|
Първите си истински дънки, в смисъл вносни, получих
някъде в средата на 80-те срещу няколко български
консерви копърка. Ето как стана това. Едно приятелско
семейство прошушнало на родителите ми, че в Гърция
имало голям дефицит на рибни консерви и си умирали
конкретно за нашата копърка. Бях свидетел на
споделянето на тази малка външнотърговска тайна и
помня скепсиса на баща ми, защото по онова време, пък
и сега копърката беше най-низвергнатата консерва. Пък
и кой да предполага, че точно в Гърция ще са петимни
за риба. Но мъжът от онова предприемчиво семейство
извади доста доводи, че гърците по принцип имат слаба
консервна промишленост, а прясната риба им излизала
солено. Намеси дори липсата на планова икономика,
което води до подобни кризи на копърката. Но мисля, че
това, което натежа в негова полза, беше споменаването
на евтини дънки, които могат да се купят оттам срещу
спечелената от копърката валута. На това място с брат
ми ревнахме, че всички деца вече имали вносни дънки, а
само ние ходим с “Рила” и “Панака”.
Месец по-късно жигулата
на онова семейство заедно с родителите ни влязла в
Гърция, натъпкана с копърка. Предварително си били
взели две пити кашкавал, за да не посягат към стоката,
като огладнеят през тези два-три дни. Според по-късния
и пълен с ирония разказ на родителите ми копърката
наистина вървяла. Спирали по открити пазари и села,
отваряли багажника и хората купували. Пръв пробив на
малкия семеен бизнес зад граница. В края на третия ден
на самите продавачи страшно им се прияло копърка (щом
така се харчи, не може да е чак толкова лоша).
Обърнали багажника с главата надолу и едва открили
една изтърколила се под седалките консерва, която
веднага била споделена с благоговение. Не е лесно да
караш три дни на кашкавал като партизани в мандра,
оплакваше се баща ми. Така с брат ми получихме първите
си вносни дънки, като обещахме на никого да не казваме
по какъв начин и с каква (копъркова) валута са
придобити. Дънките не миришат, нали?
Слушал съм много такива
частни външнотърговски истории. За екскурзии в
разрешената част от света, закъдето ти разрешават да
закупиш валута в размера на 5 (словом пет) долара. И
какво правиш с тази огромна валута? Вървиш, зяпаш и се
чудиш дали изпиването на една малка водка ще увеличи
бюджетния ти дефицит дотам, че да не можеш да купиш
тенджерата под налягане, която си обещал на жена си.
Поради което се принуждаваш да търгуваш с две скрити
бутилки евтин коняк “Слънчев бряг”, които магически се
преобразуват в тенджера, сифон за газирана вода, ютия
или сервиз за хранене.
Хубаво е, че всички тези
истории могат да бъдат разказвани смешно и
самоиронично. Но под тях винаги дреме една
неизговорена тъга, неловкост и лека омерзеност. Поради
копърките и коняците, с които тайно си купувахме
блянове. По принуда, на черния пазар.
- - - - - -
*
Георги Господинов е сред най-четените съвременни
български писатели. Автор е на стихосбирките
"Лапидариум", "Черешата на един народ" и "Писма до
Гаустин", на романа "Естествен роман" и на сборника с
разкази "И други истории". Книгите му са преведени на
няколко езика, сред които френски, английски, немски,
чешки и др. Редактор в "Литературен вестник".
|
