAKKIKOC в образа на разпнатия Месия на евреите е гравиран
върху камък-печат по поръчка на привърженик на двата култа.
[Дотук се припомня мнението на Айслер
от 1921г.! – б.м.Л.Ц.] Срещу такова
тълкуване има, обаче, сериозни възражения от историята на
изкуството. [Айслер се отмята от
старото си мнение! – б.м.Л.Ц.]
Най-напред, християнски изображения на разпятието изобщо не са
открити отпреди V или VІв.сл.Хр., а характерът на надписа не
позволява да се датира толкова късно цилиндричният печат – ако
изобщо придаваме значение на неграмотния [vulgär]
правопис.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Датировката, дадена за пръв път в Каталога, 1909, и тук
изобщо не се подлага на съмнение! Именно поради това се налага да
се оспори личността на разпнатия – не можело да бъде Исус, щом
медальонът бил толкова ранен (от ІІІв.сл.Хр.)!!!
Прави се някакъв намек за
неправилности в надписа, но не се обяснява. Защо надписът да
забранява по-късно датиране на медальона? Да не би след ІІІв. да
не е имало гравьори, които да са неграмотни в гръцкия език?
Изказано е следното важно
изкуствоведско твърдение, което възприемам: образи на разпятието
се появяват в християнското изкуство едва към
VІ-VІІв.сл.Хр.
“... за разлика от изопнатия,
стегнат Христос от раннохристиянските разпятия, който по-скоро
стои изправен върху стъпенката на кръста, отколкото да виси на
напречното му рамо, тялото на OPФEOC
BAKKIKOC виси по леко извита, почти напомняща творбите на
Праксител линия край дървото на мъченичеството, така както
християнското изкуство започва да изобразява Страдалеца доста
по-късно, при появата на S-образното
положение на тялото през готическия период.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Още едно важно изкуствоведско твърдение – едва в готическия
период (от ХІІ-ХІІІв., да речем) се изнамира композиционен похват,
чрез който да се преодолее застиналото, вцепененото изображение на
разпнатия Исус и да се раздвижи сцената вътрешно – чрез
S-образната извивка на тялото.
Всъщност се твърди, че АКО
разпнатият е Исус, то разпятието с неговата S-образна
извивка трябва да се датира доста късно, поне от ХІІ-ХІІІв.сл.Хр.
насетне! Въпреки очевидното стилово свидетелство за късен произход
на изображението на разпятието, Айслер не иска да се раздели с
датировката му от ІІІв.сл.Хр., и за да я запази е готов дори да се
усъмни в личността на разпнатия!
[Айслер
изказва тук нова хипотеза. – б.м.Л.Ц.]
“Човек не може да се освободи от впечатлението, че малкият предмет
по своя произход не е имал въобще нищо общо с разпнатия Христос, а
представлява единично, уникално изображение на някаква легенда,
която случайно не е оцеляла в писмен вид, според която Орфей
най-напред е бил разпнат и едва по-късно е бил разкъсан.
...Берлинският цилиндричен печат би могъл да бъде случайно
единственото свидетелство за мистерийна легенда за разпъване на
Орфей. ... И действително, ако никога не е имало езически мит за
разпнатия Орфей, а изображения на разпнатия Исус сред християните
от ІІІв.сл.Хр. все още не е имало, то как би могъл един гностик да
стигне до идеята да надпише едно все още неутвърдено в
християнското изкуство изображение с името на Орфей, ако в никой
орфически мит не се съдържа основание за такава връзка?”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Доста пресилена логика само и само медальонът да “произхожда” от
ІІІв.сл.Хр., а не от по-късно. Добре, ама никакъв мит за разпнат
Орфей не е намерен до днес. Няма и намек за такъв мит – било то в
писмен или изобразителен вид. Тогава?
“Пълна сигурност няма да добием
дотогава, докато откриването на някакво литературно предание за
разпъване на Орфей върху кръст не разсее всякакви съмнения в
тълкуването на Берлинския хематитен печат.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Айслер поне е достатъчно честен, за да признае слабостта на новата
си хипотеза. Мисля, че разпнатият най-вероятно е Исус и е съвсем
слабо вероятно да е Орфей. Поне при сегашното ниво на археологията
и нашите познания.
Campbell, 1968
ДАТИРОВКА:
(стр.24) “Фиг.9: OPФEOC
BAKKIKOC разпнат; около 300г.сл.Хр. ... Фиг.9 показва
цилиндричен печат от 300г.сл.Хр.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Изумително! Откъде предишната датировка – колкото и да е под
въпрос – се замени с нова, при това с претенция за много по-голяма
точност?! Пак никакви обяснения.
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Campbell сякаш смята, че медальонът е проява на
синкретизъм? Той просто буквално повтаря първата,
по-ранната хипотеза на Айслер (1921), от която самият Айслер
се отказва в публикацията от 1925г.
НАДПИС:
Надписът не подлежи на съмнение: Orpheus
Bakkikos.”
СЮЖЕТ:
“Седемте звезди представляват плеядите, известни в древността като
Лирата на Орфей, а кръстът напомня освен Христовия кръст главните
звезди *** от съзвездието Орион, което
се е смятало за съзвездие на Дионис. Полумесецът е вечно
уголемяващата се и намаляваща луна, която се затъмнила за три дни,
докато Исус лежал три дни в гробницата.”
Freke, Gandy,
1999
ДАТИРОВКА:
“Гипсов отпечатък от амулет във формата на пръстен-печат от трети
век сл.Хр.”
СЮЖЕТ:
“Това е гипсов отпечатък от амулет, който се пазел в Берлинския
музей, докато не бил изгубен през Втората световна война. Макар да
изглежда, че изобразява разпнатия Исус, той всъщност показва
мъките на езическия богочовек Озирис-Дионис.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Това си е просто втората, по-късната хипотеза на Айслер
1925: разпнатият бил Орфей, а не Исус. Но вместо да го цитират
достойно, авторите възпроизвеждат хипотезата му, като леко я
маскират по един любопитен начин: макар че върху медальона
изрично е гравирано името на Орфей, авторите го разчитат
като... Озирис?! Какво може да се каже за такъв подход към
нещастния легендарен тракийски певец?
СЮЖЕТ И НАДПИС:
(стр.13) “Амулетът показва разпната фигура, в която повечето хора
веднага биха разпознали Исус. Гръцките думи, обаче, наричат
фигурата Orpheus Bacchus, един от
псевдонимите на Озирис-Дионис.”
(стр.52) “Надписът под фигурата
гласи Orpheus Bakkikos, което означава
>>Орфей, който се превръща във вакханец<<.”
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Любопитен и засега единствен по рода си опит за разчитане на
надписа. “Озирис” псевдоним ли е на чутовния музикант “Орфей”, или
е негов шеговит прякор, нещо като Васко Кеца Найденов?
Al.Fol et al,
2000
Целия текст от тази книга съм
възпроизвел буквално в началото на настоящия очерк.
КОМЕНТАР Л.Ц.:
Al.Fol et al в текста цитират
Campbell 1968, откъдето вземат
основното тълкуване на образите, а рисунката, която показват, е
взета от книгата на Eisler 1921,
но не я цитират, както е възпитано.
В разсъжденията – нищо оригинално:
изобразеният бил Орфей, който случайно е изобразен в
класическата поза на Исусовото разпятие. Как ли се е получило това
случайно омешване?
Появила се е следната новина:
равнораменният кръст, който според Каталога 1909 на Вулф и
според Айслер 1921, приличал на 4-те главни звезди от
съзвездието Орион, според Фол бил просто древното означение
(“кръстче”) за главната звезда от съзвездието Орион. Нещата
избиват на астрология...
За 7-те звезди като струните на
орфеевата лира – вижте дял V от очерка.
В.Николова, 1999
На това място непременно искам да
обясня кога скицата на медальона се публикува за пръв път в
България и как после се появява в монографията
Al.Fol et al, 2000. Случайността ми
помогна да го установя. През 1999 две издателства – Тилия и
Издателството на БАН – публикуват с общи усилия книгата
В.Николова, 1999. Върху корицата й е възпроизведена рисунката
от книгата на Campbell, 1968 –
ФИГ.5, а на
страницата, предхождаща съдържанието, е дадено следното пояснение:
“Корицата се прави по личен печат от ІІІ в.сл.Хр. с
изображение-надпис разпнатия Орфей. За първи път публикуван в
Лондон през 1921г., тук се обнародва за първи път у нас.”
Тук почти всяка дума изисква
пояснение.
Най-напред:
“Личен” ли е печатът или не – това никъде не е разисквано нито
през 1921, нито от г-жа Видка Николова. Така че квалификацията
“личен” е под въпрос. “Печат” – също.
После: Никъде няма
надпис “разпнатия Орфей”! Има само надпис “ОРФЕОС ВАККІКОС”, който
евентуално означава нещо от рода на “Вакхическият Орфей”,
“Дионисовският Орфей” и др. под. Като отчетем и посочената
датировка IIIв.сл.Хр., установяваме, че
г-жа В.Николова просто безкритично повтаря най-ранната синкретична
хипотеза на O.Wulff и
R.Eisler 1921.
Накрая: Наистина в
Лондон R.Eisler, 1921 за пръв път
въвежда в науката този обект, но Айслер публикува
оригинална рисунка от A.Becker (тук -
ФИГ.1), а не
по-късния анонимен вариант (тук -
ФИГ.5), който
възпроизвежда г-жа В.Николова върху корицата на книгата си.
Последният се появява за пръв път едва в книгата
Campbell, 1968.
Забележете впрочем, че г-жа Николова не цитира никого!
Както и да е. Въпреки неточностите,
г-жа Николова действително за пръв път публикува в България
(през 1999) рисунката на чудноватия гравиран камък, която е взела
от монографията на Campbell, 1968.
Рецензент на книгата й е бил проф.Ал.Фол.
На следващата година излиза
монографичният сборник Al.Fol et al, 2000,
където: (а) никак не е цитиран приносът на г-жа В.Николова
за издирването на въпросната рисунка, но затова пък (б) нейната
неточност е заменена с друга, огледална неточност -
Al.Fol et al, 2000
публикуват оригиналната рисунка (тук
- ФИГ.1) от
труда на Eisler, 1921, но вместо
него цитират като източник труда на
Campbell, 1968…. Забележете
каква лавина от неточности за най-елементарни неща!
В.Фол, 2002
Българските недоразумения
продължават само след 2 години в книгата В.Фол, 2002. В
края на текста съвсем определено се описва медальонът “ОРФЕОС ВАККIКОС”,
но нито се показва на илюстрация, нито се цитира
източник.
Авторката настойчиво се
придържа към синкретичната хипотеза, от която Айслер се отказва в
1925г. Ето мнението й (стр.27): “Християнството намира благодатна
почва у траките, защото техният стар устен орфизъм клони
неудържимо към единобожието, персонифицирано в Сина на Великата
богиня-майка. ... този Син-бог, който ... е едносъщен и единен,
защото в двата си образа на Аполон и на Дионис обхваща цялостния
Космос. Изображения от Ранната императорска епоха представят Орфей
не само в познатата християнска метаморфоза на божи пастир…
но и на кръста. Разпнатият Orpheos Bacchicos
в позата на страдащия Христос е
най-плътното сближаване на орфическата вяра с ранното
християнство”.
Тук изразът “ранната императорска
епоха” замества “ІІІ в.сл.Хр.” и тази датировка не е обоснована по
никакъв друг начин, освен от силното желание на автора странният
медальон да увенчае ЛОГИЧЕСКАТА верижка от тракийския орфизъм към
ранното християнство, да послужи като ново археологично
доказателство, отлично от досегашните образи на добрия пастир…
Български му работи...
V) Моето
мнение
Основен белег на медальона е
неговата разнородност, еклектичност – той съчетава поне три вида
елементи, които от днешно гледище принадлежат към различни
религии, митове или знакови системи:
(1) Елементи, свързани с Исус –
разпятието;
(2) Елементи, свързани с Орфей –
надписът;
(3) Други елементи – полумесецът,
седемте звезди, двата клина в основата на кръста.
Оттук произтича и основното
изкушение на модерните изследователи-историци: да разглеждат
медальона като веществено свидетелство (доказателство) за
преплитането на орфизма с ранното християнство, т.е. като проява
на синкретизъм между религиите. Само такова тълкуване би придало
особена археологична тежест на медальона. В противен случай той ще
си остане обикновен предмет, поне докато се намери още някакъв
обект от този род.
ИЗОБРАЖЕНИЯТА НА РАЗПЯТИЕТО:
ХРОНОЛОГИЯ, ОБЛЕКЛО, ПОЗА, АНАЛОГИИ С ОДИСЕЙ, СВ.СЕБАСТИЯН И
ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
Кой е страдалецът? Според мене
колебание тук не може да има. Нека си признаем честно: Ако скрием
временно надписа OPФEOC
BAKKIKOC, би ли някому хрумнало нещо друго, освен че вижда
разпятието на Исус? Не! Надписът е единственият повод да се
търси орфическо тълкуване на образа. Да оставим надписа за
по-късно и да се съсредоточим сега върху образа.
Не ми е известно някакъв друг вид
екзекуция да е добила толкова широк отзвук в световното
изобразително изкуство, колкото разпятието. При това своето
налагане като културен факт, като символ разпятието дължи не на
собствени свойства, а единствено на връзката си с християнството,
на значението, което придобива в него, за него и чрез него.
Преклонението на милионите християни в продължение на повече от
две хилядолетия е осигурило на разпятието на Исус толкова мощно
културно присъствие, което няма равно на себе си в историята. И
все пак до подобна емблематичност съвсем не се стига леко.
Очевидно в Древния Рим от края на Старата и началото на Новата ера
разпъването на кръст е било толкова унизително и болезнено
наказание, че са били нужни повече от 5 века, за да бъде то
преосмислено от християните и да се превърне в техните очи в
символ на святост и величествена саможертва, в демонстрация на
сила и път към изкупление, в символ на безгранична обич. Този
мъчителен процес на преоценка се е осъществил приближено в
интервала между Ів., когато Исус бил разпнат, и VІІв., когато в
християнските храмове за пръв път се появили изображения на
неговото (именно неговото!) разпятие. В цялата световна история и
култура разпятието като знак се свързва само с Исус!
Разпъването на кръст като наказание сигурно не е било измислено от
римляните специално заради Исус и следовниците му, практикувало се
е и преди първи и след първи век. Но е безспорно, че то се вгражда
в световната култура (текстове и изображения) именно и само като
християнски символ, като “запазена марка” или “емблема” на тази
религия. Освен по повод на Исусовото мъченичество и във връзка с
християнските традиции разпятието на човек никога и никъде не е
било изобразявано.
В рамките на Римската империя между
І и ІІІв.сл.Хр. християнството се преследва. От началото на ІVв.
се легализира наравно с всички други религии. От края на ІVв. се
превръща в официална и задължителна държавна религия. Такава
остава и след разпадането на империята на две части, западна и
източна (Византия).
Изображения на Христос
върху кръста по принцип се срещат от Vв., но в черквите се
появяват едва от VІІв. насетне. В
черковните образи от VІІ-ХІІв. Исус е изцяло облечен
ФИГ.7. Към ХІІв.
дрехите му постепенно се редуцират, докато се сведат до
препаска около бедрата ФИГ.8
– точно както е показан впрочем и разпнатият върху дискутирания от
нас хематитов медальон! Ето един повод за по-късно датиране на
обекта [вж. М.Гонзалес-Уиплър 2003].
Позата на разпнатия върху медальона
също е много специфична – тя точно следва модела
S, който се появява в християнската
иконография доста късно, през готическото време – от ХІІв.
насетне.
Да уточним: в ранните
изображения тялото на Исус е изправено
ФИГ.7,8; но още
през ХІІв. се появява S-образната
поза на разпнатия ФИГ.9a,b.
Оттогава и до днес S-образната поза (в
ляв ФИГ.9a,b
и десен вариант ФИГ.10)
съжителства с изправената поза
ФИГ.11a,b,
без никоя от тях да взема решителен превес и да измества
окончателно другите! Следователно е налице още един повод за
по-късно датиране на медальона
[Eisler 1925].
По времето на Ренесанса се появяват
(макар и доста рядко) също разпятията на св. Андрей и св.Павел, а
и на престъпниците, разпънати на хълма Голгота заедно с Исус.
Да обобщим. Разпнатият на медальона
е Исус и никой друг. Това твърдение ни дава основанието по
стиловите белези (облекло, поза) да твърдим, че разпятието от
медальона не е раннохристиянско, а от готическия период насетне,
т.е. не може да се датира по-рано от ХІІ-ХІІІв.
Ако търсим на всяка цена някакви
подобия на разпятие в античните изображения, те в никакъв случай
не са с Орфей. Както самият Айслер честно признава
[Eisler, 1925],
не само образ, но и литературен намек не е открит сред легендите
за Орфей в такава посока. Античен паралел има – и то чисто
изобразителен, формален, а не по съдържание!!! – с Одисей. Както
се знае, когато корабът му минавал край острова на сирените,
Одисей настоял да го вържат за мачтата, за да може да послуша
омайната им песен, без да може да се откаже от пътуването си. И
тази сцена наистина е била многократно изобразявана от древните
гърци в последните векове на Старата и първите векове на Новата
ера ФИГ.12.
Известна е още една аналогия с
разпятието на Исус, но тя е чисто християнска и е доста късна.
Става дума за поруганието на св. Себастиян, който е бил привързан
към дърво, кол или колона ФИГ.13.
Има нещо парадоксално и забавно в
опитите на всяка цена в разпнатия от медальона да се види
Орфей. За целта, след като в митологията никъде не се споменава
разпъване на кръст, се допуска, че Орфей може би е бил разпъван
върху загадъчното “дърво на живота” и кръстът в медальона всъщност
не е христовият класически кръст, а версия на “дървото на живота”,
която случайно по форма съвпада с класическия латински
кръст! Оказва се, обаче, че положението е точно обратното! Никакъв
завързан и разпънат Орфей няма, но съществуват изображения (при
това сравнително късни) как Христос е разпънат не върху
традиционния кръст, а именно върху дървото на живота! И то е така
обилно разклонено, че съвсем несъмнено се отличава от кръста
ФИГ.14.
Що се отнася до тракиеца
Орфей, той по принцип е бил изобразяван много по-рядко
отколкото специфично гръцките митични герои и богове.
Дори когато все пак е бивал
изобразен, сюжетите са бедни в сравнение със запазените митове за
певеца. Доколкото ми е известно сюжетите са три на брой (вж.
например Й.Детев 2004).
Първият
сюжет е най-рядко срещан: Орфей, заедно с Евридика и Хермес, който
съпровождал двамата в подземното царство
ФИГ.15.
Вторият
сюжет представя как Орфей музицира с лира в ръка и омайва до
захлас хора и животни ФИГ.16,17
(от многобройните образи показвам тук само двата, които са
намерени в днешна България).
Третият
сюжет е гибелта на певеца, но тук се натъкваме на необяснимо и
интересно противоречие между словесните легенди и изобразителните
находки. Според легендите Орфей е разкъсан от менадите,
подстрекавани от Дионисий, а според откритите образи Орфей винаги
загива намушкан с копие, с прав меч или със сърповиден
тракийски меч от побеснелите жени-вакханки:
ФИГ.18,19. Особено
странно е, че все пак съществува изображение как вакханки
разкъсват мъж, само че мъжът изобщо не е Орфей, а тиванският цар
Пентей ФИГ.20
?! Такова разногласие в източниците е крайно смущаващо и трябва да
ни предпазва от лековерни съпоставки между текстове и образи!
Например, ако в текстовете за Орфей търсим много настойчиво
някакво указание, че евентуално той е бил някога разпнат...
Освен всичко това Орфей, дори и в
редките запазени изображения, никога не е представян гол или
само с препаска около бедрата, подобно на разпнатия в
медальона. Напротив. Той е или в типично тракийско облекло
ФИГ. 16,19,
издаващо етническия му произход (платнено наметало или кожи, на
краката кожени ботуши, на главата – фригийската шапка) или в
гърцизиран вариант е поне с хитон от кръста до стъпалата
ФИГ.18,21.
С други думи Орфей разпнат и още
повече почти гол би бил съвършено извън цялата съществуваща
изобразителна традиция!
На всичкото отгоре върху медальона
липсва задължителният (макар и недостатъчен) атрибут – лирата.
Тълкуването на седемте звезди като далечен намек за седемте струни
на лирата му не е убедително, пресилено е, когато опитаме да я
свържем с наличните и добре датирани изображения на Орфей от края
на Старата и началото на Новата ера. Там намираме лирата със 7-9
струни ФИГ.21,22,
с 4 струни ФИГ.23
и дори практически без струни
ФИГ.15,16.
Явно дори през ІІ-ІІІв.сл.Хр. броят на струните не е бил толкова
важен, поне от художествено гледище. Важна е била самата музика.
Наблягането върху числото 7, т.е.
върху числовата символика, не е характерно за “живото” присъствие
на легендарния певец в съзнанието на тогавашните хора, а за
схоластичното питагорейско развитие на някои идеи, свързани с
Орфей, в цялостна мистична орфична доктрина. Абсолютизираните и
канонизирани числови построения на философите-орфици изместват
прекрасните митове за певеца, умъртвяват художествената им сила
чрез самоцелна интелектуализация. Легендарният кръг за Орфей,
носещ поезията на своето древнотракийско начало, губи своята
емоционална изразителност и се херметизира в много тясно общество
от хора, “посветени” в мистични обреди.
Така че символиката на седемте
звезди от медальона – ако изобщо приемем, че тя сочи към лирата и
към Орфей – също клони към по-късно датиране на обекта.
ДОБРИЯТ ПАСТИР – ЕДИНСТВЕНАТА ЗАСЕГА СЕРИОЗНО ДОКУМЕНТИРАНА ЛИНИЯ
ОТ ОРФЕЙ КЪМ ИСУС
Ако много държим да намерим връзка
между легендите и образа на Орфей и християнството, то поне засега
медальонът с “разпнатия Орфей” никак не е надежден документ,
доказателство. Една връзка между Орфеевите легенди и ранното
християнство – при това добре документирана! – идва от съвсем
друга посока. От появата на представите за т.н. “добър пастир”.
Най-напред Орфей със съответното
облекло и лира се изобразява сред богове
ФИГ.15
или сред хора (траки!), които в унес слушат чудната му песен
ФИГ.21.
По-късно виждаме сцени, където той омайва и укротява с изкуството
си животни, включително хищни
ФИГ. 23.
После атрибутите на певеца Орфей – фригийската шапка и лирата –
изчезват, той остава в пастирско облекло, изобразен сред
умиротворени животни ФИГ.24.
Накрая намираме дори сцена, където животните са вече само овце, а
мъжът е в дълга до земята дреха и държи... кръст
ФИГ.25!
Мимоходом заслужава да отбележа тук, че мозайката от град Равена
на ФИГ.25
е едно от най-ранните изображения на кръста в християнски храм
(мавзолей) изобщо! При това още липсва дори намек за разпятието!
И така: представата за певеца, който
пее за хората, се допълва с образа на певец, чиято песен укротява
дивите животни, и сетне се замества с представата за благия мъж,
който като грижовен пастир се грижи за овце. Последният образ
кореспондира определено с представите за мисията на Исус и
апостолите му сред хората – да въдворяват облекчение и покой чрез
новата вяра. Но всичко това стои съвсем настрана от обсъждания
медальон!
КЛИНОВЕТЕ В ОСНОВАТА НА КРЪСТА – ИДЕНТИФИКАТОР ЗА ИСУСОВОТО
РАЗПЯТИЕ
Сега да разгледаме един любопитен
детайл от медальона – двата клина, забити в основата на ръста, за
да го укрепят вертикално. В многобройните стари християнски
изображения на разпятието понякога (не винаги!) има клинове, които
на брой са 2, 3 или повече. Явно няма канонична традиция за броя.
Освен това те винаги са скромно показани, малки по размер и с
върхове, скрити под земята – понеже са забити в нея. По своята
функция те са просто детайли, които искат да дадат реалистичност и
убедителност на сцената, но нямат никакво знаково, символно
натоварване! Затова художникът не ги изтъква и не ги натрапва на
вниманието на зрителя ФИГ.9b,
11b.
В медальона клиновете са особени.
Най-напред да отбележим, че от една
страна самото присъствие на клинове в основата на кръста е вече
една подробност, която е съвсем специфична за разпятието на
Исус от средните векове насетне и не оставя никакво съмнение
кой е разпнатият.
Но от друга страна в клиновете на
медальона има нещо смущаващо - те са изобразени по специален,
нетрадиционен начин: (а) незабити докрай в земята, а стърчащи
почти изцяло над нея (това противоречи на християнския иконописен
канон); (б) обединени в долните си краища, така че образуват
фигура, подобна на латинската буква V;
(в) несъразмерно големи, силно подчертани на фона на цялата сцена.
Забележете: в един медальон, който е
толкова малък, че няма възможност да се изобразят, например, дори
гвоздеите, приковаващи човека към кръста, изневиделица се появяват
непропорционално големи клинове, които се натрапват на зрителското
възприятие.
Трудно ми е да приема тези
странности като “несръчност на гравьора”, понеже всичките други
елементи в сцената са изработени достатъчно сръчно и
пропорционално. Затова не мога да се освободя от впечатлението, че
двойката клинове специално е използвана, за да се вмъкне в
медальона фигурата V като някакъв специален знак. Или изпадам в
мнителност?
Би могло, например, знакът V да е
латинска буква или цифра. Тогава неочаквано можем да направим
връзка със странния надпис върху медальона.
НАДПИСЪТ ВЪРХУ МЕДАЛЬОНА
Работата е там, че за разлика от
всичките цитирани изследователи, аз намирам надписа за
изключително странен, дори нелеп. Не става дума за формата на
буквите, а за езиковите характеристики.
Окончанията “-ос” в двете
имена сякаш ни говорят за гръцки език. Същевременно в гръцкия език
имената са съответно ОРФЕОС, BAKXOC,
ΔΙΟΝΥСОС [Обърнете
внимание на записа на звука “с”! До ІІв.пр.Хр. за него в гръцкия
има само класическа главна буква сигма Σ. Между ІІв.пр.Хр. и
VІв.сл.Хр. заедно с нея се появява и ползва и главната
лунна сигма С. В периода VІІ-ХІVв.сл.Хр. във византийските
текстове остава само лунната сигма С, като за нея се
появява, обаче, и малък вариант
z.
В новогръцкия език С-главно изобщо изчезва, а се ползва отново
само Σ-главно; същевременно, наред с малкото класическо
s
се ползва малкото лунно
z - макар и само в края на думите. –
б.м.Л.Ц.].
BACCHUS
е латинското име на гръцкия бог Бакхос или Вакхос или Дионис.
Излиза, че BAKKIKOC е гърцизирано
изписване на латинското име на гръцкия бог Дионис!
Сякаш гравьорът или поръчителят на медальона неграмотно се
опитва да наподоби гръцкия език, като може би добре знае
латински, но твърде слабо познава гръцки?
Надписът върху медальона е всичко
друго, но не и естествен. Подозрителна е тази особеност! Може би
нея е имал предвид Eisler, 1925,
като говори за “вулгарен правопис”? И никой историк досега не се е
постарал да коментира надписа от езиково гледище...
Не успях да получа засега
компетентно мнение на палеограф-елинист за съдържанието,
граматичните и правописните особености на надписа. Оставам само с
надеждата, че някой ще благоволи да публикува такъв коментар. На
мене лично надписът ми звучи като комбинация от епитет и име, т.е.
Орфей Вакхически или Орфей Дионисиевски. Нуждае ли се името Орфей
непременно от пояснителен епитет, какво е наложило да се добави
такъв?
Какво излиза тогава? Излиза, че
единствената “несъмнена” връзка на разпятието от медальона с
легендарния певец Орфей – надписът – всъщност е доста “съмнителна”
или ненадеждна. Ако звездите, луната и кръстът (като равнораменен
и без разпнатия човек) бяха достатъчно ясни знаци, свързани с
Орфей, нямаше да има никаква нужда от надписа. Щом е добавен
надписът, явно тези елементи не са категорично свързани с Орфей.
Но ако бе изобразена, например, комбинацията “лира + фригийска
шапка”, надписът щеше да дойде в повече, да е излишен. Забележете,
че и лирата сама по себе си не е символ точно и само на Орфей,
понеже не само Орфей е свирил на този инструмент - има старогръцки
изображения, където е показана богинята Атина, свиреща на лира.
С други думи, напълно е възможно
7-те звезди, полумесецът и евентуално V-образната двойка клинове
да са знаци за “нещо трето”, отлично както от Исус, така и от
Орфей, за което поне аз в момента нямам точна представа, понеже не
съм посветен в съответното учение...
ПОЛУМЕСЕЦЪТ
Накрая да се спрем върху полумесеца.
Като отделно взет и чисто художествен образ той не поражда
възражения у мене – нека си го има. Толкова интересно, вълнуващо и
нетрадиционно би било едно велико човешко страдание
(разпятието) да се покаже на фона на нощния космос със звездите и
луната, нали? Би напомняло Ботевата балада “Хаджи Димитър”...
Но полумесецът е съвършено чужд на
цялата многовековна традиция за изобразяване на Христовото
разпятие! Също така чужд е и на малобройните запазени изображения
на Орфей от края на Старата и началото на Новата ера. Опитите да
се тълкува полумесецът като символ на лунен бог (Менос), а защо
пък не и богиня (Селена? Хеката?), които по някакъв специален
начин на всяка цена да се свържат с Орфей, ми напомня
забавната математична дефиниция за многочлен от 4-та степен. А
дефиницията е следната: “Израз от вида ax4
+ bx3 + cx2 + dx + e, където
константата е не е непременно основата на натуралните
логаритми, но може и да бъде.”
Ако ще говорим за символи, то при
налагащата се по-късна датировка на медальона не можем да
пропуснем, че полумесецът по някое време се появява като символ в
исляма, но никога не е бил такъв в християнството. Появява се и в
някои окултни учения, които са извън днешните религии. Но това е
безкрайна тема.
Ще опитам да обобщя. Личното ми
впечатление за медальона отначало бе като у Айслер от
1921г. – орфическо-християнски синкретизъм. В този смисъл
разглежданият медальон би бил великолепно свидетелство за
верската търпимост и толерантност на древните траки в началото на
Новото летоброене, когато наскоро появилата се християнска религия
е била още недокрай разчленена, уточнена, дори визуално оформена.
В процеса на изследването, обаче,
установих, че датировката ІІІ-ІVв.сл.Хр. е необоснована, а
медальонът е твърде разнороден, странен и противоречив дори
от гледище на представите ни за религиозен синкретизъм. Наред с
това комбинацията от елементите му засега си остава съвършено
уникална, т.е. няма никакви паралели по света. Върху медальона
категорично е изобразено Исусовото разпятие по един несъмнено
доста късен маниер (не по-ранен от ХІІв). Добавен е и малко
странен надпис, който иска да извика в съзнанието на зрителя
представата за Орфей.
Времето след ХІІв. е прекалено
късно, за да се говори изобщо за синкретизъм между още
недооформеното и неканонизирано християнство и орфизма. Тогава би
трябвало вече добре да се е разбирало, че двете учения са
несъвместими и между тях са невъзможни неволни и/или поетични
смесвания. От гледище на тогавашното християнство медальонът
може се разглежда единствено като ерес, а от гледище на орфизма
(ако той все още се е вярвал и се е практикувал в средновековието)
– като доктринално невежество. Най-сетне сцената е допълнена с
полумесец и 7 звезди, за които не може да се даде еднозначно
обяснение, понеже са еднакво чужди както на Исусовата, така и на
Орфеевата ИЗОБРАЗИТЕЛНА традиция.
Затова в края на
изследването смея да твърдя, че днес нямаме основания да
разглеждаме медальона като археологичен обект с някаква
доказателствена сила за орфическо-християнски синкретизъм.
Самият аз съм разочарован от своето заключение, но това не е
научен аргумент. Не мога да вземам и да представям пред публиката
желаното за действително.
Не бих определил, обаче, медальона и
като фалшификат – не вярвам да е правен нарочно така, че да ни
заблуждава относно ролята и възрастта си. Той има своя вътрешна
логика, но тя изглежда е в рамките на някакво друго учение, при
това доста секретно. И тъй като ние не сме посветени в това
учение, логиката на хематитния релеф остава скрита за нас.
Засега любопитният медальон си
остава един изолиран странен предмет, от който нито можем, нито
имаме право да извлечем значителни исторически изводи. Най-малкото
е сигурно, че няма стойност за историята на траките, а тя в случая
е единственото, което ме интересува.
Илюстрации
|
 |
 |
|
Фиг.1 |
Фиг. 2 |
|
 |
 |
|
Фиг. 3 |
Фиг. 4 |
|
 |
 |
|
Фиг. 5 |
Фиг. 6 |
|
 |
 |
|
Фиг. 7 |
Фиг. 8 |
|
 |
 |
|
Фиг. 9а |
Фиг. 9б |
|
 |
 |
|
Фиг. 10 |
Фиг. 11а |
|
 |
Януари-май 2005, © Любомир Цонев
Следва
продължение >> |
|
Фиг. 11б |
|
|
