25-06-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

25 юни 2005 14:50

Ти слушаш ли чалга?

Наум от Клуба на "Още инфо"

 

Ти слушаш ли чалга? Не слушаш, зная – щом, си тук. Тогава не бива да позволяваме чалгата да бъде интонационна среда, нали?

Защото в политическия ни живот има такава сериозна опасност.

Има една партия, която е чалгата на българската политика. О, ще креснат някои - аз не слушам чалга, но ми харесва тая партия. Слушаш, слушаш, знам те аз.

Тази партия е чалгата на българската политика, нейния най-нисък пласт, тинята. Чалгата напира да ни обземе и ние не знаем как да я спрем. А може ли изобщо да се спре сега?

Тя трябва да се преживее, да се преболедува - просто няма друг начин, освен един, и то палиативен. Нито може, като един Васил Найденов да се сбориш с нея, нито като естрадните певци, досущ нашите партии, да се обявиш срещу нея в съвкупност. Ръгайки примитивизма, инстинктите и егоизма у поразените, предимно неукрепнали индивиди, тази музика се разпространява сред тях със скоростта на епидемия, тя става норма на живот и култура. И никакви разумни и рационални агументи не могат да й повлияят. Затова, не е прав Кошлуков онази вечер, като обяви, че сме проспали събуждането на фашизма. Просто нищо не можеше да се направи сега, а трябваше далеч по-рано и от тези, у които беше властта. Сега всички вопли срещу нея, всички анализи и журналистически плиткоумия, които ще се излеят след изборите само наливат масло в огъня.

При икономически, политически и духовни кризи чалгоманията се превръща в епидемия. Легитимирайки аутсайдерите и посредствеността, тя ги учи , че е достатъчно да се държат според вътрешната си агресия и примитивизъм, за да бъдат забелязани. Те виждат по телевизора или на митинг себе си или  някой себеподобен и си казват: ”Ето това - и той мисли като мен, и аз мога да пея колкото него”

Ние сме длъжни да разпознаваме чалгата. Дори и при нашите, дори и маскирана като етнофолк, дори и в нея да има отделни неща, които ни харесват на две ракии, че и без тях

Винаги съм се чудил, дават ли си сметка кукловодите дали ще могат да контролират сетне този парад на лумпениадата?

Вождът им е фалшив в патоса си. Жестовете му издават отработена реакция, а не спонтанност. Той е егоист, себичен, подмолен и пресметлив човек и това е неговият шанс - ерго, може да се управлява и като му се даде неговото, няма страшно; важното е да е пешка, даваща шах на царя и носеща предимство. Така мислят те.

Само че тук има нещо друго. Поуката от Втората световна война е историята на едно подценяване - Хитлер се настървява постепенно.

Пешката ще промени инициативата, лумпениадата се настървява взривоопасно, защото при тях, при инстинктите всичко е взривно и колкото повече го гасиш, повече се разраства.

Що да не стане царица?

Френският шансон не е нашенското гъци, гъци. Льо Пен не е нашенският му вариант. Този даже няма да се усети, когато премине границата.

Затова – начинът е един. Там, пред урните.

Искам да кажа и нещо по повод на двете интервюта с Надежда Михайлова и Иван Костов в „Про и Анти”. Аз лично бих задал други въпроси към двамцата, но идеята на Станилов ми хареса.

Коментарите - също. Мнозина ще гласуват за единия от двамата с отвращение. Той ще си мисли, че е хванал „Бога за шлифера”, плиткочели фенове ще се прегръщат, сякаш за взели пълно болшинство. Всъщност тези двамата се биха сами себе си и сега ще броят кой има по-малко синини. Него ще броим за победител.

Вижте как Костов се покайва и отговаря на зададен прав текст въпрос от рода на „къде сбъркахте”

„Начинът такива хора да не се окажат на върха на една политическа сила е да не се допуска апаратът да я овладее. Ако това се случи – каузата й я напуска и тя остава само абревиатура.”

Точно това се случи по негово веме и дори той лично го констатира на Втората национална конференция. Годината бе 1999. „Екипът на Демократи за силна България сме хора, които можем да се учим от грешките си и знаем как да не ги допуснем втори път” - това е признанието, това е разкаянието. Берекет версин, се е нещо - ако на вас ви стига..

Надежда е още по-зле.Клишета, клишета... Скъса се да вади една банкнота по дебатите и да ни залива с локуми и празни приказки, назубрени предварително.

Не е нужно да се фокусирате на досиета и архиви. Въпросът е само страничен щрих от по-големия - как се управляваше?

Упражнявахме властта, напълно забравили за тези, които ни избраха и дори за партията Смятахме всички под нас за тор, която е достатъчно само да наторим предизборно.

Заливаха ни с вопли от структурите-ние ги пращахме в коша. Заливаха ни да ни обясняват, че едикой-си, дето го издигнахме е ченге, комунист или глупак - ние се правехме на Макиавели. Мислехме, че като държим хляба и ножа, като се договорим с медии, като дигнем предизборно с някой лев доходите, като инвестираме много пари в начинанието, ще вземем и много гласове. Нямаше нужда да се цепи басма комуто и да било.

Трагедията е, че принципите, които демонстрирахме, когато бяхме на власт нямат нищо общо с каузата, която трябваше да защитим.

Не може да гледаш на пртията като твоя собственост, като инструмент за владеене на цялата царщина. СДС и десните партии не са структурите, в които важат „Протоколите на сионските мъдреци” и теориите на Л. Щраус. Оставете ги тях за левите и „Атака”. Само тогава, ако не се гледа по този начин на тях, а с нужното уважение и респект, което минава през честното говорене между равностойни съмишленици, а не налагане на собственото его (често за свой интерес) - само тогава няма да избяга каузата оттам.

Защото самата кауза е функция не на твоя, а на общия интерес.

Щом се държиш единоначално, щом правиш вертикални структури и демократичен централизъм - ясно е, че твоят, а не техния интерес е водещото.

Инак до утре може да ни говорят за хоризонтални структури, демократичен избор и прочие бла-бла.

Достатъчно е да ги питаме: Отказахте ли се от Макиавели?

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо