●
Ако не оцени ерозиращия ефект
на Доган и на "Атака", до две години БСП ще замечтае за 50
депутати
●
Вариантите са: или старият
премиер с нови министри, или част от старите министри с нов
премиер
●
Доган е притеснен от
собствения си успех и е готов на всякакви отстъпки, само и
само да е в кабинета |
ДПС е горещият картоф за
политическите партии при всяко формиране на изпълнителната власт,
този модел на неизбежния "посредник" трябва да бъде променен. Тази
теза развива Румяна Коларова, преподавател по европейска политика
в програмата на ЕС "Жан Моне".
Кои са плюсовете и рисковете на
най-вероятната коалиция между БСП, НДСВ, ДПС?
- За БСП неизгодността на такава
конфигурация има няколко измерения. Първото е, че електоратът на
социалистическата партия е силно ерозиран от възникналата нова
формация "Атака". Това, което не се коментира често, е, че
изключително значимият срив в подкрепата за левицата (9-10
процента спрямо прогнозите) се дължи именно на "Атака". Макар
някой медии да я наричат фашистка, дясноекстремистка и т. н.,
всички постелекторални качествени интервюта показват, че за
"Атака" са гласували предимно избиратели на БСП. С други думи, ако
БСП се реши да управлява в коалиция с ДПС, не след четири, а след
две години дори електоратът на социалистическата партия вероятно
ще се свие поне с още 10 процента.
Ако не се разчете адекватно този
процес, на следващите избори БСП ще се види като една средно
голяма партия с не повече от 20 процента от реалните гласове. И
нищо чудно тогава 50-ина мандата в парламента да се окажат блян.
Една грешна коалиционна стратегия може да вкара БСП в криза,
по-тежка от кризата през 1996-1997 г.
Не е ли прекалено категорично такова
твърдение?
- Междупартийните отношения имат
своя логика. През 2005 става ясно, че БСП вече не е партията от
началото на прехода, която можеше да се реформира, можеше да кани
коалиционни партньори в рамките на предизборните си конфигурации и
да задържа своите гласоподаватели. Новото на тези избори е, че БСП
вече трябва да воюва за електората си и да отчита ерозиращите
ефекти на крайно левите идеологии.
НДСВ застрашено ли е от подобен
ерозиращ процес?
- Що се отнася до НДСВ, мисля, че
тази нова формация вече усети и осъзна заплахите от споделянето на
изпълнителната власт с ДПС. Пределно ясно е, че Доган вижда
съвместните действия в рамките на либералния алианс като
възможност той да трансформира партията си, привличайки
"неетнически" вот, т.е. привличайки в листите на ДПС не турци, но
обвързани с определени икономически интереси.
Доган се опита да приложи аналогична
стратегия през 1997 с някои бивши политици на СДС, сред които
най-популярните са Венцислав Димитров, Димитър Луджев, Желю Желев,
но те не бяха достатъчно харизматични, за да привлекат към Доган
центристки мислещият електорат. Царят има тази харизма и Доган
ловко я използва вече четири години. Ако той управлява още четири
години със Симеон, аз мисля, че тогава вече не 2-3 процента от
бизнесмените в градовете, а вече 10 процента ще решат, че за тях е
по-лесно да се договарят с Доган. Той им предлага доста
безпардонен и затова по-лесен модел за защита на интереси в
сравнение със схемата, институционализирана в НДСВ, където първо
трябва да се убеждават министрите, а след това да се надяваш на
личната благосклонност на Симеон. Такъв "двустепенен" модел е не
само несигурен, но и във възможностите само на много големи
играчи. Големият процент подкрепа, който ДПС получи във Варна
например, не е свръхмобилизиран турски и ромски етнически вот.
Това със сигурност са пари, които идват от различни бизнескръгове.
Особеното при конфигурацията
Доган-Симеон е, че Доган може да оцелее и в опозиция, и като малък
партньор в една коалиция. Докато за Симеон е някак неестествено да
е партиен лидер в опозиция или да участва в правителство, без да
заема министър-председателския пост. Може ли някой в България да
си представи Симеон като министър?
Задължително ли е Симеон
Сакскобургготски да участва? Думата би могла да тежи и отстрани,
ако личността е авторитетна?
- Само ако има ясната перспектива да
бъде избран за президент. Но дори и тогава той бързо ще стане
"аутсайдер" при вземането на оперативни политически решения.
Виждате ли въобще перспектива да
бъде "изпуснат" Доган в евентуално коалиционно споразумение между
БСП и НДСВ?
- Трудно. През изминалите четири
години в БСП се формира кръг бизнесинтереси, който разчитат на
игра, при която чрез Доган да се изнудва царят и политическите
лидери на БСП.
Но ако бъдат настъпени такива
бизнесинтереси, техните субекти могат да организират нелегитимни
контраудари и да дестабилизират всяка власт, преходът даде такива
примери.
- Аз съм убедена, че дори тези
кръгове, които днес отстояват трипартийната коалиция, при
внимателна преценка на ситуацията ще си дадат сметка, че всъщност
е по-добре те пряко да отстояват интересите без посредничеството
на Доган. Може би вече е дошло време за директно лобиране. Защото
политическите партии вече започват да плащат на изборите тежка
цена за своето задкулисно договаряне.
А освен това много по-лесно и ясно
се лобира при двупартийна коалиция. При трипартийна конфигурация
всяка от партиите може по някакви свои, неясни за обществото
съображения да блокира и най-добре осигурената лобистка акция.
Евентуалното елиминиране на Доган
няма ли да създаде етническо напрежение?
- Обратното. Етническото напрежение
се генерира именно от монопола на Доган върху турския вот, който
на тези избори вече е разширен и върху ромския вот. Това, което
ние имаме като постелекторални (следизборни - бел. ред.)
проучвания, е, че Доган специално е агитирал сред турски и ромски
избиратели плашейки ги с "Атака".
От друга страна, интервюто, което
той даде в шоуто на Слави Трифонов, показват пак наши проучвания,
е било отключващ момент за много хора при избора им да гласуват за
Волен Сидеров. Такова арогантно разголване на обвързаността на
Доган с бизнес интереси и такава политическа безпардонност за
първи път се срещат в България. И ни предстои да осмислим до какво
ще доведат.
Допускате г-н Доган да е търсел
умишлено ефекта на напрежението с поведението си в Шоуто на Слави
Трифонов?
- Не. По-скоро криворазбрана
откровеност, недооценка на ситуацията, зле разчетен ефект на опита
да коментира онова, което според него е същността и движещата сила
в политиката... Оказа се обаче, че откровеният цинизъм на Доган
подсили вота за Волен Сидеров; а агресивността на "Атака"
мобилизира турския и ромския вот.
Да се защитават бизнесинтереси е
нещо напълно естествено и рутинно в развитите демокрации. Онова,
което не е естествено и не е нормално, а по-скоро е патология, е
начинът, по който Доган защитава бизнесинтересите - не с отчитане
на реалните ползи и минуси от един или друг инвестиционен проект,
а със задкулисни маньоври в законодателната и изпълнителната
власт: говори се за социална цена, за бедни, за маргинални
социални групи, а се търси блокиране или прокарване на определена
сделка.
ДПС обаче впечатли с безпрецедентен
организационен ресурс и успя да мобилизира нечуван ромски вот.
- Купуването на гласове чрез масови
електорални екскурзии и с точно разчитане на цената на всеки глас
е наистина впечатляващо, но няма нищо общо с демократичните
практики. Подобна добра организация съществуваше и в Южна Италия и
до голяма степен стана причина за сриването на партийната система
там. Другото име на този вид мобилизация на вота се нарича мафия.
И това са първите стъпки към организиране на мрежи, при които
цялото население зависи от един патрон, с който се прави
договарянето колко струва колективното действие на цялата група -
в нашия случай ромски род.
С две думи, вярвате ли, че г-н Доган
ще бъде някога заобиколим фактор?
- Истината е, че в последните
действия на Ахмед Доган може да се долови известна паника. На тези
избори ДПС постигна успех, какъвто самият Доган може би не е
очаквал. Усещането му, че неочакваният му успех го е направил
нежелан или излишен в лявоцентриската кабинетна конфигурация, го
накара още в изборната нощ да обяви, че той ще бъде посредник при
договаряне на кабинета. А в понеделник първото съобщение, че
започват договаряния за съставяне на коалиционно правителство,
дойде пак от централата на ДПС. Като опитен политик Доган си дава
сметка, че този път като че ли е пренавил пружината - до степен да
стане "ненужният трети" в партньорството между НДСВ и БСП.
Вярно е, че в БСП има задръжки за
коалиране с НДСВ, както и обратното. Логиката, че Доган е
посредникът, който ще облекчи преодоляването на натрупаните
взаимни задръжки и предразсъдъци има огромна цена, която и двете
партии ще трябва да платят. Привидното удобство при съставянето на
кабинета е една от многото уловки, които Доган е подготвил за
двамата "големи" партньори. От досегашното му участие в
изпълнителната власт е ясно, че след първата или втората година на
управлението той започва ловко да изнудва чрез дестабилизация на
кабинета или блокиране на ключови решения. Все пак според мен в
момента Доган е притеснен и е готов на всякакви отстъпки, само и
само да е в кабинета.
Остава открит въпросът доколко БСП и
НДСВ си дават сметка, че всъщност разполагат само с един шанс да
съставят кабинет - в рамките на първия мандат. В рамките на
конституционно възможния "първи рунд" те трябва да се споразумеят
за взаимно приемливи отстъпки по два въпроса: кой е премиерът и
кои са министрите. Възможните варианти са принципно два: или
старият премиер с напълно нов комплект министри, или част от
старите министри с напълно нов премиер. Но и в двата случая
печелившият формат на лявоцентристкия кабинет е двупартийна
коалиция между БСП и НДСВ.
- - - - - -
* Румяна Коларова е преподавател по
сравнителна политология в СУ "Св. Климент Охридски" |