03-07-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

1 юли 2005 12:45

Джулая

Още инфо

 

Някакви младоци, родени в края на 50-те или началото на 60-те години, решиха да отбелязват Джулая на 1 юли. Грешка! Тотално е сбъркано.

Истинският Джулай трябваше да се състои на 15 юли 1974. Така го брояхме в казармата онези измежду нас, които бяха приети във висши училища и изчакваха увлонение, за да почнат, най-сетне, да се образоват. ОСН - тази нелепа абревиатура вълнуваше сърцата ни, понеже зад нея се криеше още по-нелепото изречение "Огън, служба не остана", каквото и да означава това. Изречението е от четири думи. Абревиатурата - от три букви. Две години военна служба не ми стигнаха да разбера как се получава това литеро-лексикално образование. Но зад него стоеше винаги най-важното число - колко дни още ще лежим по наровете, ще надяваме въшкарниците и ще трамбоваме безсмислено по плацовете.

За нас, приетите във ВУЗ от набора, влязъл в казармата през есента на 1972, нямаше никакво съмнение - до 15 юли 1974. Така бе решил Тато за Владко, който врочем се уволни с още неколцина синчета на тоз-оня именно на 15 юли 1973 под предлог, че били кандидат-висшисти. (Истински случай от онова време: Владко се чупил от шезеото в Плевен и по обед заседнал в кафето на "Ростов". В ранния следобед вече е леко подпил. Влиза взводният му, успял междувременно, след адски изморителния труд по отбраната на социалистическото отечество, да се преоблече в цивилни дрехи. Вижда школника Живков, леко развеселен. "Школник Живков" - пита цивилният лейтенант - "Кой Ви пусна в отпуск?" "Връзки, копеле, връзки!" - отговаря школникът. Случаят може да бъде свидетелски потвърден от живи плевенчани.)

Ами и ние бяхме кандидат-висшисти, така да се каже. Две години пяхме July Morning и си представяхме как на 15 юли 1974 ще looking for love и leaving for home. Всичко това разбира се - аt the sound оf the first bird singing.

После някакви младоци се изтъпаниха на морския бряг и обявиха за Джулай Първи юли. Добре, бе момчета, нека да е първи. Но първият Джулай беше петнайсти...

И не се състоя. Тогава ни привикаха началник-щабовете, за да ни съобщят, че уволнението ни се отлага "до второ нареждане". И понеже в нашия набор нямаше особено видни синове на особено видни членове на политбюро, второто нареждане го дадоха на 25 септември.

И пяхме за първи път като свободни хора онова парче на "Юрая" в една късна и особено студена септемврийска утрин:

There I was on a July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

 

...first bird singing...

...the night behind me...


At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
I’ll be looking for you
La la la la ¡­

I was looking for love
In the strangest places
Wasn’t a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la ¡­

There I was on a July morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

 

 

 

 

 

 

 

...and a road of my own¯...

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо