“През
нашия разбунен век комунизмът беше един от главните подбудители и
извършители на братоубийствата. Казват, че си бил отишъл. С голямо
безпокойство бих отвърнал: "Чул ви господ!"”
Георги
Данаилов, из ” Безсилието на паметта”
Една
новосформирана партия с агресивното име Атака не само проби
четирипроцентовата бариера на проведените на 25 юни парламентарни
избори и влезе в парламента, но се представи по-добре и от трите
демократични партии (коалиции) вдясно, които на предишните избори
бяха част от ОДС – ОДС, ДСБ и БНС. Казано е, ама кой да чуе:
“Когато двама се карат, трети печели” (в случая спечели
агресивното невежество на ксенофобията). Разбира се, казано и
друго:
“Когато
Боговете искат да накажат някого, първо му вземат ума.”
Като
резултат – бившето ОДС, разделено на три взе “почетните” три
последни места от “класиралите” се 7 партии.
Нашите
т.нар. десни политици излязоха дребни балкански лидерчета, за
които не каузата на демокрацията се оказа важна, не и България и
нейното европейско бъдеще, а дребните им препирни ”кой да води
бащина си дружина’, макар че СДС не им е бащиния!
Каза им
Едвин Сугарев, че дясното обединение НЯМА алтернатива, ама кой да
чуе?! Каза им Филип Димитров, ако мислят за България да си
налегнат парцалите и да седнат да преговарят за предизборна
коалиция, ама кой ще ти сяда – по-важно беше да си дърпат косите
един другиму.
Като
резултат от помията, с която се заливаха един друг нашите
“демократични сили” и “демократи за сила”, много хора не отидоха
да гласуват, а други гласуваха за НДСВ, което беше все пак
по-разумно, отколкото да си седиш у дома.
И ето -
партията, започнала демократичните промени в България и начертала
европейския път на страната се разпадна на малки парченца и се
маргинализира заради себичността, себелюбието и властолюбието на
пишман лидерите си, а България е в ръцете на предрешени на
социалисти комунисти, на новоизлюпени нацисти и пр. Има ли
изненадани?
Може и да
има, ако не са следили събитията от последните 2 години.
Още преди
две години – през април - май 2003 Едвин Сугарев предрече този
злощастен завършек и беше натирен извън СДС от обединилите се
срещу него Иван Костов и Надежда Михайлова с думите, че бил
търговец с политическото тяло на СДС, казани от Костов и с
надеждата на Надежда, че щял да намери някъде подслон.
Да я питам
сега нея при кого ще се подслони – при Петър Стоянов ли, който
немА дори приличието поне да изчака докрай изборните резултати и
побърза да й иска оставката. Същият този Петър Стоянов, който три
пъти се отрече от СДС заради пустите президентски избори.
А Иван
Костов, комуто все бяха потънали гемиите на миналите избори,
когато неговата партия спечели над 18% и беше втора сила, сега
сияе от жалките си 6-7 % и петото си място. Същият този Иван
Костов, наричащ себе си ДЕМОКРАТ, който предизборно припяваше на
комплексарите - фашизоиди от “Атака”, когато намекваше за “излезли
от контрол малцинства” – виж
интервюто на Костов пред Фокус Пирин.
Същият този
“демократ” Иван Костов, който на 13 май 2003 в отговор на
предложението на Сугарев лидерът на СДС Надежда Михайлова да се
яви на дискусия с членовете и симпатизантите на СДС, дръпна
следната болшевишка реч:
“Председателят на Партия НЕ СПОРИ с членове на партията!”
Същият този
Костов, който нарече Сугарев търговец с не знам си кое тяло и
заяви по болшевишки: “Аз винаги ще подкрепям Председателя на
Партията”, но само няколко седмици по-късно откри каноничен огън
срещу същия този Председател на същата тази партия.
Морал ли?
Не. Безсрамие!
А иначе:
българския парламент след избори 2005 е това, което сме заслужили,
благодарение на действия и бездействия на политици и граждани,
гласували и негласували. Да ни е честито! |