“Държавният живот не може да се
превръща в едно постоянно придърпване на чергата от една
партия към друга партия. Трябва да има някаква стабилност в
държавата, някакъв интерес, който стои над интереса на
отделната партия. И това е държавният интерес. Трябва мъничко
– не много, но малко, да се ограничи влиянието на партиите, за
да може държавата да стане по-силна, за да може държавата да
не се раздира постоянно от тези противоречия между различни
групи от хора”, заяви Никола Филчев, цитиран от БНР. |
Доцентът по право така и не поясни
как иначе, освен чрез партиите и техните кандидати, излъчени в
демократични избори, гражданите могат да участват в държавното
управление.Тъмна енигма за неговото съзнание остава самото понятие
"гражданско общество". Съществува вероятност да знае все пак какво
е това държава - извън управлението, излъчено от гражданите чрез
партиите на свободни избори - нещо, което не харесва на нашия
главен прокурор. Питаме се как ли иглежда безпартийният държавен
механизъм според него? Може би като еднопартиен контрол? Или
въобще така да сподели своите теоретически размишления.
След Джеферсън и Монтескьо за сефте
се появява нов мислител и изобретател на държавнически управленски
лостове от толковова непознат и революционен вид, само че някакси
премълчава какви именно са неговите иновационни идеи. Единственият
му мерак е май лостовете на държавното управление да са в ръцете
му.
Както са и сега в неговата
недосегаема от другите власти по конституция и закон
фантасмагорична функция едновременно на магистрат (съучастник в
съдопроизводството, правораздаващ) и държавен обвинител (страна по
делото от името на администрацията).
Дали пък Филчев не възнамерява да ни
съобщи каква именно е неговата революционно нова представа за
управлението на страната след серия от рекетиращи разследвания над
депутати, които да му гарантират чрез гласуването си в парламента,
че държавата, това е самият той?! Ще е изключително
респектиращо света правно зрелище. Много ще ни се смеят.
Най-много ще се весели несъмнено г-н
Филчев и неговата богатирска компания от беларуски, украински,
руски и други прокурори, с които той обича да се запива на Цигов
чарк.
Трагедията е, че ние това го живеем,
а както се очертава - и ще продължим да го живеем.