27-06-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

27 юни 2005, 14:40

СЛЕДизборно студио'2005:

Напред към миналото

 

Белчо Дончев

 
Посвещавам на най-новите Румени лица в БСП, на пожълтелите аристократични лица в НДСВ, на гьосуратите от лицата в ДПС, на това, което на Атака минава за лице, но си е чист задник и на онези никому неизвестни и несъществуващи лица с хладни умове, чисти ръце и горещи сърца, които стоят зад, над, във, между и около всички тях, а и нас! Да са ни честити отново!

 

Да сковаваш кофражец,

да слагаш тук-таме железца,

да забъркваш бетонец

                   от някяква си неизвестна марка,

да измазваш със вар и калчица,

                   за да направиш кошарка

                   и да запалиш в нея огън

за теб

и за твойте дечица –

звучи пасторално,

но е банално,

остаряло

и

индивидуално.

 

Истината е другаде.

Индустриално!

Вместо колиба – град!

Не за някого си – за цял народ!

Значи – завод!

Значи – комбинат!

 

А в тях, така да се каже,

         ще пеят железни кофражи,

         ще святкат заварките,

         ще се контролират марките

от погледа безпристрастния, строгия,

на внесена от изток технология,

която не знае предели

в превръщането на хората в панели –

         еднакво дозирани,

         еднакво армирани,

         еднакво формирани,

преформатирани,

         правоъгълни и номерирани,

         бих казал – програмирани,

което, макар и донякъде кафяво-розово-сиво,

е ясно,

управляемо

и по своему- красиво!

 

Не ме гледайте накриво

Технологичното изделие

                   не е ръкоделие.

То не се интересува

                   добре ли е,

зле ли е,

дали е щастливо?

То дори не е живо.

То просто съществува!

За него няма Душа,

                   няма Бог,

                   няма Идея,

                   няма Изкуство,

                   няма Култура.

Има вода, цимент , чакъл

и арматура.

За него Слънцето не се мотае

         там горе, по небосклона

         поради разни научни теории,

         поради разни митични истории,

а просто, за да произвежда калории,

         които по-бързо втвърдяват бетона.

За него няма Вчера,

         няма Утре,

         няма Днес,

за него дори любовта

         е технологичен процес,

         мултипликация

         на технологичното изделие –

         в технологична нация!

 

За това – стига безделие!

Стига миражи!

Технологията е жива!

Червените до кръв кофражи

         нямат алтернатива!

Те ще разрешат

         човешката ви дребна драма!

 

Тоест,

пътят е един!

И никакви други пътища

няма!

...........

 

 

Необходими лексикални разяснения

 

Хомо Сапиенс - обажда се съвсем навреме скапаният ми мозък - никога не е бил монолитен, еднороден и еднотипен. В самото си начало например, той е бил предимно Хомо Логос - Говорешият Човек. По късно се оформило второ течение - Хомо Скриптус - Пишещият човек. С появата на киното, радиото и телевизията една огромна част от него бавно и необратимо се превръща в Слушащо-Гледащият Човек. Не знам как е на латински. Може би Хомо Ото-Офталмологус. Жесток удар, право в сърцето на Хомо Сапиенс забива създаденият от него самия Хомо Комуноидус - Комуноидният Човек. При него Разумът отсъства като причина, поради което следствието се нарича Хомо Панеликус - Панелният Човек. Хомо Сапиенс напълно изчезва с естественият преход на Хомо Панеликус и Хомо Комуноидус в съвършено нов общ вид - Хомо Руменоидус: Руменоидният човек. Руменоидният човек е изключително проста смес от Хомо Чалгикос - Човекът Чалга, Хомо Трифоноидикус, Хомо Трудовакус - Човекът труд, Хомо Кеворкоидикус,   Ченгесарикус нон Хомо и Хомо хомо Азис. А когато към  всичко това се прибави и Хомонархос Кобурготикус, се получава световно неизвестния психо-биологичен екстраполоиден:

 

Хомо Електоратикус Булгарикус нон Сапиенс! ;

 

Да ни е честит и той!

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо