Остават
броени дни до деня на гласуването за Парламент, който да излъчи
новото Правителство на нашата държава. Това е една възможност за
всеки от нас, поне със собствения си глас, да избере политиците и
същевременно да ги оцени. Тази възможност имаме веднъж на четири
години.
Независимо
от изключително активната, а може би и най-скъпата, предизборна
кампания в последните десетина години, на която сме свидетели,
избирателите имаме едно уникално предимство: повечето от
участниците в тези избори вече са били във властта и
управлението на държавата ни и ние можем да преценим обективно
истинността на техните послания и обещания!
Именно
подтикът да намеря за себе си такъв обективен критерий ме насочи
към данните, събирани от Националния статистически институт.
Стигнах до най-първичните и основни данни, които същевременно
най-малко могат да бъдат манипулирани. Това са данните за
раждаемостта и смъртността сред българското
население (http://www.nsi.bg/Population/
Population.htm). В края на тази Интернет-страница е дадена
следната графика:
Тя има някои
особености, които не са предмет на този коментар, но една от тях
ще спомена – изключителната “гладкост” на кривите, отразяващи
промените в отчитаните показатели. Това представяне има своите
предимства и недостатъци. Предимството е, че много ясно се
вижда как черната линия на смъртността има постоянен и
неотклонен възход нагоре, а жълтата линия на
раждаемостта с малки колебания върви надолу. Тези направо
ужасяващи тенденции започват между 1960–65 години и продължават до
около 1995–2000, където се вижда ясно как смъртността престава да
се покачва, а раждаемостта спира да намалява и дори има леко
повишаване. Недостатъкът е, че настъпилите около 2000-та
година промени са силно “изгладени”. Това
“заглаждане” е постигнато с подбирането на различни периоди при
графичното изразяване – до 2000 отчитането е на петгодишен период,
а от 2001 е на едногодишен период. Естествено събрах необходимите
данни за периода от 1989 до 2004.
По данни от
Доклад на Милен Велчев за образованието (http://oshte.info/doc/
other/023.htm) направих подробна графика за последните
15 години.
Основният
въпрос е много елементарен
– как се отразяват действията на политиците и изпълнителната власт
върху популационните тенденции за българския народ. Всеизвестно е,
че една биологична популация се размножава интензивно и има “бум”
в раждаемостта, когато естествените условия на живот са
благоприятни за нейните индивиди. Същото важи и за народите, със
съществената разлика, че при тях влияние оказва и състоянието на
обществото. Тук идваме и до принципната разлика в двата основни
показателя: раждаемост и смъртност. Докато смъртта е нещо, което
“става” с човека и отразява биологичната страна, то раждането е
нещо, за което един или двама души взимат лично решение и
съответно отразява човешката и социалната страна в развитието на
обществото. А основната дума за това решение има естествено
жената, която е истинският носител на новия живот. По този
начин тя определя доколко животът й харесва и дали желае
да създаде свое дете, което да бъде обичано и да живее щастливо.
Ето как гласуват жените:
Факт е
единственото за целия период повишаване на раждаемостта, което се
вижда на синия фон.
Искам само
да подсетя преди всичко читатели-мъжете, че има едно съвсем
естествено “закъснение” от поне 9 месеца между взимането на
решение и раждането. Към него трябва да се добави и времето,
необходимо за личната човешка преценка, дали наистина съществото,
което искаме да създадем, ще има условия да бъде щастливо. Това
показва, че решението на бъдещите майка и татко е съвсем лично и
съзнателно!
Наблюдателните ще отбележат и рязкото намаляване на броя на
починалите хора в синята зона на графиката. По-горе определих този
фактор като независещ от желанието и намеренията на конкретния
човек. Същевременно Тя, смъртта, все пак се влияе някак си от
нашия живот. Обяснение за това “някак си” може да се открие в
медицинските статистики. Според медиците, основните причини за
умиранията в България са инфаркт/инсулт и рак (http://cie-bg.hit.bg/stat2.htm),
а хората ги свързваме с нервния и безперспективен начин на живот.
Факт е,
че броят на починалите е намалял рязко още през първите две години
от управлението на правителството на Костов!
За преценка
на посоката на развитие на такива показатели много често се
използва т.нар. “тренд линия” – линия на тенденцията. Тя може да
се изчисли по различни методи. Най-простият и най-нагледен е
линейният метод. При него промяната в стойностите се представя
подобно на движението по път с различна стръмност и посока на
наклона. На всички шофьори са познати предупредителните пътни
знаци, указващи какъв е наклона на пътя в проценти. Изразено в
градуси и в проценти тези тенденции се виждат на следващата
илюстрация:
След два дена избираме
Дали
автомобилът на нашият живот ще се катери пъхтейки, изразходвайки и
последните ни сили към смъртта, която кара нас, жените да
се страхуваме за бъдещето и да не се осмеляваме да даваме нов
живот на същества, които да се мъчат по това непосилно
нанагорнище,
Или да се
доверим на разума и инстинкта на жената-майка и да изберем пътя,
по който тя се чувства сигурна и с желание създава радост и обич
за всички нас, раждайки едно българско дете! |