Инвестициите се увеличиха, осъществени бяха няколко ключови визити - тук дойдоха държавният секретар Колин Пауъл,

министърът на търговията Дон Еванс, висши военни и представители на американския Конгрес.

Това беше много важен период и се радвам, че бях тук, особено за да съм свидетел на влизането на България в НАТО, да отпразнуваме 100 години от началото на дипломатическите отношения между двете страни, а и не по-малко заради това, че в рамките на моя мандат беше построено това прекрасно посолство.

Промени ли се България за тези години?

- България се променя много бързо. Българите по природа са скептични, но според мен вече личи повече оптимизъм. Виждам много голям темп на икономическо развитие, особено в София и по курортите. Но все още има проблеми и България не е така добре икономически развита, както би могла да бъде. Мисля обаче, че нещата вървят на хубаво и тук започват да се вливат много повече инвестиции. След още няколко години промените ще се усещат повече.

Казвате, че България не се развива толкова добре, колкото би могла. Каква е причината?

- Страната имаше слаб старт след падането на комунизма и реформите не започнаха до 1997 България и останалите страни в Източна Европа бяха ограничени да се развиват икономически от комунизма и след това преходът беше много труден. Защото това не е само структурен преход, а и преход на манталитет. България обаче преодоля най-големите трудности и се движи все по-добре.

Как оценявате нивото на американските инвестиции в страната?

- През последната година американските инвестиции бяха най-много от началото на прехода и съм много горд, защото се наблюдава ясна тенденция американската икономическа активност да се засилва. Имахме няколко много успешни търговски мисии, особено в производството на храни и земеделието. Но има още много потенциал - ние имаме интерес да инвестираме в енергийния сектор, в технологии, в туризъм.

Очаквам в следващите години към България да потекат не само американски, но и всякакви други инвестиции. Страната може също да излезе на пазарите на Русия и Украйна, както и на традиционните си пазари в Близкия изток. Стратегически погледнато, тук е великолепно място, защото сте заобиколени от големи пазари. Въпросът е как ще използва тази позиция. Не знам дали САЩ някога ще станат най-големият пазар за България, но съм убеден, че инвестициите ще продължат да се увеличават.

Кога ще има развитие по въпроса за американските военни бази?

- Когато бъде създадено новото българско правителство, ще подновим разговорите - най-вероятно през есента. Надявам се те да приключат скоро.

Как очаквате да се развият българско-американските отношения, след като страната стане член на ЕС и в глобален контекст?

- България е силен партньор на САЩ на Балканите, тя е много отговорен международен играч и е наш партньор в НАТО. Тя е ефективен член на коалицията в Ирак, както и в Афганистан. Очаквам тези отношения да продължат.

А може ли тези перспективи да се променят при правителство с мандат и преобладаващо участие на БСП? Особено по отношение на Ирак?

- Запознати сме много добре с позицията на социалистите за Ирак, но смятам, че те са отговорна политическа сила. България има ангажименти към резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Ние ще продължим да работим с тях. Но аз мисля, че САЩ ще работят ефективно с всяко българско правителство, тъй като уважаваме свободния избор на българските граждани. Те са избрали лидерите си и е в интерес на САЩ да търсят начини да си сътрудничат с българските правителства, независимо дали това ще бъде кабинет, воден от социалистите или от друга сила.

Изненада ли е за вас времето, което отнема съставянето на правителство, и начините, по които това се прави?

- Не. Изборите показаха, че всички основни политически партии вървят в една посока - членството в ЕС, НАТО, демокрация, пазарна икономика. Вотът не излъчи една доминираща сила, а коалиция не може да бъде създадена за една нощ. В някакъв момент правилната коалиция ще бъде създадена, защото на страната й предстои много тежка работа до есента заради членството в ЕС.

Формирането на ефективен кабинет ще изпрати много важен сигнал към ЕС във време, в което той оценява страната. Надяваме се процесът да завърши скоро, но никой не очаква да е лесен.

Как оценявате появата на "Атака"?

- Това вече беше изненада. Защото България имаше репутация на толерантна страна, която избегна конфликтите на Балканите през 90-те години, породени от екстремизъм. Тази политическа партия взе 8%, което не е особено много. Мисля, че по някакъв начин отразява екстремисткия елемент в обществото, но, от друга страна, между гласувалите за "Атака" по-скоро преобладават хората, които смятат, че големите партии не задоволяват политическите им възгледи.

Вие нерядко сте критикували ДПС, че монополизира етническия вот. Как оценявате сегашния им резултат?

- ДПС получи сериозна подкрепа и трябва да уважаваме този сегмент на обществото, който смята, че тази партия ще защитава най-добре интересите му. Не мога да критикувам това.

Смятате ли, че новото правителство ще успее да завърши съдебната реформа?

- Важно е да се разбере, че в България има много компетентни професионалисти в съдебната система и между тях има мнозина, които са недоволни от начина, по който тя работи. И не става въпрос само за съдебната система, а и за полицията, за прокуратурата...

Правната система в България не е ефективна. И със сигурност това се отнася до борбата с организираната престъпност. Това е един от най-сериозните проблеми на страната. Организираната престъпност подкопава основите на гражданското общество, на демокрацията и е опасна за хората. Тя придава и лош имидж на страната пред западния свят. Двете неща са свързани - ако организираната престъпност е силна, тя прави работата на съда, прокуратурата и полицията още по-трудна, а ако те не оперират ефективно, това дава допълнителни възможности за организираната престъпност.

Трудността идва оттам, че трябва да има политическа воля за реформата. Моето усещане е, че гражданите очакват лидерите да се справят с въпроса и че те ще го направят. В дългосрочен план съм оптимист. Смятам, че е важно страната да осъзнае как изглежда отстрани, и затова чувствам отговорност да казвам тези неща на глас.

Вие и други американски служители бяхте доста критикувани от страна на прокуратурата - обвиняваха ви, че се намесвате във вътрешни дела.

- Тези критики са на хора, които не харесват това, което казвам. Но аз имам право да говоря открито. Мога да си го позволя, докато други не могат, защото се страхуват, че срещу тях могат да бъдат повдигнати обвинения.

Смятам, че злоупотребата с власт от страна на Главната прокуратура е основен проблем за страната. Повечето хора се страхуват да надигнат глас, за да не се стигне до ответни репресивни мерки. Като пратеник на моята страна аз го дължа на хората в България - да изразявам позицията на моята страна открито и свободно, когато има толкова сериозен проблем. Хората тук трябва да разберат, че могат да очакват повече от демокрацията. Атмосфера на заплахи и лоша съдебна система са неща, с които те са свикнали да живеят в комунистическата епоха. От демокрацията можеш да очакваш повече - справедлива и ефективна съдебна система, че правителството ще освободи страната от зависимостта на организираната престъпност.

Нито една страна не е перфектна. Моята също не е. Ние също имаме проблеми с корупцията и с организираната престъпност, но се опитваме да се справим и хората отиват в затвора. Престъпниците са преследвани, а чиновниците, които злоупотребяват с власт или заплашват хората, не остават дълго на постовете си. Мислех, че е важно да кажа тези неща публично.

Очаквате ли вашият наследник на поста да продължи тази линия?

- САЩ ще продължат да настояват за реформи в съдебната система, защото това за нас е важно заради компаниите ни, които инвестират тук, и заради гражданите ни, които пребивават тук. Политика на САЩ е да защитават тезата, че правовият ред е в основата на демокрацията.

Бих очаквал моят наследник да отстоява тази позиция, но не мога да кажа какъв подход ще избере и дали ще е толкова директен като мен.

Какви са вашите планове, след като приключи мандатът ви тук?

- През август ще попътувам. А след това ще поема новото си назначение в Белгия, в международния щаб на НАТО. Ще бъда в Европа още три години и ще мога да наблюдавам България от Брюксел.

С какво чувство си тръгвате от София?

- С гордост, но и с известна доза съжаление. Но тук създадохме много приятели и това намалява тъгата ни, защото се надяваме тези приятелства да останат.

- - - - - -

* Заглавието е на "Още инфо"