Как се прави Средновековие? Ето как. Просто блокираш сметището на един град за няколко дни. Няма машина на времето, няма Холивуд, няма компютърна анимация. Лесно, достъпно и евтино. Това е най-новото българско изобретение. И то може да се види в самата столица, на живо. Все още на живо. Казват, че било лето 2005, а градът носел мъдрото име София. Сега е по-добре да го наричаме със средновековното му име Средец. Смърди средновековно, вони средновековно. (Тук е мястото да предупредя по-гнусливите и сърдечно-чувствителни читатели да напуснат моментално този текст. По възможност и града.)

Миризмата на онова време, за което пишат хроники и романи, се носи навсякъде. Боклукът шупва и превзема тротоарите. Скитниците не успяват да приберат своя пай. Кучетата лаят настървено. Гълъбите са охранени и натежали като плъхове. Улиците миришат на ацетон. На гнило и разложено. Така е засега. Какво още следва, за да бъде възстановката пълна? Епидемия, чума, огньове, изнасяне с тарги…

Това, което се случва днес, е препълнено с толкова директна метафорика, че чак не е метафорично. София, пардон Средец, се оказва тежко болният човек в една държава, която инак си боледува хронично. Санитарките са се запилели някъде, вероятно до здравната каса, и този болник е оставен да лежи в собствените си отпадъци. Това също не е метафора, а конкретика и всекидневие. Оцелелите в болница ще потвърдят.

Тази криза идва откъм долницата на града. Бунтът, за да е пълна иронията, тръгна откъм бунището. То е останало последното нещо, което може да вдигне малко народ на крак. А щом катурна столицата, току-виж разклатило и държавата. Имаше нежни революции, оранжеви революции. На път е и боклучавата революция. Бунт и бунище. Странна, за да не кажа срамна, буквализация на неслучилите се български неща през всички тези години. Един от малкото граждански бунтове по ирония на съдбата сега заплашва да срине тъкмо града. Гражданите срещу града. Всъщност срещу лекомислените лъжи на един кмет и един общински съвет. Но кметът вече е недосегаем, съветниците нехаят.

Вечно закъснелите български бунтове. Нали този боклук, вече образно казано, години се трупаше под килима. Нали отгоре му седяха конкретни кметове, съветници, чиновници, правителства и премиери. Поне да беше седмица, две по-рано. Късно е сега, кметът е депутат, съветниците - и те. Прочее, защо премиерът не си стисне носа и не отиде на бунището. Искам да кажа при протестиращите. Да им поговори за разумното и постепенното. Все пак София, т.е. Средец, е 1/6 от държавата, следователно кризата е в някакъв смисъл национална. И държавническа. Затова е любопитно ще иде ли някой сега на бунището. Знам, знам, няма, само подхвърлям.

Всичко това може да се опише финално, извинявам се пак на чувствителните, с едно заглавие от някакъв млад руски писател. А именно - “Как мы обосралис...”. Так. Средновековно. Сега следва да си преживеем и пропуснатия феодализъм.