|
|
Здравей атакистче,
Пиша ти с къси изречения и ще
използвам най-пестеливи изразни средства. Няма да те убеждавам, че
Атака е фашистко образование на шестаци, което иска да те изязди и
да навреди на всички ни. Споко. Ще си говорим по човешки. Знам
отлично мотивите за тази глупост, но на теория. И днес ми излезе
късмета и си поприказвах с един от вас подробно и си направих
някои интересни изводи.
За облайването като норма на
отношение към света.
Що е облайване? Това е процес, при
който някакъв проблем, реален и актуален, се обговаря
продължително и напоително, от което обаче задължително не следва
нищо. Този проблем, който може да е правдив и наболял, естествено
те е връхлетял внезапно, той те е изненадал като гръм от ясно
небе, нищо, че е зреял с години и се е стоварил със страшна сила
на крехката ти, нищо не подозираща глава. Облайването винаги е
постфактум, никога преди проблема. Задължително е да се разкостне
максимално, но без да се навлиза надълбоко, да се потърсят де що
има пикантерии, ненужни подробности и да не се търси анализ за
причините. Ако има някакъв коментар в тази посока, то той по
правило ни отпраща в небитието, или носи пряк риторически дивидент
за облайващия, или пък го отнася някой от периферията.
Защото, както подчертахме, от
облайването не трябва да има последствия, тоест, да не произтече
посочването на онзи, който носи пряка вина. Ако има анализ, трябва
да има виновни, трябва да има обстоятелства, от които проблемът
избуява, трябва да има решение - облайването не прпедвижда нито
една от тези екстри, те изискват труд, енергия и отговорност. Ако
пък посочиш виновен - може да го отнесеш. Що ти трябва?
Когато няма отговорност, тогава
смисълът на облайването е само пряк келепир - средно положение, за
егото, има само във форумите... Думите трябва да имат сила, а
авторът да носи тази отговорност за тях и да застава с дупето си
зад нея, а като влага много, ще търси много, ще гони до дупка..
Така няма как да наплюеш невинен, щото утре ще те осъди и трябва
да доказваш правотата на думите си, а при облайването подтекстът
е, "Карай, дума дупка не прави”. Утре ще ти се наложи отново да
лаеш за коматче, щото "кучетата си лаят, керванът си върви.”
То и без туй кво ли е наред в тая
държава, всичко е пунт и пластика.
Забелязали ли сте коя е основната
думичка, която се повтаря в характеристиката на облайването - тя е
отговорност.
Пример за облайване е футболна
агитка в кибикцентър. Там живототрептящата тема е с кой крак
ритнал Ибрахима Гаи и как, ако бил ритнал с другия, кво щяло да
стане. Тук келепирът обаче е голът, славата и нездравото
възхищение.
Пример за облайване има колкото
искате в нашата преса. Тя цялата е такава, с много малки
изключения - даже колкото по-голям тираж има, толкова повече е
празното лаене.
Примери в другите медии - тоже.
Кабеларката Скат държи рекорда. Там нумеро уно е Вучков, секондо е
Сидеров. за втория ще говорим отделно. За третото място спорят
доста, но като че ли Маргарита е едни гърди напред.
Та значи, професорът културолог се
преквалифица в политолог - пенкелер, забива живототрептящи
проблеми на ежедневието с пяна на уста (съвършено буквално –
бел. ред.) говори за народа, контактува с „гласа на народа”.
Преди него тая работа беше патент на един друг измамник, че и
чужденец, светнат по проблемите на народа, който отиде на топло.
Щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно.
Смешно, защото чрез
гласа на народа, даден по импулсните
телефони,
професорът между другото направи
гуша. И защото с качеството на облайването си потвърждава
поговорката, че у нас секи прави това, което не разбира, и като се
знам къв съм инженер, не ходя на доктор. Тъжно, защото не е решил
нито един от тези проблеми, нито има хабер как да стане това.
Защото дава лъжлива надежда на обезнадеждените, че ги изслушва
някой. И защото мами, че политиката и нашия живот се решават чрез
облайване, с аргументите и средствата на футболната агитка.
И така: имаме пряка полза за
облайващия, никакво решение на проблемите, никаква отговорност
нито от говорещия, нито от слушащите го, а последните инкасират
пряка загуба-от импулси и скапани надежди
Като
пример за необлайване
мога да ти посоча "Господарите на
ефира". Проблем, анализ, виновни, решение. Проследяване до дупка.
Само че празното облайване стана
норма за медиите. Днес те се жалват, ама как тъй социолози,
журналисти и прочие останали изненадани от изборите. Защо?.Ами
защото облайването стана масова норма на поведение. Причините за
него са ясни - човек изначало е мързелив и върви по линията на
най-малкото съпротивление. Когато дойде промяната, всичко
забранено преди избуя. В стихийния стремеж към демокрация започна
бясно предлагане на забраненото. Започна борба на ловци за
потребности. Хората получаваха готови, смлени продукти и те се
възползваха с охота от тях, защото се намериха достатъчно такива,
които да им ги дадат. Така те забравиха да мислят и да търсят
подтекст, забравиха да гледат критично и трезво на ставащото около
нас. Имаш нужда от секс - чети, гледай порно. Имаш нужда от жълто
- на ти жълто, имаш нужда от всичко заедно - чети Вацко. За кво ти
е друго?
Върви това, което е вързано с
най-масовото търсене, с инстинктите. Това се търси - това се
предлага. Липсваха готови и способни, макар и скромно финансирани
медии, които да предлагат друго - продукт за мислещите. Тяхната
ниша се сви под натиска на останалите. Така в България се оказа,
че почти няма, с много малко изключения, популярна медия, която да
бъде трибуна на читави, мислещи и прозорливи журналисти, защото
началниците им, поради служене на Мамона, кастови интереси, или
просто от наложилата се от масовата култура некадърност,
предпочитат „момиченца” (по едноименната статия на Александър
Кьосев). Нашият „Таймс” със скромния тираж се оказа същият като
„Сън”, с големия тираж, защото просто на пазара не се предлага
нищо различно.
Аналитичният материал по проблемите
на всекидневието в претендиращите за сериозност се оказа заместен
от елитарно дуднене, философия за тясна маса, от която нито следва
нещо, нито има някаква полза. Втората алтернатива е предлаганото
връщане във времената от "Антени"и прощъпулващия "Поглед",
отупването от прахта на реторики и персони от ранната "Всяка
Неделя", сякаш отгоре над синца ни още дебне вездесъщата ДС, или
ние сме останали на същото място, или пък другата крайност - с
циничното празноглавие на сладкодумни въздухари и младежи със
съмнителни откъм житейски опит и общочовешки стойности нагласи.
В резултат - голяма изненада от
елементарно прогнозируеми неща. Това ли е дисекцията на мислещите
групи, таргет групата на претендиращите за интелигенция,
рупорите на мощната четвърта власт?
Трагедия!
Затова един Харалан го разхождат
като мечка от предаване в предаване, от вестник във вестник. А
Харалан просто каза очевидното, разказа прочетеното в а-б-то на
това, за което е учил - нищо особено, просто беше един от
малцината нормални.
Наложи се говоренето, посветено на
типажи от футболната агитка- „Карай ве, лаф да става”, заменило
проблемното, критично и анализиращо и отговорно обсъждане.
Медиите само отразяват нагласите ни.
Дали те са първопричината, или простотията на забогателия бай
Стама? Манталитетът на обговарването, вързан за бягане по линията
на най-малкото съпротивление, стана търсен и не остави шанс на
другото. Облайването служи и обслужва инстинктите и връзката е
доста проста. Маса: инстинкт, търсене+задоволяване=облайване, на
говорене и действие без стойност и без отговорност.
Облайването подменя естеството на
проблемите, като ги заменя с палиативно, лъжливо решение, защото
неговата цел не е решението на проблема, а изземването на душата и
ума на засегнатите от проблема. То всъщност не предлага начин, а
предлага илюзията като отговор. Подменя причината за явлението с
последствията й върху потърпевшите, търси общата съпричастност,
която да употреби за свои цели.
Затова то дава прости отговори там,
където ги няма, изобщо, прави сложното да изглежда просто. Не се
гърби с решението - търси ефекта на насоченото обединение, за да
го манипулира в полза на лаещия..
Така на Сидеров не му е нужна
действаща програма, която да изпълнява, не му са потребни
подробности по нея и като как ще станат, защото бидейки против
системата, на него всъщност би трябвало да му е нужен партизански
отряд и ятаци. Но той се натиска за парламентарна банка.
Тук примерът за облайване е
очевиден. Говориш срещу системата на демокрация, говориш с
антиконституционна риторика, „циганите на сапун, евреите са
врагове, които са ни обсебили”, говориш за накърнени права,
свободи и терор на едни над други и неспособност на обществото да
упражни защитата им. Накрая сядаш зад банката в „Къщата на злото”
с гласа на обезправените и онеправданите, точно както Азис сяда
зад сребристия „Мерцедес” и прави поредица от ритуали, за да ръчка
по скандален но доказано ефективен начин любовта на феновете.
Когато нещо в обществото е построено
на принципа на чалгата, демек е опряно на инстинкта, на низкото,
то винаги печели, но историята на човечеството доказва, че там,
където служенето на инстинкта побеждава в политиката, от това
следват само огромни беди.
Облайването, станало норма на
публично говорене, води до създаване и възход на масови популистки
партии, в които се говори с езикът на инстинктите, задължително
предвождани от водач, който гледа в бъдещето и сочи с пръст
враговете.
Нацизмът е забранен в цял свят по
една много проста причина. Винаги, когато някой такъв водач ползва
терминологиите и средствата на инстинкта, той непременно печели
любовта на масите. От инстинктите най-силни са разрушителните -
омразата и гневът. Когато служиш на омразата, противопоставянето
на едни за сметка на други става задължително -гневът трябва да се
насочи на някъде, да се канализира.
Напояваната с водите на омразата
нива никога не ражда плод. Там реколтата е мъка, сълзи, огън и
пепел - защото това са плодовете на омразата.. Винаги и по всяко
време в историята на човечеството.
Облайването стана норма в на
публичния ни живот. То влезе и в политиката, Решават ли се
проблемите на обезправените, унижените и оскърбените така? Може ли
инстинкта на разрушаването да даде някакъв друг плод?
Отговорете си сами.
И много поздрави от Сидеров. Той се
оправи. Вие му мислете. |
