23-06-2005

което крие невероятната истина за цялата българска история от това време. Всъщност архивите опровергават всичко, което до този момент е написано като лични виждания, като субективни разкази, включително и на тези служители от ДС, които се опитват по някакъв начин да преодолеят своя комплекс, че са били дребни пионки в репресивната система.

Като съдебен репортер във в. “Дневник” отразявах случая “Марков” от 1992. Всъщност оттогава следя тази история. Имал съм контакти с много хора. И винаги мисълта ми е била, че едно от най-добрите разследвания, които в България може да се направи, е  този случай. Разбира се до 1999, докато беше пенсиониран следователят Богдан Карайотов, това следствие се водеше и беше активно, и аз по никакъв начин не съм се бъркал в официалното разследваше. Но междувременно при контактите си със следователите от екипа по делото долових  друга интересна нишка. От нея всъщност е тръгнало разследването за Георги Марков, което е показана много добре и много точно в настоящата книга А именно в началото, когато от МВР лъжат следователите, че няма никакви документи за Георги Марков, когато по времето на второто правителство на Луканов не им дават достъп до архива на МВР, тогава те започват да изследват работата на ДС с “вражеската” емиграция. В книгата на Владимир Костов “Българският чадър”, попадат на  името Борис Арсов. Държавна сигурност е  отвлякла  този български гражданин от Дания. Имаше частични публикации на мои колеги, но никой не си беше направил труда да прочете тази разработка. Тя и до ден днешен представлява единственото пряко доказателство, че ДС е използвала убийството като метод за справяне с инакомислещите зад граница, защото в нея, която се пази в архива на МВР, има конкретен план за убийството на този емигрант, има името на агента с псевдонима му. Публикувал съм истинското му име. Той. се казва Димитър Филипов Бил е агент “Николай”. След това е превербуван като агент “Маринов”, но той се уплашва. В крайна сметка Държавна сигурност отвлича Арсов от Дания, четири години  преди Марков. Това обаче е разработка, която се прави под ръководството на Григор Шопов. Той парафира плановете за убийство. Разпитан е от следователите и когато го питат какво означава това, той казва:” Малко съм се поизхвърлил, но такива бяха времената”. Разбира се, говорим за 1991, когато всички бивши служители от ДС, които днеска се опитват да пренапишат историята, са по-ниски от тревата. Никой тогава не твърди нищо относно Георги Марков, защото знае, че се води следствие и ако спомене нещо, това означава да бъде разпитан от следовател. А пред следствието те не могат да дезинформират. Това беше второто ми по-мащабно разследване. Успях да отида до Дания, да се срещна с датчани , които са познавали Борис Арсов,. Този случай е много известен в Дания. Направих документален филм. Знаеш, че издадох през 2000 в ИК “Иван Вазов” книгата “ДС срещу българската емиграция”, на която ти си редактор.

Всъщност, през 1999 посетих за първи път архива на МВР. И аз бях жертва на един от митовете за Георги Марков, че всичко в архивите на ДС за него е унищожено. Ако се направи паралел с разработката на Борис Арсов, , се разбира, че подобни документи се утвърждават от министъра на Вътрешните работи, от ресорния заместник министър или съответния ръководител на управление. И тъй като основната разработка за Георги Марков се е водила в Първо главно, съответно при такъв паралел е ясно, че има санкция на вътрешния министър по това време Димитър Стоянов, след това санкция на началника на ПГУ ген.Васил Коцев и на ресорния зам.началник на ПГУ, който се е занимавал пряко с вражеската емиграция, това е ген.Владимир Тодоров, който след смъртта на Коцев през 1986 става шеф на ПГУ, В служебния архив на МВР, попаднах на над 30 документа от изключително значение. Това беше  архивът на Шесто управление и по-точно на Първи отдел на Шесто управление, в който има извънредно интересни справки, анализи, отчети, планове, докладни и т.н., които много ясно показват, че Георги Марков е третиран като персонален идеологически противник на Партията. В един от анализите на Шесто, след като “Свободна Европа” започва да излъчва неговите репортажи, е определен като “потенциален идеолог, който показва пътя на интелигенцията за съпротива в страната”. Ти сам знаеш какво означава за онези години това  Впрягане на цялата машина да се смачка  възможността за  каквато и да било съпротива. Читателите ще намерят в книгата паралел със световните събития по онова време. Номер едно като международно събитие е подписването  през 1975 на Договора за сътрудничество -  Хелзинкското споразумение, което всъщност се превръща в Троянски кон за Съветския  блок, защото според него трябва да се зачитат основните човешки права. И оттам се раждат първите комитети за човешки права. След Хелзинки, вече от 1976 на Държавна сигурност се поставя  нова задача в целия контекст на нейната дейност.Тази задача е да работи против дисидентските прояви и създаването на легална опозиция във и вън от страната. А по същото време Георги Марков в течение на три години срутва целия мит за социалистическия рай. Той описва цялата система. В края на 1977 по радиото в продължение на три месеца разказва за 11-те му срещи с Тодор Живков. Британският посланик е привикан  и в прав текст му е казано, че радио Би Би Си дава възможност на такива хора като Георги Марков да клеветят държавния глава. Това  е точният израз, и е заявено, че “ако британската страна не вземе мерки, мерките ще вземем ние”. Това е  цитат. Мерките са взети  няколко месеца по-късно.

Дадох  си сметка, че има хора, които са се надявали да се излезе такава книга, но, че има хора, които никога не биха желали тя да се появи. Трябваше да я пиша много прецизно, да бъда изключително внимателен какво пиша, за да не се даде възможност  тази книга да бъде опровергана. И единственият шанс да бъда максимално обективен, беше да проверя абсолютно всички възможни архиви, които биха имали отношение по този случай. Започнах масирани проучвания в Държавния архив, секретните решения на Политбюро за Държавна сигурност, за да може да се покаже какво е представлявала тази система, отделно в частта й за работата  с “вражеската” емиграция. Това е показано безспорно много точно според мен. Двата пъти влизах в архива на Външно министерство. Разсекретени ми бяха докладите на българското посолство след смъртта на Марков и в годината на неговото убийство. След това много ясно проличава каква е смяната на политиката през 1990 и 1991, защото докладите на българското посолство в Лондон показват, че случаят Марков е от първостепенно значение за българо-британските взаимоотношения. И всъщност тогава Великобритания осъществява, по времето на двете правителства на Луканов, най-масираната кампания за образуване на следствие. Но такова следствие, въпреки  тези  да бъде задължена България, не е образувано. А през това време досиетата на писателя са унищожени и следите на този агент, който впоследствие е разкрит, че е работил за случая Марков, са заличени. И това е общо взето схемата, в която съм работил. Разбира се, трябваше да прочета голямо количество литература. Библиографията е над 60 издания. И беше изключително трудоемко. За да я направя разбираема и за по-младото поколение,  има за всеки писател от онова време, за всеки политик или служител на Държавна сигурност биографични справки, които лично аз съм направил. Те са над 1700. Но пък един 20-годишен младеж или човек от това поколение, когато разтвори тази книга, може да влезе директно във времето. И когато след пет години някой да я вземе, той просто да проумее епохата.

Като съдим по датата на убийството, смяташ ли, че е подарък за рождения ден на Тодор Живков?

- Не е нещо ново като тълкувание. Писателят Димитър Бочев е един от първите, който каза това нещо. Трябват все пак преки доказателства, но не може да не направи впечатление, че  покушението срещу Марков става на 7 септември. Направил съм паралел какво става в България на 7-ми, на 8-ми и на 9-ти, на 10-ти и на 11-ти.. На 7-ми септември 1978. много официално в Политбюро на Тодор Живков е връчена партийна книжка № 1. 1978 се сменят партийните книжки. И забележете, той за разлика от КПСС, където винаги книжка № 1 се пази за другаря Ленин, тука в България той си позволява да загърби такива светила в партийното строителство като Димитър Благоев и като Георги Димитров. И на него му е връчена книжка № 1. Има много интересен коментар за това нещо какво означава символичното връчването на книжка № 1. Коментарът е на Петър Семерджиев. цитирал съм го от неговата книга “Нищожество, облечено в доспехи на величие”.

Може ли да се направи паралел между убийството на Георги Марков и атентата на папа Йоан-Павел ІІ ?

- Не бих искал да говоря по случая с папата, тъй като, за да си компетентен, трябва да си проучил архивите,а аз не съм  ги проучвал специално за случая с папата. Има три основни разлики между случая с папата и случая с Георги Марков. При случая с папата бе широко пропагандирано и всички медии и цялото общество беше впрегнато да пише протести че нямаме нищо общо с това покушение. Знаехме за това, което се пише на Запад. Докато след убийството на Георги Марков няма нито един публикуван ред. Това го установих от архива на БТА, където е запазен в цялост поверителният бюлетин “Чужда пропаганда против България”. Това е бюлетинът, в който се вкарва чрез подслушване и проследяване на всички западни и световни медии и радиостанции всичко, което се пише за България. В България не е публикуван и един ред, че български гражданин, защото по време на убийството Георги Марков си е български гражданин,че е станал такъв инцидент. Да не говорим, че има убийство, че има смърт. Всъщност от 1970, когато става ясно, че Георги Марков няма да се върне, до началото на 1990 в България името на Георги Марков не се споменава. Това е първата разлика. При атентата с папата имаме широка пропаганда, а при убийството на Георги Марков изобщо не се оповестява такъв факт. Нещо повече, има само две декларации на БТА от името на правителството, които са на английски и са само за ползване навън. Никой не смее да спомене името Георги Марков, защото знае какво ще последва. Втората разлика е, че при папата Главно следствено управление започва следствие за “българската следа”. За Георги Марков такова следствие не е образувано, въпреки че по чл.5 на Наказателния кодекс следва да се образува и през 1978 г. Това не е направено по обясними причини – прокуратурата, цялата съдебна власт е под контрола на политбюро. И третото нещо, след случая с Георги Марков България би трябвало да е направила постъпки към Великобритания за разкриване на това престъпление. Такова нещо няма. Има устни разговори с тогавашния шеф на Четвърти отдел във Външно министерство, това е генерал Любен Гоцев, който още не е генерал, а е полковник от Първо главно управление. Той работи под прикритие. Чрез две декларации е отправено искане към посланика във Великобритания за евентуална взаимопомощ. Но във Форин офис официален документ от нашия посланик няма. Великобритания не може да разчита на две декларации на Българската телеграфна агенция. Това е несериозно. Голямата заблуда, която се лансира, е, че Великобритания е отказала сътрудничество.

Втората част ще бъде публикувана след седмица >>