28-06-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

28 юни 2005 18:20

Следизборни сценарии

Вотът ще определи кой да влезе в парламента, политиците - кой ще управлява

Екип на "Лидер"

 

Непосредствено преди изборите напрежението сред политици и анализатори отново нарасна. Последните се разделиха на две групи. Първата смята, че дистанцията между БСП и НДСВ се е увеличила, въпреки че НДСВ и останалите десни партии са прибавили проценти спрямо предишните си резултати. Втората група споделя мнението, че след изказването на премиера Симеон Сакскобургготски се наблюдават промени в електоралните нагласи и вече нищо не е ясно. Според тях изборите на 25 юни са трудно предсказуеми – подобно на парламентарните през 1991 и президентските през 2001. Дадените по-долу сценарии са направени въз основа на първата хипотеза (вж. графиката).

1.Кабинет БСП–ДПС е най-вероятният сценарий. Той има два възможни варианта:

а) БСП получава абсолютно мнозинство. Този вариант е много възможен, като се има предвид големият брой партии, за които се очаква да „унищожат“ гласове. Ако една от двете десни формации, които са на ръба на 4-те процента (БНС и ДСБ), не влезе в парламента, вероятността БСП да има абсолютно мнозинство нараства допълнително. При този сценарий почти е сигурно, че БСП ще преговаря с ДПС и дори НДСВ. Ако Симеон Сакскобургготски откаже участие – както се очаква, вероятно ще се формира правителство на БСП—ДПС.

Известно е обаче, че партньорството с ДПС има много противници сред левицата. Същевременно, според вътрешни източници, лобито на ДПС в БСП е изключително силно и подобно на „Новото време“ в НДСВ в лявата коалиция ще има не по-малък брой депутати, лоялни към движението на Ахмед Доган. Вероятността на този вариант обаче идва най-вече от силните фигури в БСП - Румен Петков и президента Георги Първанов. Държавният глава ще защитава включването на ДПС в кабинета, защото му трябва подкрепата на движението за президентските избори през 2006.

б) БСП няма абсолютно мнозинство и ДПС е единственият коалиционен партньор, защото НДСВ отказва да участва. При такъв вариант ДПС ще бъде в същата позиция, в каквато досега бе НДСВ. Не е ясно обаче дали БСП няма да успее да намали загубите си поради по-големия си политически опит. При коалицията БСП—ДПС външните заплахи ще са далеч повече. Първо, за разлика от коалицията НДСВ—ДПС тази ще е значително по-непопулярна. През 2001 ДПС беше вън от властта 6 години. Днес, след 4 години управление, настроенията срещу ДПС, макар и прикрити, са много силни – заради „кадровата политика“, привилегироваща лицата от турски произход, и особено заради „българските кадри“ на ДПС. Анти-ДПС нагласите може да се изострят допълнително в зависимост от изборния успех, свързан с „електричеството на ромите“ и „гласовете от емигранти“. Например, ако ДПС преиграе с докарани от Турция гласове и надмине 50-60 хиляди гласа. Второ, БСП има много по-малка подкрепа в сравнение с еуфоричната такава на НДСВ от началото на мандата му. Коалиция БСП—ДПС ще извади отново на бял свят много от етикетите, използвани през периода 1990-1991, че това е „партията на хранените“ - пенсионерите, малцинствата (турско и ромско), социално слабите и т.н. И въпреки че опозицията едва ли ще успее да активизира улицата както през 90-те години, всяка политически непопулярна стъпка на коалицията ще бъде атакувана под мотото: „Храним нейния електорат и нейната клиентела.“

2. Кабинет БСП–НДСВ—ДПС е средно вероятен вариант. Тук има различни форми на проява. Основният проблем на този вариант е, че той съдържа различни рискове за НДСВ:

а) Ако БСП са готови наистина да търсят НДСВ за коалиция и имат абсолютно мнозинство, тогава заявеното от Симеон Сакскобургготски намерение да не се подкрепи правителство на БСП може да се преодолее с обявяването на „експертно правителство на широка основа“. При варианта, когато БСП има абсолютно мнозинство, включването на НДСВ ще изглежда подарък пред левия електорат, но стратегически правилно заради изброените по-горе аргументи. В БСП в сегашния момент има спор какво точно носи това. Ако се остави жълтата партия извън управлението, това, от една страна, може да доведе до нейното разцепване с много варианти, като най-рисковият за БСП е отваряне на пространство за дясно обединение и силна дясна партия.

При оцеляването на НДСВ се очертава сходен рисков вариант – НДСВ да стане обединител на дясното пространство, като се атакува лошото ляво управление. За НДСВ включването в този вариант на коалиция може да се разглежда също като стратегическа стъпка, за да се избегне разцепването на партията и да се представи участието като „жертва в името на бъдещето на страната“ с цел промени в конституцията.

б) Ако БСП няма абсолютно мнозинство, вариантът за привличането на НДСВ в коалицията става в пъти по-важен. При такъв сценарий обаче въпросът е на колко най-малко ще се съгласи жълтата партия. И как ще се реализира нейното участие. Дали това ще е вариантът "Велчев" – постигане на споразумение във втория кръг, когато НДСВ получи мандат, или договаряне на експертно правителство с мандата на БСП.

в) Вариант, при който НДСВ и ДПС правят либерална коалиция веднага след изборите при отсъствие на абсолютно мнозинство на БСП. Целта е да се получи максималното от БСП. Подобен вариант изглежда напълно в стила на двама рационални играчи каквито са лидерите и на двете формации.

г) Експертно индивидуално участие. Тук проблемът е дали подобно споразумение ще бъде постигнато със Симеон Сакскобургготски или с отделни депутати от НДСВ. При първия вариант това означава „скрито влияние“ с дългосрочни цели. Вторият вариант е заплаха за разцепване на НДСВ. Според експерти обаче сегашните листи на жълтата партия са съставени по един основен критерий - лоялност към лидера Сакскобургготски. В този план възможността например някой депутат да напусне НДСВ, за да получи пост, изглежда малко вероятна.

3. Десноцентристко правителство е малко вероятен вариант. При него има поне три основни версии:

а) Правителство от 4-5 десноцентристки партии, включително ДПС и ДСБ. Ако сегашните резултати от проучванията на общественото мнение се запазят, това е напълно реалистичен вариант поради факта, че на БСП няма да му стигнат мандатите дори и една от десните партии да не влезе (това може да е както ДСБ, така и БНС). Най-голямата трудност за съставянето на подобно правителство ще бъде получаването на подкрепата на ДПС. Много вероятно е движението да предпочете левицата, защото ще може да получи много повече. Този десноцентристки кабинет би бил и много нестабилен, като се има предвид, че БНС, ОДС и НДСВ са твърде нееднородни политически сили. В него малките играчи могат да изнудват големите и да се стигне до блокиране на важни стъпки в много по-тежък вариант от това, което се случваше през последните 4 години.

б) Правителство без ДПС е възможно, но за да се случи тази прогноза, трябва всички десни партии да влязат в парламента и освен това сумата на гласовете им заедно с тези на НДСВ да нарасне с 2-3 % спрямо сегашния момент. Този вариант се основава на прогнозата, че почти 3/4 от 15-те процента колебаещи се гласоподаватели ще гласуват срещу левицата.

в) Правителство на НДСВ—ОДС—БНС. Това е предпочитаният вариант и за трите партии, защото за тях политическите формации на Ахмед Доган и Иван Костов са силно нехаресвани – както от елитите им, така и от електоратите им. Подобно правителство е най-близко до сегашната политическа линия и ще запази статуквото. Вероятно ще е и най-стабилната форма на десноцентристко правителство. Необходимо е да припомним, че надеждите за промяна в полза на управляващите в последния момент на база "нерешили" ги имаше и през 2001 г., но практиката показа, че те или не гласуват, или част от тях гласуват за победителя. Същевременно трябва да се отчете и ситуацията, че през 2001 г. имаше големи очаквания и голям протестен вот – нещо, което сега като че ли отсъства.

По темата работиха Тихомир БЕЗЛОВ, Димитър ДИМИТРОВ и Светлозар ПЕТКОВ

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо